Лихоборка
Лихоборка е най-дългата подземна река в Москва: дължината ѝ е 18 км, като 14 от тях са под територията на града. За появата на името на тази река има две версии. В миналото гората около Дмитровската магистрала се наричала "Лихой бор" ("опасна гора"), защото в нея живеели крадци, които нападали пътниците. Вероятно е и реката да е кръстена на тази гора. Или пък името ѝ да идва от Болшие Лихобори и Малие Лихобори – две села, разположени наблизо. Реката извира на няколко километра северно от границата на Москва, прекосява Околовръстното на столицата, минава покрай крайбрежната улица "Лихоборская", а след това се влива под земята и се връща на повърхността няколко километра по-късно. След това минава през тунел, който илиза на р. Яуза.
По времето на Петър Велики има идея реките Москва и Волга да бъдат свързани с канал чрез верига от реки, включително Лихоборка, но този план не се реализира в началото на XVIII век. Реката обаче е част от важен воден маршрут до Владимир (на 180 км от Москва). Околностите на Лихоборка са доста блатисти, но след като реката е пусната под земята, бившият ѝ район е застроен доста гъсто. Същото се случва и с много от притоците на Лихоборка, като например Бескудниковският поток.
Неглинная
Неглинная (наричана от хората "Неглинка") е най-известната подземна река в Москва. Има различни версии за произхода на името ѝ: например може то да произлиза от думата "неглинок", която означава малко блато. Неглинная е дълга 7,5 км. Тя тръгва от северната част на града и тече на юг през центъра. С времето Неглинная става все по-замърсена, тъй като московчани изхвърлят боклука си във водата (в Москва няма канализационна система в продължение на векове). Освен това реката често наводнява близките улици при силни дъждове. Всички тези проблеми са често срещани за московските реки, които днес текат под земята. В края на XVIII в. коритото на миризливата и опасна река е превърнато във воден канал, а през 1810-те Неглинная е преместена в подземен тунел. Така реката е пречистена от боклуците, но дренажната система се появява в Москва едва на границата между XVIII и XIX век.
Първите тунели са били твърде малки, за да удържат повдигащото се ниво на водата, така че наводненията продължават до 1970-те, когато е построен допълнителен водопровод за Неглинная. През 2021 г. руска благоустроителна компания предлага реката отново да бъде пусната на открито, тъй като това би подобрило градската среда, но московските власти отхвърлят идеята, след като преценяват, че проектът би бил твърде трудоемък и скъп.
Чура
Чура е една от старите малки реки в Москва. Експертите не са сигурни откъде произлиза името ѝ. Има версия, според която думата "чура" означава пясъчен бряг. Втората е, че името идва от думата "чур" – граница. Чура е дълга 7,3 км. Тя започва в югозападната част на града и тече на североизток. По пътя си тя има открита част с дължина 500 м. След нея Чура се връща под земята и скоро се влива в р. Москва край крайбрежната улица "Новоданиловская". Като много други малки реки в Москва, Чура е преместена под земята през XIX век. Най-старата част от тунела, която е запазена и до днес, е построена през 1906 година. Стените и сводовете ѝ са от бял камък. Тунелът на Чура се използва и за оттичането на подземните води от московското метро и други съоръжения, за да не се наводняват, – това е честа практика за подобни води.
Таракановка
Изследователите не са сигурни точно откъде идва името на р. Таракановка, защото първоначалната дума вероятно се е променила доста с времето. Таракановка е дълга около 5 км – тя извира във Войковски район в северозападната част на Москва, след това върви на югозапад и се влива в р. Москва. Недалеч от устието ѝ Таракановка излиза на повърхността за около 300-400 м. Коритото на реката е застроено с жилищни сгради, промишлени и транспортни съоръжения. Между 2009 и 2012 г. Таракановка е повредена от изграждането на подземен пътен тунел край мястото, където извира – работниците изхвърлят там бентонитов разтвор и на дъното се утаяват 1,5 м глина. Засегнати са около 2 км от реката. Таракановка не само носи в р. Москва замърсена вода, но и заплашва да наводни квартала в случай на проливен дъжд. При ремонта на пътния дунел Таракановка е почистена и дори получава нов подземен канал.
Пресня
Пресня е една от по-старите и по-малки скрити реки. Традиционното ѝ име вероятно произлиза от думата "пресен". Реката обаче си има и неофициално име – "Синичка", което вероятно идва от едноименния приток на Пресня. Може би този прякор се дължи на синия цвят на водата. Пресня е дълга около 4,5 км и извира край стадион "Динамо" в северозападната част на града. След това тръгва на югоизток и минава през Московския зоопарк, преди да се влее в р. Москва. Пресня е преместена под земята през 1908 година. Преди това реката е свързана с много езера, но днес такива езера да останали само на територията на Московския зоопарк – всички останали са източени.
Друг спомен за миналото на Пресня е мостът "Горбати", който се използва за прекосяване на реката. Мостът се намира близо до сградата на правителството.
Черторий
Подземната водна система на Москва не се състои само от реки. В нея има и много поточета, например Черторий или Чарторий в центъра на Москва. То е оформило дълбоко дере, кръстено "Черторий", тъй като според хората "дяволът го е изкопал" ("черт рил"). С това име наричат много дерета в Москва, но в конкретния случай името се запазва през вековете. Дължината на Черторий е около 2 км. Поточето извира от северозападната част на центъра на града, тече на югоизток и се влива в р. Москва край катедралата "Св. Христос Спасител".
Черторий е скрит в тунел през XIX век. От него идва и името на район Чертолие, разположен около него. В миналото този район има репутация на мистично място, обгърнато от много легенди. Днес това е северната част на района Хамовники. Също като Неглинная, специалистите по градоустройство предлагат Черторий да бъде върнат на повърхността. Досега обаче няма планове тази идея да се реализира.