1. Александър Пушкин - до бъдещата си съпруга Наталия Гончарова. Март, 1830
Музей "Пушкин" / Sputnik
"Днес е годишнина от деня, когато за първи път Ви видях; този ден . . . в моя живот . . . Колкото повече мисля, толкова по-силно се убеждавам, че съществуването ми не може да бъде отделено от Вашето: създаден съм, за да Ви обичам и да Ви следвам; всичките други мои грижи са само заблуда и безумие".
Най-големият руски поет има много жени, той постоянно се влюбва и е оставил прекрасна любовна лирика. Когато обаче се жени за Наталия Гончавора, всички донжуановски похождения спират и той ѝ пише дълги нежни писма. Когато е далеч от нея, той много се тревожи за здравето ѝ и я ревнува.
2. Фьодор Достоевски - до съпругата Анна. 21 юли (2 август), 1876
Шапиро, В.Кречет / Sputnik
"Аз, ангел мой, забелязвам, че ставам някак си по-прилепен за Вас и категорично вече не мога, както преди, да понасям да съм разделен от Вас. Ти можеш да обърнеш този факт в своя полза и сега да ме поробиш още повече от преди, ами поробвай ме, Анка, и колкото повече ме поробваш, толкова по-щастлив ще бъда. Je ne demande pas mieux. [Не искам нищо по-добро. (превод от френски)]"
След първия си брак, от който няма деца, Достоевски се жени втори път за стенографката си Анна Сниткина, която е по-младо от него с 25 години. Тя му помага да завърши навреме романа "Играчът на рулетка" и му ражда четири деца.
3. Лев Толстой – до бъдещата си съпруга София Берс. септември 1862
Sputnik
"Кажете ми, като честен човек, искате ли да бъдете моя съпруга? Но само, ако можете да кажете "да" от все сърце, защото ако не е така, то по-добре кажете "не", ако у Вас има и сянка на съмнение. За Бога, запитайте се добре. Ще ми бъде ужасно да чуя "не", но аз го предвиждам и ще намеря сили в себе си да го понеса. Но пък, ако никога не бъда мъжът любим така, както аз обичам, то това ще бъде ужасно!"
София Андреевна в действителност е най-известната писателска жена и истинска героиня, родила на Толстой 13 деца. Тя е 24 години по-млада от многословния си съпруг и на ръка няколко пъти преписва цялата "Война и мир", нанасяйки безброй объркани поправки на автора.
4. Антон Чехов – до съпругата си Олга Книпер. 29 октомври, 1901
Sputnik
"Дуся моя, ангел, куче мое, гълъбче, умолявам те, вярвай, че те обичам, дълбоко те обичам; тъй че не ме забравяй, пиши и мисли за мен по-често. Каквото и да се случи, дори изведнъж да се превърнеш в старица, аз бих те обичал – заради душата ти, заради нрава. [...] Силно, силно те целувам, прегръщам те и пак целувам. Леглото ми е самотно, сякаш съм някой скъперник ерген, зъл и стар. Пиши!! Твой Antoine".
Писмата на Чехов до жена му са най-вече кратки (та нали именно той е автор на афоризма "Краткостта е сестрата на таланта"), но са нежни и иронични. Чехов нарича съпругата си дуся, праща й целувки и любовни думи, а също на шега я плаши, че ще бъде бита, ако не му пише всеки ден. Олга се ползва с репутация на вятърничава особа, но тя пише на съпруга си силни обяснения в любов: "Целувам те силно, по всяка бръчица на лицето ти".
5. Владимир Набоков – до бъдещата си съпруга Вера Слоним. 8 ноември 1923
Getty Images
"Кълна се във всичко, кое ми е скъпо, във всичко, в кое вярвам, кълна се, че така, както те обичам, никога не съм обичал, с такава нежност – до сълзи - и с такова чувство на сияние [...] И най-много от всичко искам ти да си щастлива и ми се струва, че бих могъл да ти дам това щастие – слънчево щастие, простичко и не съвсем обикновено.
[...] Обичам те, искам те, ти си ми непоносимо необходима. . . Очите ти, които така изумително сияят, когато, навеждайки се, ти разказваш нещо смешно, очите ти, гласът ти, устните, раменете ти са толкова леки, слънчеви. . . "
Интелектуалец и сноб Набоков е бил трогателно близък със съпругата си и, когато са разделени, ѝ описвал буквално всички подробности от живота си, дори физиологическите. Кореспонденцията на Набоков със съпругата му е публикувана в отделна книга "Писма до Вера".
Прочетете още: 10 последни мисли на руски писатели!