Етнографите описват Република Алтай в Сибир като "кръстопът на цивилизации". Тя е дом на различни коренни народи и националности, потомци на древни номади, но изследователите знаят твърде малко за много от тях поради непристъпността на терена. Алтай се пресича от планини и гори, а селищата тук са разположени на много километри едно от друго. Може би затова местните жители са запазили корените си.
През лятото 2019 г. екип на Фонда за подкрепа за филми, радио и мултимедия "Николай Расторгуев" предприема етнографска експедиция до Алтай, за да разбере как хората там са успели да запазят своя език, обичаи и вярвания.
Най-важното понятие за хората от Алтай е "сеок" (род). Всички коренни алтайски хора уважават своя сеок и спазват традициите, свързани с него, като почитане на старейшини, съвместна грижа за болни роднини и колективни погребения и сватби. Има забрана младите хора от един и същ род да сключват брак.
Теленгвитите и телеутите (два алтайски народа, които живеят в южната част на републиката, по-близо до монголската граница) са потомци на древното тюркско племе теле.
Край Бидинов, почитан руски учител и писател, открива местен исторически клуб в Алтай през 1966 г., след което в село Кокория, близо до руско-монголската граница, е основан исторически музей на теленгитите. "Ако не знаете историята на народа си, вие сте никой", казва той. "Нашите бащи и дядовци спазваха обредите на своите предци и учеха децата си да уважават региона си. За нас Алтай не е само нашата родина, Алтай е нашият бог, създател и творец. Човек не може да не спазва законите на природата."
По традиция коренните народи на Алтай се покланят на духовете на природата. Етнографите го наричат тенгризъм. Планините на Алтай са жив дух, а Земята притежава памет и разум. Въпреки че православието е оказало силно влияние върху алтайския народ (много местни жители са покръстени през XIX в.), шаманството все още се практикува в селата. Дори в съветски времена шаманите извършват церемонии, макар и тайно. "Шаманът може да помогне на всеки. Той е от свръхестествен характер. Той служи на хората, свързва долния и горния свят. Може психически да обиколи целия свят, докато седи у дома. Човек не може да спори с шаман", казва Бидинов.
Вячеслав Челтуев е наследствен шаман. "Всички в моя род са шамани. Това не се учи, не е урок", казва той. "Когато бях на 16-17, започнах да получавам знаци [от духовете]. Тогава не знаех нищо и се страхувах, не можех дори да спя, защото всичко се случваше през нощта. Бях в психиатрия, но знаех бъдещето и предупреждавах хората."
Добриня Сатин изпълнява традиционна алтайска музика. "Моят инструмент се нарича топшур, на него свири кайчи - разказвач, който говори за епоса на Алтай. Помага му да влезе в един вид транс. Нашите епоси са много дълги. Преди да свири, кайчи моли инструмента да му помогне, а след това топшурът го отвежда на онзи свят."
Северен Алтай е дом на кумандици, тубалари и челканци - тюркоезични народи от угро-фински произход. Наричат себе си "хора от тайгата". Челканците все още използват традиционни методи за риболов.
Мария Кизаева: "Нашите предци - тубаларите - обработваха земята. В съветските години беше съставен план за броя на картофите, цвеклото и черешите, които трябваше да се доставят в колективното стопанство. Спомням си как майка ми късаше кожи и шиеше палта и шапки за мен", спомня си тя. "И ако се случи някакво нещастие, те искаха помощ от планината. Нашите предци са вярвали в тайгата. Аз също вярвам."
Иван Черлояков преподава история и обществознание в село Тондошка, на 120 км източно от Горно-Алтайск. "Нашето село е населено с кузени. Те вярват, че са потомци на хора, оцелели в Големия потоп на салове, а когато водата се оттеглила, те се заселили по склоновете на Салоп." Черлояков казва, че кръстените алтайци симат доста трудна съдба. "За руснаците те остават алтайци, но за алтайците те престават да бъдат такива. Така кръстените алтайци искат да се докажат повече руснаци, отколкото самите руснаци. И това кара руснаците да им се подиграват."
Освен малките коренни народи, в Алтай има няколко староверски общности, сред които и заселниците от долината Уимон. Фермите за развъждане на марали (сибирски еленчета) също процъфтяват тук.