"Ходене по мъките" (1921-1941)
Тази трилогия е особено актуална, защото тази година се отбелязва 100-годишнината от болшевишката революция и има много нови книги и филми за събитията, довели до преврата, както и за самата революция, която идва след тях. Вече сме писали за най-известните руски книги, които трябва да прочетете, за да разберете по-добре революцията, но ето още една достойна книга, която няколко пъти е издавана в Русия.
Kinopoisk.ru
Трите тома – "Сестри", "Година 1918-а" и "Навъсено утро " – са написани в стил "монументален реализъм", както авторът сам го е нарекъл. Повествованието в книгата започва от времето на хаоса и разрухата на Санкт Петербург през 1914 г. и завършва с ужасяваща победа на червените над белите в Гражданската война. Романът описва съдбата на руската интелигенция през това размирно време и, както във всеки класически роман, Толстой описва истинската любов.
Докато първата книга е написана в началото на 1920-те години на миналия век и е спокойна и безпристрастна история, то последната му книга, завършена през 1941 г., се характеризира с крещяща пропаганда и претенциозност. Всъщност за тази трилогия авторът е удостоен с наградата "Сталин".
"Граф Калиостро" (1921)
Вероятно нямаше да включим тази история в списъка от произведения на Толстой, които трябва да се прочетат, ако не беше легендарният съветски филм "Формулата на любовта", който е по-популярен от самата книга. Толстой използва документални източници и създава своя собствена версия на приключенията на граф Калиостро в Русия. Фалшивият магьосник създава суматоха в малък провинциален град и когато измамата му е разкрита, той трябва да бяга.
Kinopoisk.ru
Сюжетът е нещо, което самият Уди Алън би могъл да вземе, а романът първоначално дори е наречен "Влага при лунна светлина". Спомняте ли си "Магията на лунна светлина" на Уди Алън?
Макар изборът на тази тема да изглежда странен, то тя има важни корени. В края на XIX в. суеверни руски благородници се интересуват от всякакви магически ритуали, окултизъм и мистични лечители. Този интерес до голяма степен идва от двора на императрица Александра, съпруга на Николай II. Тя е най-запаленият фен на всички мистични неща и кани така наречените творци на чудеса в царския двор, като Метр Филип и Григорий Распутин.
"Аелита" (1923) или "Хиперболоидът на инженер Гарин" (1927)
Диапазонът от жанрове на Толстой включва научната фантастика и всъщност той е един от пионерите ѝ. Романът "Аелита" (известен още като "Упадъкът на Марс"), който е за пътешествията на земляните до Марс, е написан за възрастни. По-късно обаче Толстой го преработва за млади хора. Историята е за един инженер, Мстислав Лос, който създава междупланетарен космически кораб и го изстрелва към Червената планета заедно с бивш войник от Червената армия. На Марс те виждат същите политически и обществени проблеми като на Земята - диктатор потиска народа, но смел пролетарий повежда революционна група.
Публичен домейн
За да представи точно техническите подробности, Толстой прочита космическите изследвания на Константин Циолковски, а за другата си научно-фантастична книга "Хиперболоидът на инженер Гарин", авторът търси от учения Пьотр Лазарев съвети по молекулна физика. Инженер Гарин създава хиперболоид, устройство, което е подобно на лазер, и с помощта му унищожава остров в Тихия океан. Започва да добива злато в най-дълбоките недра на Земята. Той става диктатор, докато смели съветски революционери не се притичат на помощ.
"Петър Първи" (1930-1934)
Тази дебела книга описва младежките години на първия император на Русия, Петър Велики, и плаши руските деца, защото е била задължително лятно четиво.
TASS
Макар и исторически роман, тази книга очевидно е дете на епохата си, защото тя се отдава на пропаганда. Историци твърдят, че книгата е написана по пряка заповед на Сталин като част от усилията за подсилване на култа към неговата личност. Точно като филма на Айзенщайн, "Иван Грозни", тази книга еднозначно се отнася до съветския лидер. В този случай Толстой прави паралели между Сталин и Петър Велики. Основната цел на социалистическото изкуство е да оправдае големия брой хора, убити по време на изграждането на бъдещия социалистически "рай".
Тази книга обаче се отличава с известна историческа точност и в нея са използвани много детайли, за да се изобразят сцени на различни места – църкви, малки дървени къщи и дворци. Най-важното е, че тя е интересна за четене!
"Златното ключе" или "Приключенията на Буратино" (1936)
Алексей Толстой пише много разкази и приказки за деца, но дървеното момче Буратино може би е едно от най-известните му творения. Имате чувството, че сте чували нещо подобно и преди? Със сигурност! Буратино е вдъхновен от "Приключенията на Пинокио" на Карло Колоди.
Kinopoisk.ru
Докато редактира руския превод на тази италианска приказка, Толстой прави значителни промени, за да придаде на книгата по-руски чувства и да я направи по-лесна за възприемане и по-ясна за съветските деца. Например, оригиналното име на бащата, Джепето, е променено на татко Карло.
Толстой решава да напише своя собствена версия, защото историята на Колоди не е достатъчно "прогресивна" за новата съветска нация. Книгата на Толстой има различни сюжетни линии и герои, а носът на Боратино не расте, когато лъже. Всъщност той не лъже много, защото това не би било добър пример за съветските деца.
По книгата е направен анимационен филм и тя се превръща в една от най-обичаните приказки сред съветските деца.