Егор Лесной живее в Иркутск. Той идва от малък индустриален град, наречен Усоле-Сибирское (на около 70 км от Иркутск) и се занимава с видео продуциране. Преди около четири години Егор и приятелите му, търсейки нови преживявания, започват да се занимават с фрийдайвинг в езерото Байкал. Преди две години тяхното хоби поема към нова цел: почистване на любимото им езеро от тоновете боклуци, които, за съжаление, си проправят път до него.
"В един момент стигнахме до извода, че можем да повлияем на ситуацията. По това време хората много говореха, казваха, че трябва да направим нещо по въпроса, че трябва да се погрижим за Байкал. Решихме да се заемем. Затова си събрахме нещата, отидохме до езерото и почистихме първата си партида боклук", спомня си Егор.
При първото си пътуване те събират 250 кг боклук, след това 300 кг, след това 500 кг. В резултат на това миналото лято сасъбрани над 3,5 тона. За Егор и неговите приятели това е начинът, по който да изразят своята благодарност към езерото Байкал за всички емоции, които им дава по време на зимните плувания и фрийдайвинг сесии.
"Изминаха два сезона от проекта и видяхме колосален резултат. По отношение на нашите лични почиствания, изчистихме от глина около 10 т гуми и ги изнесохме за преработка от брега на Иркутския язовир. Мраморната кариера в село Бугулдейка е почистена и са събрани над 7 т боклук. От самото дъно на Байкал бяха събрани много боклуци", добавя Егор.
Опасна рутина
Това е изключително тежка и опасна работа, защото условията на езерото могат да бъдат сурови (момчетата чистят и през зимата, когато езерото е замръзнало!), а работата под вода изисква огромни количества енергия и сила. По време на един обикновен ден за почистване, Егор и неговите приятели (или просто Егор и приятел) стават в ранни зори, заемат малък пикап или ремарке, което да прикачат към колата си, и потеглят към градовете Листвянка, Бугулдейка или Галоустное.
"Когато стигнем там се преобличаме в нашите бански и отиваме до него. Тъй като нямаме специално оборудване, се гмуркаме толкова дълго, колкото можем да задържим дъха си. Гмуркам се с още един човек, защото партньорът ми трябва да остане на повърхността и да ме държи под око, в случай че нещо се обърка. Понякога по-големите предмети (като гуми) са заровени толкова дълбоко, че отнема много време и усилия, за да ги изровим - не използваме никакво специализирано оборудване, което да ни помага, тъй като, както вече споменах, просто нямаме такова", казва Егор.
Момчетата наистина имат надуваема шамандура, към която прикачват по-големи предмети (обикновено гуми) и с помощта на въже ги вдигат от дъното на езерото и ги теглят към брега. Ако са повече от двама, останалите разузнават и събират боклуци на суша. След това зареждат всичко събрано в камиона и част от него се отвежда до пункт за рециклиране, а останалото, което, за съжаление, не е годно за рециклиране, попада на сметището.
През август 2020 г. Егор и приятелите му преминават обучение и се научават да се гмуркат с водолазно оборудване, което може да ги направи още по-ефективни при почистването. Но те нямат собствено оборудване и трябва да платят от собствените си джобове, за да го наемат. Нито могат да си позволят да си купят собствено, защото най-основният комплект (дори втора употреба) струва около 200 000 рубли (приблизително $2700).
Освен това трябва да обучат двама души от екипа си, за водолази от пета категория (Master Scuba Diver, най-високото ниво на сертифициране за водолазно гмуркане), за да могат безопасно и ефективно да работят под вода. Обучението, което продължава около 3 месеца, е планирано да се проведе във Воронежското водолазно училище през 2021 година. За да платят за всичко това, те стартират кампания за набиране на средства.
Водолази и инфлуенсъри
Освен почистването на езерото, другата основна цел на момчетата е да бъдат за пример и да вдъхновят приятелите си и последователите си в Instagram да направят своя принос и да им внушат чувство за лична отговорност. За да направи това, Егор стартира предизвикателство в Instagram #СпасайАНеБолтай ("спасявай, а недей само да говориш").
"Изключително радостно е, че благодарение на нашия пример хиляди хора започват да мислят за това как влияем на околната среда и започнаха да правят нещо по въпроса. Само това лято са извършени около 90 почиствания във всички части на нашата Родина - и не само. Според нашите скромни оценки това са не по-малко от 10 т боклук!", казва Егор.
Егор вярва, че по някакъв начин всеки може да промени света към по-добро, например като не подмине чаша за кафе, изхвърлена от някой друг, като събере нечий боклук или като започне да сортира и рециклира боклука у дома. Той е оптимист за бъдещето на любимото си езеро Байкал и за руснаците като цяло, които променят връзката си с природата.
"Хората имаха консуматорско отношение към природата и не осъзнаваха, че единствено те са отговорни за отпадъците, които произвеждат. И са склонни да говорят много повече, отколкото всъщност вършат. Но това бързо се променя. Виждам, че променят навиците и поведението си, започват да рециклират и вземат инициатива за почистване, без да чакат някой да организира събитие. Просто вижте количеството публикации с хаштаг #СпасайАНеБолтай - за мен това е най-важният резултат от нашата работа", завършва Егор.
За съжаление в момента няма систематичен подход за почистване на езерото. Освен Егор и неговите приятели, от време на време инциативата поемат и професионални водолази, но това е всичко.