41-годишният Роман Таран от Санкт Петербург се прочу в Русия по една доста странна причина. След като получава престижно образование като професионален философ – и след като разбира, че то е абсолютно безполезно в реалния живот – той започва работа като маркетинг специалист.
Скоро обаче усеща, че философският му поглед върху света не може да остане скрит и решава да направи видео, в което разкрива мислите си за популярния ТВ сериал "Западен свят" (Westworld). Публикува го в YouTube.
Този философски поглед върху популярния сериал предизвиква огромен интерес сред руските зрители. Изглежда те от дълго време са се нуждаели от човек, който най-накрая да им обясни всичко. Днес каналът му в YouTube, чието название се превежда като "Скрит смисъл: Киното и реалността", има около 76 000 абонати. Най-популярното видео е за "Матрицата" – с над 840 000 гледания. Таран разказа пред Russia Beyond как разгадава истинското значение на филмите.
Какво имаш предвид под фразата "скрит смисъл" и как намираш този смисъл във филмите?
Роман Таран: Аз не търся "скритите послания" или "реминисценциите", които режисьорите залагат във филмите си и карат зрителите да съществуват в един въображаем и измислен свят. За мен е важна връзката между киното и реалността. Всъщност киното, също като митовете, поставя цели и разглежда смисъла на човешкия живот, като превъплъщава вътрешните нужди на хората. Разкриването на тези нужди и механизмът за тяхното задоволяване е всъщност ключът към разгадаването на скрития смисъл на един филм.
Като цяло, когато започнеш да анализираш даден филм, отношението ти към него може да се промени. В процеса изведнъж се оказва, че даден филм, който си смятал за "забавен" или пък "дълбок и проникновен" всъщност съдържа някои неприятни идеи. И осъзнаваш, че има много малки филми с позитивно послание.
В едно от видеата твърдиш, че "Титаник" е един от най-опасните филми, защото проповядва бедност и завист на базата на социално неравенство. Мислиш ли, че Джеймс Камерън нарочно е заложил този смисъл във филма?
Р.Т.: Всъщност не аз забелязах този смисъл във филма, а мултимилионерът Ранди Гейдж, когото цитирам във видеото. В Холивуд правенето на филми е бизнес. А бизнесът трябва да носи гарантирана печалба. Режисьорите и сценаристите много добре разбират психологията и знаят какви теми или образи могат да предизвикат реакцията на зрителя.
"Роуз се храни в ресторанта в първа класа. Тя е заобиколена от всички тези мрачни, надути богаташи, които пият бренди, пушат пури и бръщолевят непрекъснато за поло мачове и разни повърхностни глупости... Джак се появява и казва на Роуз: "Ела в трета класа и ми позволи да ти покажа какво е купон!". След това филмът ни пренася при бедняците, които естествено пеят, танцуват и се забавляват, и ни показва колко по-забавни и по-мили са те като компания... Богаташите не са забавни. Бедняците са тези, с които е хубаво да си заобиколен. А ако искаш да те приемат в тяхното общество (нещо, към което повечето хора се стремят през целия си живот), тогава със сигурност е по-добре да си останеш бедняк". (цитат от книгата на Гейдж "Когато си глупав, болен и разорен... И как да станеш умен, здрав и бога!").
Има много бедни хора, които са основната аудитория на киното. За да може зрителят да се отъждестви с протагониста, главният герой трябва да е обикновен човек, а антагонистите му трябва да са от богатото малцинство. Завистта е най-изконното чувство. Затова е много лесно хората да се манипулират, като се заиграеш с чувството им на завист.
Как реши, че Нео от "Матрицата" е терорист?
Р.Т.: Първо бях малко отблъснат от "Матрицата". Един ден се замислих за характера на героите във филма и забелязах, че хората от бандата на Морфей на практика нямат достъп до реалността, също като тези от "Матрицата". Съществуването им се върти около вярването им в това, което лидерът им казва. Тази ситуация ми заприлича много на начина, по който се вербуват терористите.
"Морфей разказва на Нео за "истинския" свят. И е важно Нео да бъде накаран да вярва на ментора си. Всъщност Морфей демонстрира "реалността" на Нео с помощта на симулатор. Но въпросът, който повдига това, е дали този образ на реалността също не може да бъде симулиран".
Това видео е с най-много коментари в канала ми. Но за жалост, ако се съди по реакциите на потребителите, не всички са способни да погледнат нещата под нов ъгъл. Тинейджърите са написали много отрицателни коментари.
Това е един страхотен пример как киното влияе върху начина на мислене на хората. Достатъчно е да им се покаже герой, който на пръв поглед прави чудеса и се бори срещу системата, и този герой незабавно става пример за подражание. Хората се идентифицират толкова силно с главния герой, че всяко изразено съмнение в неговия героизъм или добродетели се приема зле.
В анализа ти на сериала "Западен свят" (Westworld) казваш, че "ако една личност съществува, но не се развива, това води до механично съществуване. Човек, който не се развива, не се различава от робот, който работи на базата на определени програми". Но в края на първия сезон един от андроидите преодолява всички препятствия и убива създателя си. Това развитие ли е всъщност?
Р.Т.: В съвременната култура филмите позволяват на зрителите да "изиграят" вътрешните конфликти и фантазиите, които не могат да реализират в обществото. С други думи филмите за насилие на практика понижават интензивността на зрителските фантазии и така не им позволяват да ги превърнат в реалност.
Развитието (в смисъла на освобождаването от оковите на даден предишен етап) на практика представлява символично убийство на човека, който го персонифицира – обикновено бащата. Спомняте си Платон, който осъзнава, че прекрачвайки философските граници на идеите на Парменид, той в известен смисъл убива баща си. Спомняте си и връзките между Фройд и Юнг или Хусерл и Хайдегер. Във всеки от тези случаи "духовните бащи" понасят последиците от отчуждаването на учениците им – в реален и физически смисъл: те са убити емоционално.
Насилието във филмите изпълнява най-вече символична функция: то изразява идеята за престъплението или с други думи прекрачването на дадена граница. Дори в ежедневието, ако те предаде някой близък, си казваш: "Той направо ме уби" – и преживяваш това като убийство. В художествените творби това преживяване приема формата на истинско убийство.