За руснаците класическата литература е повече от начин да научат езика си или да убиват времето. Някои класици, преподавани в училище, играят важна роля за сформирането на националната културна идентичност и руснаците често ги цитират, когато правят сравнения с подобни ситуации, за описване на даден човек, в разговори за любовта или омразата, или пък просто като идиом или като шеги. Всеки руснак ще разбере подобна препратка, защото всички четат едни и същи книги в училище. Russia Beyond (RB) направи списък на най-важните литературни произведения – ако сте ги чели, ще ви е по-лесно да разберете по-добре руския манталитет.
"Недорасъл" от Денис Фонвизин
Г. О. Валк
Цитатите от комедията от XVIII в. "Недорасъл" ("Недоросль") – най-известната сатирична творба на Денис Фонвизин, бързо се превръщат в източник на множество идиоми и поговорки в руската литература и руския език. Главният герой – Митрофанушка, е себичен и необразован дребен дворянин и основна мишена на остроумието на Фонвизин. Скоро след появата на "Недорасъл" на московската театрална сцена през 1783 г., комедията се превръща в истински хит. В същото време Екатерина Велика забранява на Фонвизин да публикува още литературни творби – цената за хапливата му сатира за руския живот.
"От ума си тегли" от Александър Грибоедов
Общодостъпна снимка
Дипломатът и сценаристът Александър Грибоедов влиза в историята на руската литература като автор на само една пиеса – "От ума си тегли" ("Горе от ума"). Монолозите на главния герой на този шедьовър – Чатски, често се учат наизуст в училище. Пиесата от XIX в. разкрива конфликта, пред който е изправен един образован човек, неспособен да се приспособи към едно лицемерно общество. Творбата е завършена през 1824 г., но е публикувана едва през 1933 г. поради цензурата на държавата. Авторът обаче така и не доживява да види "От ума си тегли" публикувана. Като посланик в Персия Грибоедов е убит през 1829 г. едва на 34-годишна възраст по време на антируски бунт в Техеран.
"Евгений Онегин" от Александър Пушкин
Елена Самокич-Судковская
Несъмнено най-ярката звезда в руската поезия, Александър Пушкин е пионер в жанра на романа в стихове. Най-добрият пример за майсторството му е брилянтната му творба "Евгений Онегин" ("Евгений Онегин"). Това е историята на нещастния романс между Онегин – бонвиван, който е преситен и отегчен от живота, и скромната провинциална дворянка Татяна. Тя чака мъжа, в когото да се влюби, но Онегин първоначално не я взема насериозно. Пушкин отделя много време на описанията на руската култура, история и традиции. Романът заслужено е наричан енциклопедия на руския живот през XIX в. и до днес остава скъп за руснаците от най-ранна възраст. Сред най-важните елементи са прочутото писмо на Татяна до Онегин, описанията на Москва, думите, посветени на природните красоти на страната и хуморът и самоиронията на автора.
"Герой на нашето време" от Михаил Лермонтов
Михаил Врубел
"Герой на нашето време" ("Герой нашего времени") е историята на Григорий Печорин – руски офицер, който пътува и служи в Кавказка област. Този бонвиван, сътворен от руския поет и писател Михаил Лермонтов, допълва образа на "безполезния мъж" в руската литература от XIX в., който започва с Евгений Онегин на Пушкин. Печорин е високо образован член на руската аристокрация, но е циничен, нихилист и меланхолик. Той няма цел в живота си и си играе със смъртта – за него другите хора са материал за жестоки експерименти и хедонистично удоволствие. Към героя на Лермонтов по-късно се присъединяват още много подобни герои в литературата от XIX век. Наред с Пушкин, Лермонтов се смята за един от най-великите поети на Русия.
"Мъртви души" от Николай Гогол
Мечислав Далкевич
"Мъртви души" ("Мёртвые ду́ши") от Николай Гогол е една от най-въздействащите творби на руската литература от XIX век. Авторът обаче изгаря поредицата, малко след като умира от психично заболяване. Носи се легенда, че Гогол взел идеята за романа си от Александър Пушкин. Историята е за беден благородник на име Павел Чичиков, който пътува из страната да купува крепостници, които съществуват само на хартия. След това той извършва финансови измами, като ипотекира имуществото им, все едно са живи; след това планът му е да вземе банков заем и да избяга с парите. Пътешествията на Чичков проследяват действителността на руския провинциален живот през XIX в. и хората, които живеят там.
"Престъпление и наказание" от Фьодор Достоевски
Н. Н. Каразин
"Престъпление и наказание" ("Преступление и наказание") има над 25 филмови адаптации по цял свят и е може би най-известната книга на Фьодор Достоевски. Историята се върти около една морална дилема на бивш студент. Родион Разколников се мъчи да намери отговор на въпроса дали той е "трептящо създание" и "има ли право" да убива. Той се сравнява с Наполеон и мисли, че добрите намерения оправдават всяко престъпление. Убива възрастна лихварка, след което се предава на полицията, тъй като е измъчван от вина. Днес в Санкт Петербург, където се развива действието в романа, има безброй обиколки, посветени на живота на Разколников. Той все още е до голяма степен част от градския колорит.
"Война и мир" от Лев Толстой
Леонид Пастернак
Може би не са много руснаците, успели да прочетат докрай всички четири тома на "Война и мир" ("Война и мир"), чиито първи страници са написани на френски. И все пак почти всеки се връща към тази книга на по-късен етап от живота си. Някои предпочитат редовете за любовта, а други харесват описанията на войната срещу Наполеон през 1805-1812 година. Без съмнение "Война и мир" е едно от най-важните произведения в руската и в световната литература. По времето на СССР това е най-публикуваната книга в страната – издадени са над 360 млн. копия в 312 издания.
Кратки разкази от Антон Чехов
Руснаците започват да четат кратките разкази на Чехов още от първите класове в училище. Като например умилителната история на куче, вярно до гроб на господаря си, докоснала много детски сърца ("Кащанка"/"Каштанка"). Забавни, къси, пълни с хумор, ирония и сатира, историите на Чехов винаги са били обичани както от учениците, така и от възрастните хора в Русия. Сред тях са "Йонич" ("Ионыч"), "Дебелият и тънкият" ("Толстый и тонкий") и "Малката трилогия" ("Маленькая трилогия"). Пиесите на Чехов "Чайка" ("Чайка), "Вуйчо Ваньо" ("Дяда Ваня"), "Три сестри" ("Три сестры") и "Вишнева градина" ("Вишневый сад") често се изучават по-късно, обикновено в гимназията.
"Тихият Дон" от Михаил Шолохов
С. Королков
Авторството на "Тихият дон" ("Тихий Дон"), за която Михаил Шолохов печели Нобелова награда за литература през 1965 г., все още е обект на спорове между литературните критици. Някои твърдят, че е невъзможно един 22-годишен младеж да напише подобна изключителна творба на такава ранна възраст. Ръкописът на Шолохов отдавна е изгубен, което е странно, като се има предвид важността и дължината на романа. Някои експерти твърдят, че романът е написан от белогвардееца Фьодор Крюков. Каквато и да е истината, книгата за съдбата на мъж във времената на Руската революция, описващ живота на донските казаци, е едно от най-значимите произведения в руската литература от XX век.
"Един ден на Иван Денисович" от Александър Солженицин
О. Беседин
Творбите на още един носител на Нобелова награда (1970) – Александър Солженицин, също са забранени дълго време в руските училища. Разказите и романите му започват да се появяват в учебните заведения по време на Перестройката в края на 1980-те години. Те стават най-изобличителното доказателство за съветските репресии. "Един ден на Иван Денисович" ("Один день Ивана Денисовича") е публикувана за първи път през 1962 г. и в момента заема централно място в изучаването на литературата от XX в. във всяко средно учебно заведение. Книгата разказва за един ден от живота на Иван Денисович Шухов – затворник в съветски трудов лагер през 1950-те години. Публикуването на книгата е извънредно събитие, тъй като за първи път в нея са описани открито репресиите на Сталин.