Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В своята история Русия е имала няколко столици, по-точно цели шест. Този статус обаче успяват да задържат най-дълго Москва и Санкт Петербург. В края на XIV в. Москва става център на обединение на руските градове след времената на феодалната фрагментация и борбите между великите князе. През XVI в. Иван Грозни определя Москва за столица на руските земи, а на себе си дава титлата цар.
Москва се сдобива с почти свещен статус като сърцето на руската цивилизация. Кремълските църкви са мястото на кръщенията, коронациите и погребенията на всички руски царе... докато в края на XVII в. на власт не идва Петър Велики. Още от дете той има немски приятели и е чест гост в немското селище край Москва.
Петър много харесва аскетичния начин на живот на немците и постепенно започва да ненавижда прекалено пищните дворцови традиции, обемистите и неудоби рокли, както и празненствата, на които храната се сервира в златна посуда. Петър учи няколко години в Европа и се запознава с начина на живот на местните, а след това се завръща в Русия като различен човек. Така той решава да промени страната си според новите си убеждения – и старомодна Москва не влиза в плановете му.
Петър Велики иска да построи нов град в европейски стил, с конкретен градски план (какъвто хаотичните руски градове нямат). Освен това той кани европейски архитекти, които да проектират невиждани дотогава в Русия сгради. Той дори дава на новия град чуждестранно име по немски маниер – Санкт Петербург, в чест на неговия патрон – Петър.
Строителството на града започва през 1703 г., но през 1712 г. Петър мести тук столицата. През 1721 г. той се обявява за император. Впоследствие Русия става империя със столица Санкт Петербург. Все пак през тези години Санкт Петербург се отличава от останалата част на страната, и не само по отношение на архитектурата и градското планиране.
Санкт Петербург е населен с чужденци и благородници. Френската и немската реч тук са по-често срещани от руската. Градът става образователен и културен център – балет, музика, литература и изящни изкуства. Към него прииждат най-талантливите хора от цялата империя, както и от Европа. Те са очаровани от красотата му, както и икономическите възможности. Дори православните храмове в града изглеждат различно от тези в Москва, тъй като много от тях са построени в бароков стил. И до днес Санкт Петербург е наричан "културната столица" на Русия.
Той се развива бързо и възприема всякакви новости; така че не е изненадващо, че революционерите тръгват оттук. От втората половина на XIX в. те извършват терористичи атаки и дори убиват император Александър II. Работниците започват да протестират срещу тежките работни условия и ниски заплати... а накрая идва и революцията.
Точно както някога Петър Велики иска да се отърве от старото патриархално царство, така и болшевиките, след като вземат властта, опитват да изтрият империята. При една от първите им мерки през 1918 г. те местят столицата на съветска Русия в Москва. Това е основно пропагандно решение: както знаем, стара Москва е люлката на руската нация, и не се асоциира с чужденци, които нямат нищо общо с обикновените съветски хора: селяни и работници.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си