"За мен той е господ", казва Ларс фон Триер за руския филмов режисьор Андрей Тарковски. В интервю за лондонското сп. Time Out Фон Триер твърди, че е гледал филма "Огледало" ("Зеркало") на Тарковски (1975 г.) 20 пъти. Неотдавна четири филма на Тарковски бяха включени в списъка на BBC на 100-те най-велики чуждоезични филма.
Красотата и философската тишина на работата на Тарковски продължават да вдъхновяват такива известни режисьори като Фон Триер и Андрей Звягинцев, както и новото поколение кинотворци.
Тарковски е един от най-големите визионери в света на най-известни и влиятелни режисьори, когато на 54 години го застига трагична кончина. Той създава само седем игрални филма. Всички те са метафизично и духовно изследване на човечеството и всеки филм е признат в световен мащаб като художествен шедьовър.
"Иваново детство" ("Иваново детство"), 1962
Global Look Press
Това е първият игрален филм на Тарковски. Дванадесетгодишният Иван, останал сирак след нахлуването на хитлеристките войски, става разузнавач за съветската армия. Той рискува живота си, като се промъква между блатистите фронтови линии.
Филмът донася на Тарковски признание на Запад, след като печели наградата "Златен лъв" на филмовия фестивал във Венеция.
"Андрей Рубльов" ("Андрей Рублёв"), 1966
Кинопоиск
Следващият филм на Тарковски е пример как неговата техника напредва. Филмът, който има отделни епизоди, показва осем момента от живота на Андрей Рубльов - руски художник от XV век. Лентата е възприета от мнозина като алегория за тежкото положение на твореца при съветския режим и поради тази причина няколко години не е показвана по кината в Русия.
"Соларис" ("Солярис"), 1972
Global Look Press
Тарковски печели повече похвали, след като прави екранизирана адаптация на научно-фантастичния роман "Соларис" от полския писател Станислав Лем. Тази история е за учен, изпратен да разследва мистериозни събития на космическа станция, обикаляща планетата Соларис. При пристигането си намира съпругата си, която е починала, жива на станцията и се опитва да я убие, но както се случва в тази напрегната научнофантастична класика, тя непрекъснато се връща.
"Огледало" ("Зеркало") , 1975
Global Look Press
"Огледало" е може би най-важният филм в канона на Тарковски и толкова близо до поезията, колкото киното позволява. Откъслечните спомени на умиращия поет Алексей създават този обсебващ автобиографичен блян, който се преплита със стихотворенията на бащата на Тарковски, Арсений - уважаван стихоплетец от съветската епоха. Калейдоскопният подход на филма не предлага последователен разказ, а комбинира случки, мечти и спомени с кадри от новините.
"Сталкер" ("Сталкер"), 1979
Global Look Press
Този втори научно-фантастичен филм на Тарковски е последната му творба, създадена в Русия, преди да емигрира в Италия. Тя е по романа на братя Стругацки "Пикник край пътя". В измислен свят главният герой Сталкер печели пари като водач на нелегални туристи в "Мъртвата зона". Това е опасен район, в който има стая, където изпълняват съкровените желания на посетителите. Според сюжета Сталкер тръгва към зоната с писателя и професора. Пътеките сред запустелия район, които са повече състояние на ума, отколкото място, могат само да бъдат усетени, но не и видени, в този метафизичен лабиринт.
"Носталгия" ("Ностальгия"), 1983
Кинопоиск
В началото на 1980-те години Тарковски напуска Русия завинаги. Филмовата му кариера отново се възражда в Италия, където прави телевизионен документален филм "Време на пътешествие" ("Tempo di viaggio"), последван от "Носталгия", чийто сценарий е написан в сътрудничество с италианския сценарист Тонино Гуера. В "Носталгия" един руски писател обикаля Тоскана със своя преводач, изследвайки руски композитор от XVIII в. със самоубийствени склонности. Липсата на дом и отчаянието го потискат, докато не среща Доменко - луд, който го убеждава да поеме една задача: да мине със запален свещ от единия край на спа басейна до другия, за да "спаси света".
"Жертвоприношение" ("Offret"), 1986
Кинопоиск
По времето, когато Тарковски започва да работи по следващия и последен филм, той знае, че е сериозно болен от рак. Шведската продукция "Жертвоприношение" е алегория на саможертвата, с която героят, чиято роля изпълнява Ерланд Юсефсон, се отказва от всичко, което му е скъпо, за да предотврати ядрена катастрофа. Участието на Юсефсон и на оператора Свен Нюквист, и двамата известни най-вече със сътрудничеството си с Ингмар Бергман, показва влиянието на шведския режисьор - един от малкото, на които Тарковски наистина се възхищава.
Вижте и тези 5 руски филма, покорили света!