Кой е г-н Петрович? Странният и чудноват свят на руските патроними

скрийншот от "Повест за това как Иван Иванович се скара с Иван Никифорович", 1959 г.
Патронимите съществуват в много езици, но в Русия от тях може да ви се завие свят. Обикновено хората го използват в официални разговори, но понякога и приятелите се наричат с бащините си имена, като пропускат фамилното и първото име. И това е напълно нормално! За да не се объркате, прочетете нашите съвети как да използвате патронимите в комуникацията си с руснаци.

Различните народи подхождат различно към употребата на патронимите (бащините имена). В повечето англоговорящи страни, патронимът може да се използва като второ име, но родителите могат да изберат каквото пожелаят второ име или пък изобщо да го пропуснат. Например, Хари С. Труман – 33-ият президент на САЩ, получава само буквата "С" и точка за средно име, като "С." не означава абсолютно нищо!

В други страни обаче ситуацията е доста различна. В Исландия хората изобщо нямат фамилии, а вместо това използват бащините си имена. Например, известната певица Бьорк се казва официално Бьорк Гудмундсдоттир, което означава "дъщерята на Гудмунд". Както се вижда, различните култури имат различни патронимни традиции. Как стоят нещата в Русия?

Здравейте, Иван Иванович

Повечето руснаци имат бащино име в паспортите си и в официалните си документи. Рядко се срещат хора без средно име, като обикновено те са от чуждестранен произход.

Патронимът обикновено се образува от окончанията –ович, -евич или –ич за мъжете и –евна, - овна или –ична за жените. Всичко зависи от конкретното име. Например, човек на име Петър има дъщеря Екатерина и син Иван. Момичето ще се казва Екатерина Петровна, а момченцето – Иван Петрович. Ако името на баща им беше Иля, имената им щяха да бъдат Екатерина Илинична и Иван Илич.

Бъдете учтиви

В работна обстановка хората обикновено се наричат с първото и с бащиното си име. Това е израз на уважение и възпитание. Ако искате да покажете на някого, че го уважавате по време на официален разговор, е по-добре да използвате патронима (стига да го знаете, разбира се). Особено подходящ е този подход при по-възрастните хора, тъй като е прието по-младите да използват именно патронима им, когато се обръщат към тях.

Да речем, че сте в болница и намръщена стара докторка ви се кара, че не сте си попълнили документите правилно. Ако тя носи бадж с името си на него, обърнете се към нея с бащиното ѝ име (например, Даря Сергеевна) и сърцето ѝ ще се разтопи, особено ако сте чужденец, който трудно говори руски.

Скъпи Леонид Илич...

Леонид Брежнев

Патронимът има дълбоки корени в руската култура. В литературата например почти всички герои в романите на Толстой и Достоевски, както и на други велики автори от XIX век, се обръщат един към друг по бащино име,  тъй като са благородни и интелигентни хора. Николай Гогол, например, е кръстил един от разказите си "Повест за това как Иван Иванович се скара с Иван Никифорович" – доста помпозно заглавие, дори за руското ухо. Това е иронична история за двама приятели, които стават смъртни врагове по дребен повод.

Важно е да не прекалявате с патронимите, иначе може да си помислят, че проявявате сарказъм. В СССР на хората им било писнало от постоянното раболепно споменаване на партийните лидери – Владимир Илич (Ленин), Йосиф Висарионович  (Сталин) и Леонид Илич (Брежнев). Така че наричането на Брежнев "нашият скъп Леонид Илич" било един от начините хората да се подиграват на лидерите – например в редица вицове.

Когато си бъбрите си приятели

Колкото и парадоксално да звучи, официалният патроним има и друга страна – той се използва сред приятели. В кратката си форма те се превръщат в нещо като прозвища. Да кажем например, че гореспоменатият Иван Петрович е на бар с колегата си Андрей Сергеевич. Твърде вероятно е, след няколко бири, те да започнат да се обръщат един към друг с бащините си имена "Петрович" и "Сергеич", да се оплакват от жените си, работата и времето. И това изобщо не е официално!

Този маниер на разговор е разпространен най-вече сред мъжете – жените рядко се наричат по бащино име, дори и да са си много близки. Сред жените този вид комуникация се свързва с бабушките, които си седят на пейката пред блока и се обръщат една към друга с " Петровна" или "Андреевна".

Може би най-важното нещо за патронимите, е че руснаците знаят, че чужденците не са свикнали да ги използват като тях. Така че няма нищо лошо в това да пропуснете патронима и да наречете Иван Петрович просто "Иван". Той няма да се обиди.

Освен по бащино име, руснаците понякога се обръщат един към друг и с имена на животни? Но защо?! Разберете тук!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"