Как панелните блокове стават символ на Русия

Константин Кокошкин/Global Look Press
Тези типични жилищни блокове пълнят крайните квартали на градовете из цялата държава и са абсолютно еднакви. Защо Русия продължава да строи тези депресиращи панелни домове?

Вижте тези снимки. Едната е направена в Мурманск, останалите – в Москва и Владивосток.

Въпреки че тези градове са разположени на хиляди километри един от друг, тези жилищни райони, построени в съветската епоха, изглеждат като близнаци.

Москва

И можете да ги намерите във всеки град в Русия и из целия бивш Съветски съюз. Защо броят на тези мрачни панелни блокове в Русия е толкова голям?

Владивосток

Нищо ненужно!

За последния век руските градове са се променили драстично. В продължение на стотици години повечето жители живеят в селата. Но през 1930-те години, по време на индустриализацията и последвалата Втора световна война, градското поколение се увеличава неимоверно. През 1917 г. само 17% от хората живеят в градовете, а през 1950 г. този дял достига близо 50%. Този бърз градски растеж създава нужда възможно най-бързо да се построят нови жилища. СССР започва да експериментира с техники за масово строителство, което води до изникването на стандартизирани панелни сгради, които са почти еднакви и изпълват жилищните райони от Калининград до Владивосток.

Новосибирск

Панелното строителство всъщност не е съветско изобретение и преди Втората световна война е използвано в Германия, Нидерландия и Франция. Именно в СССР обаче то е усъвършенствано.

През 1954 г. новият лидер на СССР Никита Хрушчов отправя остри критики към начина, по който се строят новите жилища, като твърди, че те са прекалено скъпи, особено известният "имперски стил" на Сталин. На следващия конгрес на Комунистическата партия е поставено искане в рамките на 20 години да бъде сложен край на недостига на жилища, като е взето решение всяко семейство да получи свой собствен апартамент – естествено, безплатно.

Всички ресурси се насочват към строителството на нови жилищни сгради, които се наричат "хрушчовки". Архитектите различават около 10 различни версии на тези сгради, но повечето са пететажни, без асансьори (които по онова време са скъпи) и с апартаменти с малки кухни. Някои са от тухли, но най-разпространените материали са бетонни панели. В много градове се отварят заводи за производство на такива панели, което сериозно намалява разходите за логистика. Строителството на една сграда отнема само две седмици, а за по-малко от 10 години едно от всеки 4 съветски семейства получава собствен апартамент. Представете си колко са развълнувани хората, след като са живели в казарми или комунални апартаменти цял живот!

Експериментални панелни блокове

Сред типичните панелни къщи има и експериментални сгради, които, по различни причини, така и не влизат в масово производство. В Санкт Петербург все още е запазена "прото-хрушчовка" от 1955 година. Тя е с големи кухни и високи тавани и е замислена като един от най-масовите модели, но Хрушчов решава, че е твърде скъпа, а последвалите блокове са далеч по-скромни.

В Улан Уде, столицата на Бурятия, ще намерите панелни домове, декорирани с национални орнаменти.

Бурятия

В градовете с вечна замръзналост всички къщи са построени на кокили, така че топлината от сградите да не топи скованата от лед земя. В северните градове жилищата са боядисани в ярки цветове, за да се оживи градския пейзаж.

По-добри версии на "хрушчовките"

В края на 1960-те панелните "хрушчовки" са заменени от "брежневки", кръстени на наследника на Хрушчов – Леонид Брежнев. По това време развитието на технологиите вече позволява да се строят евтини 9-, 12- и 16-етажни жилищни панелни сгради с асансьори, улеи за отпадъци и по-големи апартаменти.

Тези технология е евтина, но осигурява сигурни и дълготрайни сгради. Не след дълго подобни панелни жилища започват да се появяват из новите райони на Москва, Санкт Петербург и други градове, което уеднаквява вида на всички жилищни квартали. През 1986 г. Михаил Горбачов обещава, че до 2000 г. всяко семейство ще има собствен апартамент, но след падането на СССР ерата на безплатните държавни жилища приключва.

Въпреки това ¾ от градските жители на Русия живеят във високи блокове, като повечето все още са въпросните съветски сгради. Съвременните експерти по благоустройство твърдят, че тези типични мрачни жилищни блокове са депресиращи и влияят зле на психиката.

Какви жилищни сгради се строят в Русия?

Днес има много интересни опции за жилища в големите градове, включително красиви сгради с подземни паркинги и ярки фасади. Повечето от тях обаче са непосилно скъпи за средностатистическото руско семейство.

Москва

Жилищните квартали с по-бюджетни опции обаче продължават да се строят от панели или смесена панелно-монолитна технология. Тези типични блокове остават най-достъпният начин, по който държавата може да реши жилищните проблеми на милиони семейства. Недостатъкът им е, че създават депресиращ градски пейзаж в предградията. Днес те са пълни с гигантски блокове с микро-апартаменти, които руснаците наричат "человейники" (по аналогия с муравейники - мравуняци). Естествено, те имат модерен вид, но концентрацията на хора там всъщност е много по-голяма. В един такъв комплекс може да има няколко ХИЛЯДИ апартамента, а в хрушчовките те са по-малко от 100.

Вижте още защо Русия изглежда толкова сива!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"