Русия определено не е лишена от монументи, маркиращи границата между Европа и Азия. Има около 50 такива, а някои от тях могат да бъдат доста подвеждащи. Например известният обелиск "Европа-Азия" в Оренбург (1400 км източно от Москва) е построен с идеята, че река Урал (която минава през града) разделя двете части на света. Но това възприятие се смята за погрешно.
Обичайно повечето учени смятат, че източната част на планината Урал бележи границата между Европа и Азия в Русия. При всички случаи обаче лесно може да се определи съотношението между европейските и азиатските територии на Русия: около 23:77. Проблемът обаче е да се определи като цяло дали Русия се смята за европейска или азиатска страна.
Европейска доминация?
Макар най-голямата държава в света да е разположена предимно отвъд Урал, населението ѝ до голяма степен е концентрирано в Европа. Около 75% от руснаците живеят в Западна Русия, докато огромни части от Сибир и Далечния изток все още са недостъпни поради суровия климат и неблагоприятните за живот условия.
Както каза пред Russia Beyond президентът на Международния географски съюз Владимир Колосов, "населението на Русия там (в азиатската ѝ част – бел. ред.) се равнява на двама души на квадратен километър". Двата най-големи града – Москва и Санкт Петербург – също са в Европа, а също така и всички федерални власти смятат, че европейската част е приоритетна. От друга страна в Азия са концентрирани голяма част от природните ресурси на страната, така че не трябва да се подценява значението ѝ.
Културни дразги
Основният въпрос относно идентичността на държавата пред останалия свят може да бъде формулиран като "Европейска или азиатска страна е Русия?". Той предизвиква сериозен дебат през XIX век, когато двете най-влиятелни групи сред руските интелектуалци са славянофилите и западняците.
Тогава славянофилите вярват, че Русия трябва да разчита на своето уникално наследство – включващо традиции, православие и селски живот, докато западняците подкрепят идеята за модернизацията и индивидуализма в европейски стил. Споровете минават в режим на пауза през 1917 г., когато социалистите идват на власт, а днес те отново продължават. Какви са ключовите аргументи?
"Да, ние сме азиатци"
Онези, които са против идеята, че Русия принадлежи на западния свят, обикновено подчертават, че руснаците през цялата си история са живели "на кръстопътя" на цивилизациите и затова са възприели културни ценности и от Европа, и от Азия.
Като руски историк и един от най-авторитетните азиатци Лев Гумильов казва, че "Русия е отличаваща се страна, която обединява елементи от Запада и Изтока". Самият той смята страната за евроазиатска и западно-източна.
Нещо повече, проблемната история на противоречивите отношения между Русия и европейските страни и като цяло Запада добавят масло в огъня, карайки много патриоти да твърдят: "Ние не сме европейци, Европа никога няма да ни прегърне". Известният руски поет от XX век Александър Блок през 1918 г. пише гневната поема "Скити", посветена на европейците, отхвърлящи Русия от Европа: Да, скити сме! Да, азиатски рой / с очи разкривени и жадни! (превод – Младен Исаев).
Неделима част от Запада
От друга страна в същата поема Блок призовава за единство между руснаците и техните европейски съседи: Дорде е време - стига кръвнина. / Другари! Нека бъдем братя! И това е пример за възприятието, че културните връзки между Русия и Европа доминират над различията и политическите недоразумения. Откакто Петър Велики (управлявал между 1682 и 1725 г.) носи в Русия европейските ценности, навици и дори облекла в началото на XVIII век, тази гледна точка традиционно има много поддръжници.
Руският журналист и главен редактор на Carnegie.ru Александър Баунов например в статия от 2014 г. пише, че и "източните", и "западните" хора смятат Русия за по-близка до глобалния Запад, поне по отношение на културата. "Нашите различия с която и да било западна страна са много забележими, но не са много по-големи, отколкото разликите между Финландия и Португалия, Унгария и Ирландия, Кипър и Полша", пише той.