"Идиот" на 150 години: 5 причини да прочетете шедьовъра на Фьодор Достоевски

Сцена от съветския игрален филм "Идиот", 1958 година

Сцена от съветския игрален филм "Идиот", 1958 година

Sputnik
През 2018 г. се навършва век и половина от излизането на култовия роман за герой, който прилича на Христос, живял в трудни времена. Опитът на писателя, срещнал се отблизо със смъртта, също е описан в произведението.

1. Историята за съвършения човек в жестокия свят

Някои хора могат да се запитат дали са добри или лоши, особено ако са с махмурлук или пък са "резнали" някого, шофирайки в натоварения трафик. "Защо не мога да бъда съвършен - добро, любящо човешко същество, което помага на всички безкористно?", можем да се запитаме в тези неспокойни времена. Спокойно. Фьодор Достоевски доказва в "Идиот", че да бъдеш съвършен не е нещо добро.

Главният герой на романа, княз Лев Мишкин, е идеален човек. "Идеята на Достоевски е да представи съвършен човек, изпълнен със съчувствие към всички и способен да разбере всички в света на златото и мръсните хора", обяснява уебсайтът Полка. В черновите си писателят Достоевски споменава Мишкин като "княз Христос" и той наистина прилича на Христос: изпълнен е с любов и опрощение, без капка гняв.

Хората около него обаче приемат Мишкин за малоумен - за идиот (той наистина има някои медицински проблеми). Добрата му воля изглежда рядко му се отплаща и, за да не ви държим в напрежение, нека кажем, че краят не е съвсем щастлив.

2. Има много незабравими герои

Всеки герой в романа (а те са много), с изключение на принц Мишкин, до известна степен е обсебен от едно или друго нещо - било то любовта на Мишкин към Настасия Филиповна, жената, малтретирана в детството си и смятана (дори от сама себе си) за подла и "пропаднала", или пък 18-годишният Иполит, умиращ от туберкулоза, който се опитва да се самоубие.

Юрий Яковлев като княз Мишкин и Юлия Борисова като Настася Филиповна във филма

Както обикновено, авторът извежда най-дълбоката, мистична страна на героите си. "Всички лица са светли и колоритни, осветени от някаква електрическа светлина, която ги кара да блестят свръхестествено и вие искате да погледнете по-дълбоко в тях", пише за "Идиот" Аполон Майков, руски публицист от XIX век.

3. Смел и рядък експеримент

Докато работи върху "Идиот", на Достоевски му се налага да съкрати романа. Първоначално планът е да се напише книга за измамник, който накрая намира Бог. Авторът обаче променя намерението си и посвещава романа си на размисъла дали християнският идеал - въплътен от Мишкин – е желан дори в съвременния свят.

Авторът трябва да се придържа възможно най-много към реалността, затова пише без в съзнанието му да се е оформил окончателният край, просто предлагайки обстоятелства и описвайки как героите биха реагирали според техния характер. Това не е било лесно.

"В главата ми се виеше вихър. Невероятно е, че не се побърках", обяснява Достоевски на приятел в писмо. А краят - отново, за да ви спестим напрегнатото очакване, може да е бил много труден за автора.

4. Прозорец към Русия от XIX век

До известна степен животът диктува на Достоевски какво да пише: неговите герои четат същите статии в същите вестници като съвременниците си. Освен това в "Идиот" той е заимствал едно много важно убийство, станало наистина.


"Достоевски създава "Идиот", докато живее в чужбина", пише в статия на уебсайта на Арзамас, посветена на тайните на автора. "Затова се е страхувал, че не е в допир с родината, а желанието му е било книгата да стане актуална. Той е четял всички руски вестници, отделяйки специално внимание на раздела "Горещи новини"". Така че, ако искате да знаете за Русия от XIX век, "Идиот" е добра отправна точка.

5. Авторът пресъздава собственото си докосване до смъртта

В една от първите глави принц Мишкин разказва историята на човек, осъден на смърт. "Неговите три описания на последните моменти на един осъден човек са сред най-вълнуващите в литературата, още повече защото знаем, че те не са били измислени", пише в статия за "Идиот" професорът по изкуствата и хуманитарните науки в Северозападния университет Гари Саул Морсън.

И наистина, самият Достоевски е бил осъден на смърт през 1849 г. за членство в революционен кръжок. Само няколко минути преди екзекуцията му съобщават, че цар Николай I е заменил присъдата му с няколко години каторга. В продължение на дни бъдещият писател чака смъртта си и това ужасно преживяване го променя завинаги и дълбоко.

Думите на Мишкин за един осъден човек са особено силни, предадени от човек, който знае за какво говори. Жалко би било да пропуснете такава зашеметяваща сцена!

Вижте тези 25 книги, които Толстой силно препоръчва да прочетете!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"