За първи път рибата е описана от известния участник във Втората експедиция до Камчатка Георг Стелер, който я открива на Курилските острови през 1741 година. Името алепозавър, или голям звяр, е дадено на тази риба през 1811 г. от Питър Палас, известен изследовател на рибната фауна на далекоизточните морета, и английския свещеник и ботаник Р. Т. Лов през 1833 г., пише сайтът komandorsky.ru.
Михаил Вакуров / ФГБУ Государственный природный биосферный заповедник «Командорский» имени С.В. Маракова
Тази риба е невероятна не само на външен вид. Алепозаврите достигат дължина 215 см, а масата може да достигне до 9 кг. През лятото този вид често се среща във водите на руския Далечен изток, въпреки факта, че характерните му местообитания са тропиците и субтропиците. Това се дължи на факта, че през сезона на хранене алепозаврите проникват далеч на север, достигайки крайбрежието на Гренландия, Исландия и навлизайки в Берингово море, което всички познаваме.
Михаил Вакуров / ФГБУ Государственный природный биосферный заповедник «Командорский» имени С.В. Маракова
Алепозаврите са дълбоководни хищни риби, ловуват на дълбочина приблизително от 200 до 1000 м. Менюто им включва голямо разнообразие от животни: риби, главоноги, миди, ракообразни и др. Диетата им е от особен интерес в контекста на въздействието върху популациите от хвърлен сьомгов хайвер в Далечния изток, включително по Командорските острови.
Нараняванията на тихоокеанската сьомга от алепозаври са вторите най-често срещани след наранявания, оставени от перконоги. Алепозаврите често сами стават плячка на по-големи риби - риба тон, марлин, акули и много други морски хищници. Подобно на много риби, които живеят в дълбините, алепозаврите имат ежедневни вертикални миграции: през нощта са по-близо до повърхността, а следобед отиват обратно към дълбините.
Михаил Вакуров / ФГБУ Государственный природный биосферный заповедник «Командорский» имени С.В. Маракова