Литературни войни: как руските писатели са се карали един с друг

Григорий Авоян
Достоевски презирал Тургенев, а Бунин не можел да търпи Набоков. Идеология, честолюбие или лични конфликти – руските класици са имали достатъчно причини, за да се ругаят с най-скверни думи.

Достоевски VS Тургенев

Григорий АвоянГригорий Авоян

Идеологиите на двамата велики писатели на 19 в. са абсолютно различни. Иван Тургенев, автор на романа "Бащи и деца", е  заклет привърженик на западничеството (социално-философско движение в Русия, зародило се през 30 и 50-те години на 19 в. Неговите представители се обявяват за отмяна на крепостното право и искат да се признае необходимостта Русия да се развива по западноевропейския модел). Той е и либерал. Фьодор Достоевски – консерватор-почвеник (почвеничеството е обществено движение в Русия от втората половина на 19 в. Близки до славянофилството, почвениците се противопоставят на западничеството и се придържат към традиционалистки консерватизъм, отхвърляйки либерализма и социализма.). В романите "Идиот" и "Бесове" той проповядва, че либералите развращават Русия и водят към гибел, както и че руснаците трябва да запазят своя специфичен път и православието.

Не е учудващо, че писателите не са се обичали. От млади години Тургенев, който е богат дворянин, сe присмива на мрачния си колега. В издевателско стихотворение той нарича Достоевски "пришка на носа на литературата". Достоевски не крие ответната си неприязън и се възмущава, че при цялото си богатство Тургенев получава за публикации хонорари, които са 4 пъти по-големи от неговите.

Главната причина за скарването им обаче е идеологията. "Всички тези либералчета намират за най-голямо свое удоволствие да ругаят Русия", пише Достоевски в писмо до приятел през 1867 г., визирайки новия роман на Тургенев "Дим". По това време Тургенев живее във Франция и Достоевски саркастично го съветва да си купи телескоп, "защото [Русия] трудно може да се види". Тургенев му е обиден. На свой ред той е раздразнен от психологизма на Достоевски, от маниера да се вглъбява в мрачните пропасти на човешката душа. "Киселаш и болнична воня", "психологическо чоплене" – това са оценките му за романите на Достоевски.

Есенин VS Маяковски

Григорий АвоянГригорий Авоян

"Знаеш ли защо аз съм поет, а Маяковски е просто непонятна професия? Аз имам родина!", пали се Сергей Есенин, докато обсъжда своя съперник в борбата за званието най-популярен поет на Сребърния век. За Есенин, който е роден в село на 200 км от Москва, получил славата на "селски поет", главният ориентир в творчеството е лирическото усещане за Русия, природата ѝ и живота.

За Владимир Маяковски, "поета на руската революция", тези теми са чужди – той възпява тържествено грeдущия свят, в който управляват пролетарии и машини. И двамата поети живеят в СССР, но това не пречи на Маяковски да клейми Есенин като изостанал и класово чужд. "Та това е от [селския] хор... балалайкаджията!", презрително пише Маяковски в стихотворението "Юбилейно". На четения на свои стихове избухливият Есенин понякога се провиква: "Маяковски – бездарие!"

Въпреки тази вражда съперниците признават таланта на другия. Поетът Матвей Ройзман си спомня как Маяковски на висок глас хвали стиховете на Есенин, предупреждавайки, между другото, Ройзман: "На Есенин нито дума". Есенин пък отбелязва, че "Маяковски не може да бъде изхвърлен от литературата" и дори иска да се помирят, но не успява. През 1925 г. той се обесва.

Бунин VS Набоков

Григорий АвоянГригорий Авоян

Лауреатът на Нобелова награда за литература Иван Бунин никога не се скъпи на оскърбления по адрес на колегите си, особено поддръжниците на руската революция от 1917 г. – аристократът я възприема като най-голямото зло и напуска Русия през 1920 г. Всички съветски писатели за Бунин са "слуги на канибализма". Както обаче показва историята с автора на "Лолита" Владимир Набоков, Бунин има сложни отношения и с  другарите по емиграция.

Набоков е с 30 години по-млад от Бунин и отначало се отнася с благоговение към по-възрастния си колега. Когато в началото на 20-те години на миналия век Набоков изпраща на вече знаменития по това време Бунин писма с примери за творчеството си, той сравнява това с обяснение в любов и се подписва по следния начин: "На великия майстор от прилежния ученик". Бунин проявява благосклонност, но с нарастването на славата на Набоков, започва да ревнува и отношенията им се развалят.

Съперничеството между Бунин и Набоков не поражда шумни скандали – писателите предпочитат да се държат хладно, критикувайки се един друг "зад гърба". През в 1951 г., когато Бунин разговаря с приятел, нарича Набоков "празен човек" и заявява, че той не му е съперник. Набоков пък сравнява майстора със "стара тъща костенурка" и отказва да говори на вечерта в чест на 80-ата му годишнина.

Бродски VS Евтушенко

Григорий АвоянГригорий Авоян

Отношенията на поетите Йосиф Бродски и Евгений Евтушенко започват добре. През 1965 г. Евтушенко, признатият майстор на поезията в СССР, успешно се застъпва за младия бунтар Бродски и ходатайства да му бъде разрешено да се върне от заточение на Север. Те се запознават, започват да дружат, но само след няколко години приятелството им рухва.

През 1972 г. чиновниците от Комитета за държавна сигурност (КГБ) казват на Бродски, че трябва да напусне СССР. В сградата на КГБ младият поет се сблъсква с Евтушенко и решава, че той го шпионира и донася на спецслужбите, а следователно е виновен за неговата принудителна емиграция. Самият Евтушенко винаги твърди, че през онзи ден бил в КГБ по друга причина – самият той бил задържан за внасяне на забранена литература. Отношенията между двамата обаче са скъсани.

"Евтушенко, разбира се, е много лош поет. А като човек е още по-лош", казва Бродски в едно от първите си интервюта в изгнание. С годините това чувства се засилва. Писателят Сергей Довлатов в "Соло за Ъндъруд" си спомня, че когато казва на Бродски, че Евтушенко се е изказал против колхозите (система на колективни стопанства и един от символите на съветската власт), Бродски отговорил: "Ако той е против, то аз съм за". Бродски мрази всичко съветско, но Евтушенко мрази още повече.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.