1. Борис и Глеб
Public domain
Синовете на руския кръстител – великия киевски княз Владимир Святославич, Борис и Глеб са първите руски светци. Родени малко преди Рус да приеме православната вяра, те са възпитани в християнството и при кръщението си приемат имената Роман и Давид. И двамата управляват своите царства, дадени им от баща им: Борис в Ростов, а Глеб – в Муром. Когато княз Владимир умира, на престола сяда най-големият от братята – Святополк, самопровъзгласявайки се за наследник. И, въпреки че нито Борис, нито Глеб не претендират за престола и не искат на навлизат в междуособици с брат си, той се бои от тях и изпраща да ги убият. По-късно през XI-XII век и двамата са канонизирани като мъченици за подвига на несъпротива на злото. Борис и Глеб са почитани като лечители – множество чудеса се случват край гробовете им. Но с течение на времето започват да се възприемат като небесни защитници на Русия.
2. Йоан Кронщадски
Public domain
Канонизиран сравнително скоро – през 1990-те, предците му по мъжка линия са свещеници от над 3 века назад. Животът му е свързан с Кронщад: докато все още е възпитаник на Санкт-Петербургската духовна академия, отец Йоан вижда на сън себе си как чете служба в Андреевския събор. Когато получава предложение да се ожени за дъщерята на настоятеля на храма, той моментално се съгласява. Отец Йоан се прославя благодарение на проникновените си проповеди и духовната и материална подкрепа, оказана на народа. Скоро цяла Русия разбира за него и в Андреевския събор започват да се събират негови почитатели и хора, които се надяват на чудо. Той е готов да изслуша и подкрепи всекиго: често службите му продължават цял ден, дори и до късно през нощта, а отец Йоан си позволява само кратки почивки. Именно той става опонент на Лев Толстой, вярвайки, че е покварен, а неговото учение изкривява основите на християнската вяра. Към Йоан се обръщат и монарсите: получава покана в Ливадия и прекарва там последните дни от живота на Александър III.
3. Сергей Радонежски
Симон Ушаков
Образът му е добре известен на почитателите на руската живопис: знаменитият Михаил Нестеров създава 15 творби, посветени на светеца, включително и "Видението на Вартоломей".
Избирайки монашеството, Сергей става отшелник и заедно с брат си построява църква на името на Света Троица (днес Троице-Сергиевата лавра в подмосковския Сергиев Посад). Още приживе, според писанията, той извършва чудеса: изцелява болните и възкресява мъртвите. Смята се, че значителна част от руските светци от XIV-XV век са ученици и последователи на Сергей Радонежски. Мощите на преподобния се съхраняват и пазят внимателно: когато Наполеон превзема Москва, те са скрити в манастири далеч от столицата.
Забележително е, че Сергей Радонежски е първият от православните светци, чието име се почита и от католиците.
4. Ксения Петербургска
Иконописка работилница "Елеон"
За блажената Ксения говорят още от 1840-те години. Смята се, че тя става светица след смъртта на мъжа си – придворния певец Андрей Петров, като раздава имуществото си на бедните и започва да скита из улиците на Санкт Петербург. Събраните подаяния раздава, а от щедрите дарове се отказва. Тя носи пуловери и поли в зелени и черни цветове и казва, че мъжът ѝ все още е жив, а тя е мъртва. Благословията на Ксения носи късмет: тя е канена по домовете, за да пожелава добрини на децата и младоженците. За светица я причисляват през 1988 г., а през 2017 г. Ермитажът представи на обществото единственият пожизнен портрет на Ксения Петербургска.
5. Матрона Московска
Public domain
Чудесата съпътстват Матрона още преди появата ѝ на бял свят. Когато майка ѝ решава, че след раждането на детето си ще го остави в приют, на нея ѝ се присънва сляпа бяла птица с човешко лице. Жената смята това за знак и не се отказва от рожбата си. Момичето се ражда сляпо, а на гърдите му има белег, наподобяващ кръст. Като дете Матрона не общува с връстниците си – сляпото момиче често получава обиди от тях. Вместо това започва да си играе с икони и да им поверява своите мисли. Вече пораснала, заедно с приятелка Матрона прави пътуване по светите места – отива и в Андреевския събор в Кронщад, където отец Йоан Кронщадски я нарича "осмият стълб на Русия".
През целия си живот тя приема хора, изцелява и дава напътствия. Съществува легенда, според която дори Йосиф Старин е ходил при Матрона. Тя умира през 1952 г., а през 1999 г. е канонизирана и причислена към местните светии. Сега мощите ѝ се намират в московския Покровски манастир: всеки ден тук поклонници им се молят за помощ, застъпничество и изцеление.