Граф Николай Румянцев е невероятен човек – държавник (външен министър по време на войната с Наполеон), меценат и колекционер на древни ръкописи, книги и монети. През целия си живот Румянцев събира и изследва исторически артефакти, а след смъртта му брат му моли император Николай I за разрешение да направи музей за колекцията.
На 23 ноември 1831 г. първият частен музей, достъпен за публиката, отваря врати в имението на Румянцев на крайбрежната ул. "Английская" в Санкт Петербург. Той се радва на изключителна популярност. През 1861 г. е взето решение музеят да се премести в Москва, тъй като в Санкт Петербург вече има много други библиотеки и колекции, осъвременявани непрекъснато. В Москва обаче подобна институция липсва.
В Москва Музеят на Румянцев намира дом в Дома на Пашков, точно до Кремъл. Скоро там е открита и обществена библиотека на Румянцев. През 1924 г. колекцията му служи за основа на Съветската държавна библиотека, кръстена на "Владимир Ленин" (или "Ленинка", както хората започват да я наричат по-късно).