Полярно почистване: как Русия се бори със замърсяването в руската Арктика

Според изчисления от 2017 г. само в крайбрежните райони на Северния ледовит океан океан са натрупани около 4 млн. тона промишлени и строителни отпадъци, както и до 12 млн. тона железни варели. Между 2015 и 2017 г. руската армия проведе мащабна операция по почистването на Арктическата зона, като събра и отстрани над 16 млн. тона скрап. Въпреки че това със сигурност е добро начало, проблемът със замърсяването на руските Арктически зони изисква още много работа и внимание.

Откъде идва целият този боклук и какви щети нанася той?

Варвара Семьонова, координатор на Проекта за опазване на биологичното разнообразие в Арктика, изпълняван от WWF Русия, е посещавала много места в руската Арктика. Според нея и с просто око се вижда, че обемът на боклуците, видени по време на нейните пътувания, е смущаващ.

"Видът боклук зависи от района. На местата, където през съветските години е кипял активен живот или където са строени съоръжения, като полярните метеорологични станции (повечето от които са изоставени или запуснати след разпадането на СССР), боклуците са останки от миналото. Например разрушени и изоставени сгради и строежи, огромно количество стари варели, използвани за съхранение на петрол и т.н. Най-много ме "впечатлява" количеството стари варели. Дори и в частите от Арктика, които днес са защитени територии (остров Врангел, Земята на Франц Йосиф), е пълно с ръждясали стари варели", спомня си Варвара.

В много от тези варели в миналото е имало петрол и други химически вещества. Изобилстват и неща, като стари дизелови генератори. С тяхното (много бавно) разграждане токсичните материали, които някога са съдържали, изтичат, влизат в почвата и като цяло, замърсяват биосферата.

Арктическата територия на Русия се простира по крайбрежна ивица с дължина от 24 140 км и достига от водите над Полярния кръг от Баренцово море на запад на границата с Норвегия до Берингово и Охотско море далеч на изток.

Разбира се, количеството отпадъци в руската Арктика не може да се мери с Голямото тихоокеанско сметище, но все пак те са сериозна заплаха за флората и фауната в този район. Предмети, като изхвърлени рибарски приспособления, парчета пластмаса, бутилки и опаковки от различни държави водят до попадането на микропластмаса във водата. След това тя се консумира от рибата, а рибата – от по-големи животни, като моржовете.

"Сега, когато учените изучават морския живот в Арктика, едно от нещата, които изследват, са нивата на микропластмасата в животните. А тези нива непрекъснато нарастват. Така че тази пластмаса си прокарва път до самия връх на арктическата хранителна верига", допълва Варвара.

Всички сме виждали шокиращи видеа на морски бозайници, оплетени в рибарски мрежи. Този проблем не е толкова сериозен във водите на Северния ледовит океан, както в други части на света, но си остава причина за страданието и смъртта на много животни.

Нещо повече, на места, като Нова земя, се заражда все по-силен конфликт между хората и дивите животни. Може би сте виждали забавни (на пръв поглед) видеа на полярни мечки, които преследват боклукчийски камиони или ядат останки от храна в контейнерите за смет. Това е знак, че тези големи, опасни животни навлизат в населените места, което увеличава риска от нападения над хора и в крайна сметка смърт – на животното или на човека. Лесният достъп до храна под формата на боклук кара полярните мечки да ловуват по-малко в морето, което би могло да обърка реда в цялата екосистема.

Мащабни операции за почистване

За щастие, благодарение на факта, че все повече региони в Арктика получават специален статут на места от федерално значение, в тях редовно се организират мащабни операции за почистване и активно отърваване от това "съветско наследство", както го наричат активистите. Те се осъществяват с подкрепата на руското правителство.

Оценката и елиминирането на натрупаното замърсяване на околната среда беше част от "Стратегията за развитие на Арктическата зона на Руската федерация и гарантиране на националната сигурност за периода до 2020", одобрена от руския президент през февруари 2013 година. За да бъде изпълнена тази стратегия, руското министерство на отбраната разработи и одобри "Пътна карта за елиминирането на екологичните вреди, причинени в резултат на дейности на територията на руското министерство на отбраната в Арктическата зона".

В резултат на тези усилия през 2015-2017 г. се осъществи специална програма за събиране на отпадъци от Арктика от страна на специални подразделения на министерството на отбраната, т. нар. "взводове за почистване на околната среда". Те почистиха територии, използвани за военни цели, гарнизони, военни полигони в Арктическата зона на архипелага Нова земя (в селата Белушя Губа и Рогачево, Северен остров), архипелага на Новосибирските острови (на островите Котелни и Килдин) и други съоръжения в руските арктически зони.

Друго масово почистване бе извършено през 2017-2019 година.

Доброволците са добре дошли

Има и много доброволчески програми. Една от тях е Green Arctic.

"Регистрирахме Green Arctic като организация през 2014 година", споделя президентът на програмата Евгений Рожковски. "Но идеята се роди, докато почиствахме остров Бели през 2013 година. Именно там се появи концепцията за 'Полярното братство' и 'Арктическия доброволец' – обединение на съмишленици-доброволци, които предпочитат да прекарват летните си отпуски в почистване на Далечния север, вместо да си почиват по морските курорти с целия комфорт, който те предлагат. Нашата главна цел е да сформираме екипи от доброволци, които да участват в екологични експедиции в Арктическите територии, и да възстановим екологичния баланс в този район".

Всеки може да кандидатства да стане доброволец. През 2020 г. в Green Arctic са получили 267 кандидатури. От тях 116 са избрани, за да преминат специална 30-часова образователна програма. Накрая са подбрани 48 доброволци, които да се включат в почистването на Арктика от ръждясали варели и изоставено желязо и да елиминират отпадъците, натрупани по бреговете на Карско море на остров Бели и Вилкицки. При една от техните експедиции те дори срещат почистващ екип на руската армия и обменят идеи как Арктика отново да стане девствено място.

През последните 8 години в рамките на програмата са осъществени 11 доброволчески експедиции, в които са се включили 230 доброволци от 23 руски региона и 11 държави (Австрия, България, Германия, Израел, Китай, Украйна, Чили, Казахстан, Киргизстан, Молдова и Приднестровието). Общо те са събрали около 1900 тона метални отпадъци, които са изпратени за рециклиране. Освен всичко останало, доброволците са успели да спасят и едно полярно мече!

Призоваваме читателите ни да прекарат едно смислено лято и да се включат като доброволци в почистването на Арктика. Преживяването наистина си заслужава!

А сега се запознайте с едно от най-опасните растения в Русия!