Коледа в руската литература

Getty Images
Коледните украшения са навсякъде, нощите стават все по-дълги – поне в северното полукълбо – и купувачите на подаръци си проправят път сред тълпата, за да се подготвят за Коледа. В Русия обаче този празник има по-особено значение.

Повечето руснаци празнуват Коледа на 7 януари, тъй като православната църква следва юлианския календар. За децата в Русия, нетърпеливи да получат своите подаръци, Нова година е най-чаканият ден, докато Коледа е религиозният празник, с който приключва сезонът на празненствата. Всъщност празникът започва още на 6 януари, когато вярващите отиват на Рождественската литургия, преди да сложат край на дългия 40-дневен пост, хапвайки жито с мед, поднесено в 12 съда – по един за всеки от учениците на Христос, след като изгрее първата звезда на небосклона.

Гоголевипиршества

Празнични трапези, храна и напитки, семейни събирания в най-тъмните дни от годината: Коледата, както можете да си представите, е богат източник на вдъхновение за руските писатели през вековете, макар те невинаги да са спазвали божествения характер на това събитие. В една заснежена нощ на Рождество, според известния разказ на майстора на гротеската от 19 в. Николай Гогол, дяволът, "на когото беше останала тая последна нощ да се шляе по белия свят и да подсторва добрите хора да вършат грехове" решава да открадне месечината и да предизвика хаос в затънтеното селце Диканка.

Местните казаци, набожни хора, ядат жито с мед по домовете си, заедно със семействата; пияниците се прибират на четири крака от кръчмата. А първенците на селото се изнизват един подир друг при местната палава вдовичка, докато накрая се озовават в чували за въглища.

Разказът на Гогол "Нощта срещу Рождество" е приказка за разврат, пиянство и сплетни, която разкрива яркия сатиричен талант на писателя, осмиващ лицемерното разминаване между външната набожност и скритите вътрешни бесове.

Бедностигордост

Разказът "Момчето на коледната елха" на Достоевски, който насочва вниманието на читателя към съдбата на бедните в този период на изобилие и празнично настроение, е много по-песимистичен. Едно гладно момче, пристигнало в града от провинцията, се измъква от подземието и оставя болната си майка да лежи "студена като стената". Привлечено от светлините на града, то обикаля покрай витрините с коледни елхи и "всякакви пирожки – бадемови, червени и жълти", докато накрая се строполява на земята от болките в стомаха и ужасния студ. Отвсякъде гонено, момчето се крие в един двор, а въображението му го пренася край коледната елха, заобиколено от "радостни и сияещи деца", които летят около него и го прегръщат. Да, познахте: детето замръзва от студ. А новите му приятелчета са негови несретни събратя, покосени, също като него, от суровата руска зима.

Този драматичен разказ е повод за размисъл. Но и в другия край на социалната стълбица нещата невинаги са радостни. В "Доктор Живаго", романа на Борис Пастернак, който описва живота на привилегированите среди на Москва в началото на 20 век, е описана една от най-забележителните коледни сцени в цялата история на литературата: главната героиня Лара идва една Коледна вечер да говори с морално пропадналия адвокат Комаровски, който я принуждава да му стане любовница. "В кръга лудо се въртяха танцуващите", пише Пастернак, "около пламтящата елха, украсена с няколко низи струящо сияние". Облечени в най-хубавите си атлазени премени, "пламналите момчета и момичета" утоляват жаждата си с мандарини и студени плодови сокове. Комаровски играе карти в помпейския хол. Балът е в разгара си, когато внезапно гръмва изстрелът на Лара – перфектна метафора на разтърсващата душевна болка в свят на предвзета добронамереност.

Новогодишниразмишления

Списъкът на руските творби, свързани с празника, ще е непълен без Йосиф Бродски – поета, който, подобно на Пастернак, е бил преследван от съветската власт, но печели Нобелова награда за литература. От 1961 г., все още млад поет, Йосиф Бродски започва да пише всяка година по една поема, посветена на темата за Коледа. На 24 декември 1971 г., малко преди да замине за Съединените щати, той описва Рождество Христово чрез една битова сцена, в която клиентите се нахвърлят на евтините стоки в бакалницата. "На Коледа всички сме малко влъхви", пише той. "При бакалина всички напират и се блъскат/ където кутията халва с вкус на кафе/ е повод за невиждан човешки щурм".

Макар че е евреин, Бродски пише някои чисто религиозни поеми за Коледа, и то във време, когато на вярата се гледа с лошо око – повечето лишени от излишна емоция и търсена несантименталност. Те описват раждането на Христос с поразителен реализъм, който отива отвъд мита и ритуала, за да ни отведе към корените на Рождеството: първите мигове от живота на едно момче. В "Рождественска звезда", Бродски пише: "всяко нещо изглежда огромно: гърдата на майка Му, парата от ноздрите на бивола… тримата влъхви, подаръците им, струпани до полуотворената врата". Бродски прави опит да отиде отвъд угощението и радостта, грубостта и комерсиализацията на Коледата, за да отправи своето послание за общност, милосърдие и щедрост, тъй важни в този период от годината, независимо от нашата вяра.

"Российская газета". Всички права запазени.

Вижте още: