"Това беше нашият истински терор – страхувахме се да се погледнем, страхувахме се да кажем нещо заради това кой ни слуша и може да ни докладва – и докъде ще ни докара следващото ядене. ... Те (съветските граждани) нямат представа от приятни романси и или любов – нищо друго, освен храна и страх. ... Не е това, което показват картините."
AP
Така руско-американският сценарист и писател Айн Ранд (Алиса Розенбаум), известна с негативното си отношение към Съветския съюз, неговата идеология и практики, описва "комунистическата пропаганда" през 1944 г. в холивудския филм "Песен на Русия". По време на изслушване в Комитета за неамерикански дейности (HUAC) тя осъжда филма, че не показва "страха и глада" в Съветския съюз и изкривява истината.
Можем да предположим, че думите на Ранд падат на "плодородна земя". В онези ранни дни на Студената война комитетът е сериозно обезпокоен от идеята, че съветската пропаганда е в сърцето на американската филмова индустрия.
Просъветски филмов успех
Само преди няколко години, по време на Втората световна война, ситуацията в Холивуд е напълно различн: СССР е важен съюзник в общата война срещу нацистите и положителното изобразяване на страната не плаши никого, нещо повече – дори се смята за желателно. В този контекст излизат няколко филма, каквито не са виждани преди войната – а и никога след това.
"Песен на Русия" е един от тях. Лентата става хит – тя разказва историята на американски диригент, който обикаля СССР в навечерието на войната и се влюбва в красивата съветска пианистка Надя. На пътуването си през множество градове в СССР той вижда щастливите и доволни съветски граждани. Филмът получава високи оценки – в главната роля е Михаил Чехов, известен руски актоьор, който живее в САЩ.
Как съветските украинци се превръщат в антисъветски унгарци
Getty Images
Добрите приходи и високите оценки не пречат филмът да бъде обявен за "просъветска" пропаганда. Както и да е, "Песен на Русия" не е единствен. Други два филма, осъдени от HUAC, са "Северната звезда" и "Мисия в Москва".
"Северна звезда" е създаден от носителя на "Оскар" Луис Майлстоун, по-известен с антивоенната си класика от 1930 г. "На западния фронт нищо ново", а по-късно и с "Бандата на Оушън". "Северната звезда" е име на колективна ферма в съветска Украйна, изобразена позитивно и чиито членове се присъединяват към борбата срещу нацистите. "Другарите в тази идилична комунална обстановка се разглеждат като любящи свободата хора, които заемат героични позиции срещу бруталната сила на нацистка Германия", отбелязва иронично Скот О‘Браян в книгата си "Ан Хардинг – галантната дама на киното" от 2010 година.
Филмът получава шест номиниации за "Оскар" и има странни "прераждания". Няколко пъти е преработван и издаван наново – през 1957 г. под името Armored Attack. Този път историята е базирана на намесата на СССР в Унгария през 1956 г. и е превърнат в антисъветски разказ за унгарската съпротива.
"Процесът на петата колона"
Най-просъветският филм обаче е "Мисия в Москва" от 1943 година. Направен е по искане на американския президент Франклин Рузвелт и се базира на книгата на посланика на САЩ в СССР Джоузеф Е. Дейвис, който е и главен персонаж в лентата. Говори се, че Рузвелт се е срещал с Дейвис няколко пъти по време на снимките на филма.
Лентата започва с истинския Дейвис, който заявява, че "никои лидери на нация не са били толкова неправилно представени и неразбрани, колкото тези в съветското правителство през тези критични години между двете световни войни". Режисьорите не се ограничават с това. Във филма Дейвис намеква, че московските съдебни процеси срещу членовете на комунистическия партиен елит от края на 1930-те години трябва да се вземат за чиста монета: осъдените са виновни, сами признавайки, че са организирали конспирации срещу съветската държава.
"Въз основа на двадесетгодишна съдебна практика съм склонен да вярвам на тези самопризнания", казва главният герой. Дейвис отива още по-далеч в книгата си и пише, че чистките на Сталин са допринесли за отстраняването на "петата колона" – тоест онези, които работят за Германия и Япония, и това допринася за ниското ниво на сътрудничество с нацистките окупатори на СССР по време на войната. HUAC отново критикува филма, а сценаристът му Хауърд Кох е денонсиран като комунист и сложен в черния списък на Холивуд, въпреки по-ранния си "Оскар" за "Казабланка".
От "Три рускини" до "Червената заплаха"
Getty Images
Има и няколко други гилма, в които СССР е представен в положителна светлина: "Три рускини", "Момчето от Сталинград" (и двата от 1943 г.), "Дни на слава" (дебют за Грегъри Пек от 1944 г.) и "Контраатака" (1945).
След критиките на HUAC обаче Холивудските студия отговарят с филми, чиито заглавия казват достатъчно: "Червената заплаха", "Виновен за предателство" или "Аз бях комунист за ФБР".