"Отвратително нещо!" Защо Сталин не приема продължението на Айзенщайн за "Иван Грозни"

Филмът "Иван Грозни". На снимката Николай Черкасов.

Филмът "Иван Грозни". На снимката Николай Черкасов.

Global Look Press
Двете части на последния филм на Сергей Айзенщайн "Иван Грозни", направени по молба на Сталин, имат различна история. Режисьорът получава най-високата държавна награда за първата част, но е строго критикуван за втората от самия Сталин, който по онова време е доста страшен. Russia Beyond (RB) ви разказва тази история в навечерието на 120-ия рожден ден на Айзенщайн.

"... "Иван Грозни" от Айзенщайн, втората част. Не знам дали някой от вас го е гледал, аз го гледах. Това е отвратително нещо!", казва съветският лидер Йосиф Сталин на среща на ръководството на комунистическата партия през август 1946 година. А само преди по-малко от година първата част от филма на Айзенщайн получи държавната награда на Сталин 1-ва степен. Сталин, който поръчва филма, в центъра на който стои фигурата на първия руски цар, му се наслаждава.

Първата част се отнася до началото на царуването на Иван IV – периодът преди владетелят да стане действително ужасен и да започне брутална кампания за елиминиране на реалните и потенциални врагове от благородническата класа. В тази част Иван обещава да превърне страната в рай и да се бори както с вътрешните, така и с външните си врагове – дневният ред, който бе търсен след периода на политическа нестабилност. Силният и уверен цар изпълнява обещанията си. Той побеждава традиционните врагове, татари, извън страната и среща интригите на болярите у дома, докато се опитва да укрепи царската власт.

"Нерешителният Иван Грозни"

Дотук всичко е наред за Сталин. Втората част обаче изважда на повърхността опозиционната линия на болярите и развива и третира най-противоречивите епизоди на царуването на Иван – опричнината и кампанията на терор срещу благородниците. Айзенщайн не успява да ги представи по начин, който е адекватен на очакванията на Сталин. Лавина от критика пада върху главата на режисьора, който според твърденията също така е изкривил личността на царя.

Сергей Айзенщайн, 1930

Но какво не е наред с образа на Иван и защо описанието на средновековния руски владетел е толкова важно за лидера на първата пролетарска държава в света? В преписката на срещата между режисьора, Сталин и някои други съветски служители, която се е състояла през февруари 1947 г., могат да се намерят някои от отговорите.

"Цар Иван е бил велик и мъдър владетел... Неговата мъдрост се е дължала на факта, че той е отстоявал националната гледна точка и не е оставил чужденците в страната... Иван Грозни е бил много жесток човек. Можеш да го изобразиш като жесток човек, но трябва да покажеш защо е трябвало да бъде жесток. Една от грешките на Иван се отнася до факта, че не е избил петте големи феодални семейства изцяло. ... Тогава е щял да няма проблеми по-късно. ...Трябвало е да бъде по-решителен", казва Сталин, посочвайки, че Иван на Айзенщайн е "нерешителен, наподобяващ Хамлет". Според партийния член Андрей Жданов, който присъства и на срещата, режисьорът е направил "невротик" от царя.

Ку-клукс-клан в средновековна Русия

Освен личността на царя, Айзенщайн разглежда по различен начин и борбата му с болярите. Според Сталин онези лични охранителни полкове, които Иван формира за битка с опонентите си – опиричник – са "редовна", "прогресивна армия". "Вие изобразявате опиричник като Ку-клукс-клан", критикува режисьора Сталин.

Йосиф Сталин

В разговора има кратък момент, както изглежда от четенето на документа, където Айзенщайн не е съгласен със съветския лидер по начин, който можеше да подскаже дори някаква ирония. Режисьорът отговаря, че членовете на Ку-клукс-клан носят бели качулки, а героите във филма са облечени с черни.

Като цяло Сталин не можеше да се съгласи с негативното отношение на Айзенщайн към терора на Иван. Той настоява, че това е прогресивна мярка, която помага за укрепването на страната и я защитава от феодалните принцове, които са се стремели да я разкъсат.

Сталин и киното

В тази история е очевидно, че Сталин отделя специално внимание на киното. "Сталин имаше отношение към киното най-много (от другите форми на изкуство). ...Той използва готова историческа фигура, която би могла да бъде практически полезна от гледна точка на моментната политическа ситуация на съвременната идеологическа борба", казва известният съветски писател Константин Симонов, обяснявайки подхода на Сталин към киното. Така че, Сталин просто не се е нуждаел от образа на слаб, колеблив владетел в постоянно психологическо търсене, тъй като той не е можел да послужи за никаква пропагандна задача.

В случая с втората част на Иван Грозни често се приема, че на Сталин не му харесва начина, по който режисьорът изобразява царя и неговата политика, защото това поставя собствените му ходове в грешна светлина. "Всеки, който е гледал филма, прави паралели и това, разбира се, беше абсолютно неприемливо за него", твърди Наум Клейман, бивш директор на Музея на киното в Москва. Сталин очевидно предпочита образа на силен владетел, подобно на онези, използвани за представянето му по онова време. Репресиите на Иван са също толкова чувствителна тема, като се има предвид чистката, която се преплиташе със СССР в края на 1930-те години на миналия век с благословията на Сталин и отнема толкова много животи.

Що се отнася до филма, на Айзенщайн му е казано да коригира "грешките". Въпреки това, той скоро умира, а втората част на филма му е показана за първи път едва през 1958 г., но във вариант на режисьора.

7 факта за Иван Грозни – първия руски цар.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: