Поленов, 1878
Третяковска галерияМосква е едно голямо село. Звучи смешно, нали? Тази фраза обаче се използва доста често и е означава, че "светът е малък". Защото всички жители на Москва не се познават така, както биха се познавали, ако живееха в едно село. Колкото и невероятно да звучи обаче за един град с близо 12 милиона души население, като нищо можеш да попаднеш на бившето си гадже в метрото: просто Москва е устроена по този начин.
Друго значение на този израз е, че много московчани всъщност идват от село – което е руският начин да се каже, че те са едва първо поколение столичани, а родителите им са от провинцията, с което един вид се намеква, че въпросният човек е "изостанал" в традициите, поведението или езика на гражданите.
Екатерина Велика първа казва: "Москва е едно село". Е, това може би се дължи на факта, че Москва не прилича на строго планирания Санкт Петербург. Москва обаче е основана и построена като град от самото си начало.
Друг чужденец – френски герой от романа на Лев Толстой "Война и мир", също споменава, че Москва прилича на село. Този път обаче това е комплимент. Той иска да каже, че тя е хубава като френската провинция, особено в сравнение с мръсния Париж.
"Два Рима паднаха, третият се държи, а четвърти няма да има", казва средновековният монах Филотей, като има предвид Москва. Според логиката, вторият е Константинопол, прекият наследник на Рим. Тази идея е популярна сред хората, които искат да превърнат Великото московско княжество в Империя. Москва се смята за следващият наследник и важен православен център. Дори думата "цар" се корени в латинската "цезар".
Идеята от XVI в. набира популярност сред панславянските философи през XIX век. Но след Революцията през 1917 г. тя губи значимост. Въпреки това болшевиките местят столицата в Москва от царския Санкт Петербург.
Центърът на Москва е разположен на няколко хълма. Всъщност, те са даже повече от седем, но също както Рим в миналото е известен като "града на седемте хълма", а Москва иска да е третият Рим, в крайна сметка се акцентира върху седемте "основни" хълма: Боровицки, Сретенски, Тверски, Трехгорни, Тагански, Лефортовски, Воробьови. Поради тази причина пейзажът в града е толкова различен, което може да превърне придвижването с велосипед или пеша в истински кошмар. В замяна обаче ще се насладите на великолепни гледки от върха на тези безбройни хълмове.
Кремъл в края на XVII век, Аполлинарий Михайлович Васнецов
Музей на МоскваТази фраза означава буквално "градът на първия престол" или първата столица. Това прозвище се появява през XVIII в., когато Москва вече е загубила статута си на столица за сметка на Санкт Петербург. Това се случва благодарение на Петър Велики, който построява Санкт Петербург и мести столицата там. За да не се обиди Москва обаче, тя продължава да бъде почитана като първата руска столица, обединила Русия, както и като града, където е коронован първият цар.
Катедралите на Москва, Аполлинарий Михайлович Васнецов
Третяковска галерияГрадът със златните кубета е друго прозвище на Москва, датиращо от Средновековието. То се появява през XV-XVI в., когато из целия град има малки дървени сгради. Единствените високи здания тогава са църквите, а кремълската камбанария "Иван грозни" е най-високата сред тях. Има забрана за строителство на сгради, по-високи от нея. В онези дни златните кубета на безбройните православни църкви се виждат на практика от всяко място в града.
Гледка към Московския кремъл от Пьотър Варешчагин
Ярославски музей на изкустватаДнес Москва се свързва с червения цвят: все пак, тя е столица на съветската "червена" империя, там се намират "Червеният площад", червеният Кремъл и други подобни сгради. Първият каменен Кремъл построен в Москва от Дмитрий Донской обаче е бял и е направен от варовик. Тухлените стени са изградени на мястото на белите каменни стени едва през XVI век. И тогава обаче много каменни сгради, особено църкви, продължават да се строят в бяло и има още една защитна стена, която обгръща т. нар. "Белий город" (Бял град). През XVIII в. Екатерина Велика заповядва стената да бъде разрушена и на нейно място се появява Булевардният кръг.
Ако погледнем картата, ще видим, че Москва няма излаз на нито едно море. Какво означава тази фраза в такъв случай? Оказва се, че това сравнително ново прозвище е въведено от Йосиф Сталин, който го използва на грандиозното откриване на Московския канал, който свързва столицата с р. Волга. След завършването на този мащабен съветски строителен проект, става възможно от Москва да се стигне до пет морета, без пътниците да напускат кораба си. Това са Черно, Бяло, Балтийско, Каспийско и Азовско море.
"Москва не е направена от гума" – през 1990-те хората често споменават тази фраза. Значението ѝ е, че градът не може да се разтяга до безкрай, за да побере всички хора, които искат да се преместят да живеят в него. Въпреки че фразата без съмнение е с ксенофобски тон, тя се използва свободно и от хората, които не са кореняци-московчани: онези, успели да се преместят тук по-рано, които не искат нови хора да се конкурират за място под нейното слънце.
Това е друга версия на прозвището "негумена". Отново, то изразява мнението на някои сноби, които не са доволни от факта, че толкова много хора се местят в Москва в търсене на по-добър живот. "Понаехали" – казват някои хора, като имат предвид: "О, ето, пак започнаха да пристигат".
Московчани обикновено се държат така, все едно в света няма други градове или времеви зони, освен Москва. Те дори шеговито казват, че "отвъд Московското околовръстно няма живот". Така че, когато си говорите в интернет и някой ви попита въпрос, без да споменава града или пък спомене някой уличен адрес, без да уточнява града, можете да сте сигурни, че говорите с московчанин. Хората от регионите се подиграват на московчани, които смятат, че живеят в града "по подразбиране", откъдето идва и това прозвище. Честно казано, повечето хора, които не са от столицата, обичат да се подиграват с нея и чето твърдят, че Москва дори не е "истинска Русия". Така че това прозвище е разбираемо.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си