Откъде да започнете: За тези, които искат по-добре да опознаят руската класическа литература

Кадър от филма "Вечери в селцето край Диканка" (1962) /Russian Look
Не е нужно да започваш с "Война и мир" или мрачните романи на Достоевски: руските автори имат и по-леки, но също толкова брилянтни книги, които могат да ти предложат.

Четенето на руски автори е страхотна идея. Руската литература е сред най-уважаваните в света – със сигурност ще намериш нещо, което отговаря на твоите предпочитания. Но има един проблем.

Доста известни руски романи всъщност са недолюбвани заради многото си страници - прочитането на четирите тома "Война и мир" на Лев Толстой си е истинско предизвикателство; мнозина в крайна сметка намразват Толстой, руските класици и себе си.

Има изход - започни с нещо по-леко, което не означава по-лошо. Ето списък на произведенията, които показват уменията на руските автори, без да те смачкват под стотиците си страници.

"Вечери в селцето край Диканка" (Николай Гогол, 1832)

Колекция от кратки разкази, написани от младия Гогол, един от най-остроумните руски автори, потапя читателя в колоритния и топъл свят на Украйна през XIX век (тогава част от Руската империя). Историите се базират на украинския фолклор, който Гогол познава много добре.

Интересна и много забавна фантазия - в навечерието на Коледа смел казак оседлава дявола и лети до Санкт Петербург, само за да получи обувките на императрицата, които неговата любима е поискала. Тази книга понякога е по-ужасяваща от романите на Стивън Кинг. Например историята за "Страшното отмъщение", в което героинята открива, че баща й е Антихриста. Общото между осемте истории е, че изобщо не са скучни.

"Герой на нашето време" (Михаил Лермонтов, 1840)

Единственият роман на Лермонтов е може би най-привлекателният от всички руски психологически текстове от XIX век. Действието в "Герой на нашето време" се случва в Кавказ, дивата граница на Руската империя, така че е като руски уестърн, в който главният герой офицер Григорий Печорин се изправя пред безкрайни опасности.

Същевременно основният враг на Печорин е самият той. Лермонтов блестящо изобразява мизантропната и студена природа на един човек, унищожаващ не само живота на другите, но и своя. Психологическата дълбочина и романтичните пейзажи на Кавказ, както и сложният сюжет, пълен с ретроспекции, ни дават роман, който печели руснаците още от средното училище – това си е голяма рядкост, ако трябва да бъдем честни.

"Малката трилогия" на Антон Чехов: "Човекът в калъф" – "Цариградско грозде" – "За любовта" (1898)

Антон Чехов, който пише предимно разкази и пиеси, има две характеристики, отличаващи го от другите руски писатели: леко, иронично чувство за хумор и лаконичност. Трите истории от "Малката трилогия" можете да прочетете за един час.

Просто е: трима мъже от руската интелигенция споделят истории в един дъждовен ден. Всяка история съдържа тъжна философска мисъл за природата на човека, неговите чувства и слабости. Чехов не дава никакви отговори, но е трудно да спреш да мислиш по въпросите, които поставя в кратките си шедьоври.

"Отец Сергий" (Лев Толстой, 1898)

Не може да се сравни с "Война и мир" по популярност, нито с "Анна Каренина" - далеч по-кратка, тази история отбелязва момента, в който Толстой насочва вниманието си към истории, фокусирани върху философията, за разлика от епичните му писания за руското общество.

Главният герой отец Сергий, млад бонвиван, намира Бога след сериозен шок и му посвещава живота си, за да стане светец. Изглежда, че успява - но дълбоко в себе си все още страда от скрити грехове и съмнения. Няма да ти разкажем как завършва тази история - нека просто отбележим, че "Отец Сергий" толкова дразни Руската православна църква, че държавата позволява да бъде публикувана едва след смъртта на Лев Толстой през 1911 година.

"Дванадесетте стола" (Иля Илф и Евгений Петров, 1928)

Този млад съветски писателски дует от Одеса (сега Украйна) създава един от най-забавните сатирични романи в руската история. През 20-те години на миналия век съветските власти преобладават в Русия, но в страната все още е една голяма бъркотия. При тези обстоятелства историята се фокусира върху нерешителния потомък на благородно семейство, наречен Киса Воробянинов, придружен от големия измамник Остап Бендер – двамата търсят семейното съкровище.

То е скрито в един от 12-те стола, които някога са били собственост на рода, но сега са продадени на търг. Киса и Остап не знаят от кой стол се нуждаят, така че се лутат из Южна Русия, като мамят продавачите на мебели. Хората, които срещат, често са луди, а това прави пътуването им доста любопитно за читателя. Финалът на тази светла фантастика обаче е много по-тъмен от очакваното. 

А знаеш ли защо Достоевски се казва Достоевски: руските писатели и техните фамилии!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"