"Пътят към върха" (2017 г.)
Антон Мегердичев/Three T Productions, 2017
"Движе́ние вверх" ("Пътят към върха") е най-скъпият филм, който някога е правен в Русия. За излизането му през декември 2017 г. са похарчени повече от 3 млрд. рубли (около 54 млн. долара при преобладаващите обменни курсове), с което надминава предишния рекордьор – "Аватар" на Джеймс Камерън. Филмът е гледан от над 12 млн. руснаци.
Спортната драма за зашеметяващата баскетболна победа на СССР над Съединените щати в последните три секунди от играта на Олимпиадата през 1972 г. не е само бокс офис хит, а тема на най-високо политическо ниво. Президентът Владимир Путин публично благодари на актьора, който играе главната роля във филма.
Същевременно филмът, който гордо заявява, че се базира на действителни събития, е остро критикуван за фактическите си несъответствия. Вдовиците на някои от баскетболистите, които участват в мача, съдят сценаристите за нахлуване в личния им живот и за представяне на невярна версия на събитията. Вдовицата на главния треньор (изигран във филма от актьора, на когото благодари Путин) настоява името на героя да бъде измислено и отказва да потвърди версията на филмовите продуценти.
Една от основните теми на критиката е начинът, по който е описан капитанът на отбора. Във филма той е жесток литовски националист с дълбоки антисъветски убеждения. Както се оказва, нищо не може да бъде по-далеч от истината. Всъщност, трудно е да си представим, че в началото на 70-те години на миналия век един антисъветски националист може да застане начело на съветския отбор. Независимо от антисъветското си послание, филмът е мъмрен и за насаждане на носталгия към спортните победи на СССР.
"Левиатан" (2014 г.)
Андрей Звягинцев/Non-Stop Production, 2014
"Левиатан", режисиран от многократно награждавания Андрей Звягинцев, разказва за безплодната борба на един човек срещу безмилостната държава и вцепенението на живота в съвременната Русия. Продукцията получава редица награди в Русия и е номинирана за "Оскар". Не успява обаче да спечели желаната златна статуетка - и според някои критици с право.
Филмът е порицан поради липса на правдоподобни герои. Почти всички роли се играят от "актьори, които тъжно обменят груби фрази от телевизионни сериали... "Левиатан" има концепция, но няма сърце... режисьорът не позволява на своя актьор да диша" и "филмът е праволинеен", казва филмов критик.
Тази праволинейност на героите на филма и основното му послание, че "няма нищо добро в Русия", е ключов момент в много ревюта. "Човек може да навре носа на зрителя в това, както прави Андрей Звягинцев, а от тази прозрачност, с която той произнася очевидни неща, започваш да се отегчаваш доста бързо".
"9-та рота" (2005 г.)
Фьодор Бондарчук/Art Pictures Group, 2005
По време на съветско-афганската война през 80-те години на ХХ век, "9-та рота" проследява инцидент, при който група съветски войници получават безсмислена заповед да се качат на хълм, преди да бъдат почти напълно унищожени в атака на муджахидините, след като командирите им ги изоставят. Филмът е предимно положително оценен и е успешен бокс офис. През 2006 г. печели двете най-големи филмови награди на Русия.
Няколкото критици, които подчертават слабостите на филма, се позовават на неговата липса на оригиналност и твърде очевидни опити да се доближи до холивудските филми "Тънка червена линия " и "Пълно бойно снаряжение". Режисьорът Фьодор Бондарчук (син на съветския режисьор Сергей Бондарчук, който печели "Оскар"), е разкритикуван за кинематографичния стил, който отразява неговия опит като режисьор на музикални клипове.
Много зрители и медии също посочват най-големия проблем на филма - явната липса на връзка с фактите, на които се твърди, че се базира. След излизането му някои хора започват да събират информация за това, което наистина се случва в Афганистан през 1988 година. Издаден е и документален филм "Истината за 9-та рота" и компютърна игра със същото име.
Оказва се, че истинската история не е просто малко по-различна, но напълно противоположна на тази, която е изобразена във филма. На малкия екран оцелява само един войник, но в действителност само шест от тях умират; във филма войските са изоставени от командирите си, но в действителност полковият командир е на няколко мили, за да наблюдава ситуацията и да изпрати подкрепления. Битката не е безсмислена, защото хълмът е от стратегическо значение. За мнозина това е твърде голямо несъответствие за филм, за който се твърди, че се базира на "истински факти".