Храмът "Василий Блажени" е построен през 1555-1561 г., така че през 2021 г. навършва 460 години.
Указът за изграждането на храма е даден от Иван Грозни – в чест на завоюването на Казанското ханство и присъединяването на Казан към Московската държава. Това се случва в деня след важния православен празник – Покров на Пресвета Богородица. На него и посвещават храма.
Известен по цял свят като "Василий Блажени", всъщност съборът носи официалното име "Събор на Покров на Пресвета Богородица ", или с две думи – Покровски събор.
Участъкът, посветен на юродивия Василий Блажени, е пристроен към храма по-късно. Той е единственият отопляем и служби в него се четат всеки ден, затова и името се прикрепя към целия събор.
Съборът има 11 пристройки, което всъщност означава 11 самостоятелни църкви със свои иконостаси. Куполите също са 11: десет на отделните църкви, включително над "Василий Блажени", като има още един над камбанарията.
Според най-разпространената версия зографи на събора са Барма и Постник, които, според легендата, Иван Грозни по-късно заповядал да бъдат ослепени, за да не направят нищо по-прекрасно.
Храмът гори неколкократно и през XVII-XVIII в. няколко пъти мени облика си. Престрояван е, достроявани са парапети, криле и цели участъци. Дори покривът на храма е сменян – така старите гравюри, например, изобразяват храма с един висок купол, който е загубен.
По време на антирелигиозната кампания на СССР съборът по чудо оцелява, макар съветските власти да планират да го премахнат. Но видни архитекти и историци се застъпват за съхраняването му и решават да го превърнат в историко-архитектурен музей.
А, за да не забравят съветските хора, че храмът е загубил своите функции, цялата експозиция напомня, че религията е нещо лошо. Така в съветско време вратата е украсена с цитат от Карл Макрс: Премахването на религията като илюзорно щастие на хората е необходимо за истинското им щастие.
В приземния етаж на храма в съветско време има изложба, посветена на изказвания на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Ленин и Йосиф Сталин за религията. Сега там се намира иконата от XVIII "Знамение на Пресвета Богородица", копие на онази, която някога краси фасадата на събора.
В съветско време храмът е сериозно реставриран, планира се да му върнат историческия облик. Свалят слоя боя, излагайки тухления зид и декоративните белокаменни елементи от декора. Много от древните иконописи са загубени.
Сега в храма се отслужва богослужение, но той продължава да е филиал на Историческия музей и редовно се провеждат екскурзии. Като един от главните символи на Москва той е обект на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Изложбата "Време на промени. Покровският събор през 1920-1930-те години" се провежда в Историческия музей от 28 юли 2021 г. до 24 януари 2022 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си