Какво му е толкова "великото" на Петър Велики?

Цар Петър (1672-1725) е изключителен герой. Като момче той рядко може да седи на едно място, ходи бързо и разговаря силно, постоянно е в движение. Става много висок, изключително силен мъж, който умее да внушава страх на поданиците си. Петър проявява великолепна находчивост и остроумие, но има избухлив характер. Въпреки че е виден военноначалник и законодател, също така пие много и може да унищожи всеки, който не му се подчини.

Петър Велики обаче получава прозвището си не заради личните си качества. През 1721 г., когато руският управителен Сенат "назначава" Петър за първи руски император, също така му е връчена и титлата "Великият". Това е направено заради изключителните му постижения като държавник. 

1. Създава руското благородничество и го кара да служи на държавата

Военни игри на войските на Петър I край село Кожухово

Алексей Кившенко

До края на XVII век руската държава изпада в криза. Една от причините за това е фактът, че официалните длъжности се придобиват по рождение – единствено потомците на болярските семейства могат да станат боляри и да заемат длъжности на високопоставени военни командири или граждански държавници. Очевидно тези хора не винаги са талантливи или смели. Петър слага край на това и то по един много суров начин.

През 1698 г. Петър екзекутира много стрелци – това са бивши царски стражи, които се опитват да го свалят от власт. По този начин много високопоставени боляри (които се присъединяват към опита за преврат) биват уволнени от служба. През 1701 г. Петър смята, че земята може да бъде притежавана само от тези, които служат на държавата. Спрете ли да служите, и ще се лишите от земята и крепостниците си. Петър също така назначава хора, които редово да събират благородничеството и да помагат при регистрацията на всички благородници, годни да служат в армията или в гражданските институции.

Най-накрая, Петър демонстративно посвещава бившите не-благородници в благородство заради военната им доблест. Той ги прави барони и графове – титли, заимствани от Европа, те започват да се предават по наследство. Петър решава, че всички благородници трябва да служат от 15-годишна възраст. По този начин царят създава руското благородничество, което изгражда величието на Русия през XVIII век, та дори и след това.

2. Основава Санкт Петербург – най-европейският сред всички руски градове

Начало на строежа на крепостта Санкт Петербург от Петър

Public domain

Повечето от бившите богати болярски семейства се намират в и около Москва. Петър осъзнава, че има нужда от нов голям град, в който новият вид благородници да се смесят помежду си, да се конкурират и да създадат нова социална общност. В същото време Русия отчаяно се нуждае от достъп до море и нови търговски връзки с Европа. 

Вижте още: Разбиваме 5 мита около построяването на Санкт Петербург

Създаването на Санкт Петербург през 1703 г. в блатистите земи на Ингрия (по южния бряг на Финския залив) е идея, която осъществява всички тези цели наведнъж. Москва не губи значението си като "древна столица" - всички руски царе след Петър са официално коронясвани в Москва, в Успенската катедрала. Санкт Петербург обаче, както неговият създател планира, се превръща в град, който наподобява европейските и е организиран по европейски начин, а това, от своя страна, помага за постигането на друга важна цел при царуването на Петър.

3. Помага на руснаците да се сближат с европейците

Бръснар

Public domain

Противно на общоприетото схващане, Петър не "забранява" брадите. Повечето руснаци са селски крепостни, които живеят в провинцията и брадатият им руски вид си остава същият. В градовете обаче Петър кара мъжете да плащат значителна такса, ако искат да продължат да носят брада (това важи за всички граждани, с изключение на духовенството). Освен това, за гражданите традиционното руско облекло става напълно забранено.

Петър разбира, че, за да се получи връзка между европейците и руснаците, последните трябва да изглеждат преди всичко "по-европейски", за да може руските търговци, студенти по право и наука да не изпъкват в европейските градове с дрехите си. Затова Петър нарежда, че всички граждани трябва да носят дрехи в европейски стил. 

Вижте още: Портрети на руски императрици: могъщество и красота

Петър също залива Русия с чужденци, които идват в страната да работят – те строят кораби, служат в армията, преподават науки, организират бизнес предприятия, фабрики и мелници. В същото време изпраща много руснаци в чужбина да учат, както самият той в периода 1697-1698 година. Петър не само се сприятелява с европейците – той предизвиква най-мощната европейска държава по онова време, Швеция, през Великата Северна война.

4. Прави Русия европейска военна суперсила

Битката при Хангут

Маврикий Бакуа

През Великата Северна война (1700-1721) Швеция се противопоставя на коалицията, включваща Русия, Полско-литовската държава, Саксония и датско-норвежската политическа единица. Конфликтът е за контрола над Балтийско море и неговите брегове. В тази война Русия иска да върне териториите си в Ингрия - тези земи принадлежат на Московското царство преди Смутното време в началото на XVII век. Когато Петър идва на власт, Русия разполага единствено с Архангелск на Бяло море в качеството си на голямо търговско пристанище, така че за развитието на морската търговия достъпът до Прибалтика е от решаващо значение.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Как деца воюват за Руската империя в Първата световна война?

За Русия войната започва с пагубно поражение при Нарва на 19 ноември 1700 година. Руснаците са принудени да се предадат и губят от шведите цялата си артилерия. Тази битка показва неефективността на руската армия. След нея Петър започва мащабни реформи в руската войска – с помощта на европейски командири и инженери са създадени нови военни формирования, съвременни оръжия и нова полева тактика.

През 1704 г. руснаците най-накрая превземат Нарва; през 1709 г. те разгромяват шведите в битката при Полтава; през 1714 г. побеждават шведския флот в битката при Хангут – това е първата руска победа на море. Войната завършва през 1718 г., когато шведският крал Карл XII е убит. Формално мир между Русия и Швеция е сключен с Нищадския договор (1721 г.), който обобщава териториалните победи на Русия в региона на Балтийско море. След победата над Швеция Русия се обявява за Руска империя, а Петър приема титлата на император. С реформираната си армия страната е превърната в една от суперсилите на Европа. Петър също създава и съвременна правна система.

5. Създава цялостно законодателство във всички сфери на руския живот

Futureal (CC BY-SA 3.0)

Освен военната му сила и тактическия му ум, Петър е и гений в законотворството. Под негов надзор в Русия е изградена нова законова и държавна система. Правителството е организирано в Колегиумите – предшествениците на министерствата; Сенатът действа като най-висша съдебна власт (след императора). Властта на Руската православна църква при Петър е подчинена на държавата – Светият Синод, създаден през 1721 г., действа като "мирянско правителство" на църквата, вместо да се управлява от патриарха – позиция, която Петър елиминира.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 5 неща, донесени от Петър Велики в Русия

Петър лично издава множество укази (заповеди), които често регулират подробности в ежедневието на руснаците – не само брадите им, но и стиловете на облекло и правилата за обществено поведение. Петър нарежда на руските жени да спрат да боядисват зъбите си с черни сажди, учи гражданите да изхвърлят боклука си на специално означени места, нарежда да се използват коси вместо сърпове по време на жътва и т.н. Петър се вглежда в живота до самата му структура и го моделира според собствените си идеи. Реформите му практически оформят Русия и до голяма степен остават в сила до 1917 година.

Разказваме ви още защо наричат императрица Екатерина "Велика"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.