От кетчуп до корнфлейкс: Кои американски храни намират почва в СССР?

През 1936 г. народният комисар по хранително-вкусовата промишленост на СССР Анастас Микоян пристига в САЩ за обмяна на опит в масовото производство на хранителни продукти. В мемоарите си Микоян пише, че в младата страна, след падането на царския режим, храните се правят от занаятчии. А пък в САЩ вече се е наложило промишленото производство на хранителни продукти и всички работят по определени стандарти за качество.

Отвъд океана народният комисар прекарва два месеца и при завръщането си донася най-вече заводско оборудване: хладилни съоръжения, оборудване за механизирането на печенето на хляб, апарати за доене на крави и други интересни неща. Освен оборудването Микоян вкарва в СССР и нови продукти и нови кулинарни традиции, много от които са описани в главната кулинарна книга на страната "За вкусна и здравословна храна", която излиза под неговото ръководство три години по-късно.

Хамбургери

Кръглите хлебчета с кюфтета много се харесват на народния комисар. Твърди се, че именно в СССР се ражда традицията бургерите да се прокарват с подсладена газирана вода. Микоян купува 25 машини за производство на кюфтета и по улиците на Москва, Ленинград, Киев и Харков изникват павилиони за бърза храна и "градски" питки с кюфтета за по 50 копейки. Технологията за приготвянето им също е донесена от Щатите.

За закупуването на концентрат на "Кока-Кола" пари няма , но заедно с "хамбургерите", както ги наричат в Съюза, се продават плодови води. А в САЩ тази практика са налага чал през 1940 г., когато е открит първият Макдоналдс! През военните години на хората вече не им е до улична храна, така че производството на "хамбургери" е спряно, а всичко " американско" не е на почит. Бургерите се появяват отново едва в късния СССР. Междувременно производството на кюфтета си остава: замразени полуфабрикати се продават из цялата страна.

Доматен сок

В Америка Микоян се запознава с традицията на закуска да се пие портокалов сок, но в Съветския съюз портокали не растат, затова решават да правят доматен сок. Отначало той не се харесва особено на съветските граждани, но мащабната рекламна кампания върши работа. Доматен сок има в детските градини, училищата, заводските столове, гастрономите и ресторантите. Към 1960-те години асортиментът от сокове вече е доста широк: крушови, ябълкови, сливови. Соковете се продават в стъклени буркани, а не в картонени опаковки. И разбира се всички съставки са натурални.

Кетчуп

Този сос се появява в Съветския съюз в края на 1930-те години. Препоръчват да се използва не само за овкусяване на месото, но и при приготвянето на супи. Между другото в следвоенните редакции на "Книгата за вкусна и здравословна храна" кетчупът е заменен с доматено пюре и доматен сос. В магазините също, разбира се. Едва през 1980-те кетчупът отново се връща по рафтовете на магазините в страната: внасят го от България, Унгария и Югославия.

Консерви и полуфабрикати

Основното оборудване, което Микоян докарва, са промишлени хладилници, конвейери за производство на консерви, включително и месни, както и кондензирано мляко. Месните и рибните консерви са препоръчвани и като основа за обеди и вечери, а плодовите и зеленчуковите - като заместител на сезонните плодове през зимата. В "Книгата" има предложения да се сготвят замразени кюфтета и като гарнитура да се поднесе консервиран грах, а салатата да бъде от консервирани раци с майонеза. А вместо бульон, който трябва да се вари няколко часа, да се използва концентрат или пък във вряла вода да се разтвори суха супа.

Докторски салам

Микоян открива технологията за масово производство на колбаси в месокомбинат в Чикаго. През същата 1936 г. в Москва се открива първият в страната завод за колбаси, който започва да произвежда салами с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на белтъчини. В тях има само натурални съставки (между другото както и в много продукти от времето преди войната), и те дори са препоръчвани на болни след продължително гладуване. Наричат салама "Докторски"

Царевичен корнфлейкс

В първата редакция на "Книгата" се препоръчва зърнените закуски да се ядат със сметана, мляко и кисел. Трябва да отбележим, че този американски продукт допада на вкуса на съветските граждани и от година на година производството на сухи закуски непрекъснато се увеличава. След посещението си в САЩ  през 1950-ге години Никита Хрушчов се опитва да превърне царевицата в главна селскостопанска култура в страната. В магазините се появяват царевични пръчици, царевичен хляб и колбас. В средата на 1960-те обаче голяма част от реколтата е унищожена и производството започва да намалява.

Разберете още и за салама и СССР: как колбасът на масата издавал положението в обществото!