Забравените народи на Русия: вепсите - хора, които са твърде корави, за да изчезнат

Грубо издялан дървен идол стои на спретната зелена морава. Зад нея има двуетажна дървена къща, построена в традиционен северен стил, с издълбани архитрави и надвиснали балкони.

Така изглежда днес центърът на древното село Шьолтозеро в руската Карелия. Разположено на около 97 км от столицата на региона Петрозаводск (965 км от Москва, 435 км от Санкт Петербург), селото се смята за столица на вепсите, малка група хора от угро-фински произход.

Връзката на Путин

Вепсите обаче не винаги са били малка общност от хора. Мощното племе някога контролирало почти целия северозапад на днешна Русия, заемайки площ по-голяма от няколко европейски страни.

Руската история е тясно свързана с вепсите - ранната хроника на Русия "Приказки за отминали години" разказва как четирите племена "чуди, словени, кривичи и вес" взели решение да поканят варягите на Рюрик.

Вепсите наричат ​​себе си потомци на легендарните веси. Средновековните араби ги познават като "вису", а специалист по остроготите (източни готи) ги наричал "вас". Повечето реки и езера в тази част на Русия носят имена, дадени им от вепсите.

Легендарните дни обаче вече са отминали. Весите са асимилирани през годините. Част от тях се присъединяват към съответния карелийски или вепски народ, а другата част се присъединява към руснаците.

Естонският писател Жак Прозес преди няколко години дори публикува сензационна книга, озаглавена "Дали Путин е вепс?" Авторът предполага, че предците на руския президент може биса от Карелия или от Ленинградска област, населени с потомци на весите. Изследователите провели проучване, но не намерили доказателства в подкрепа на хипотезата, въпреки че не я изключват напълно.

Упорита следа

Днес има много малко вепси. Според преброяването през 1926 г. в Русия те са 32 000, но само 6000 души се самоопределят като такива в преброяването от 2010 година.

Повечето от тях живеят в Петрозаводск, но древното село Шьолтозеро е това, което се счита за център на техния свят, където можете да срещнете истински вепси. Повечето от тях обаче не владеят добре родния си език.

Руските власти подкрепят вепския език. Преподава се в училище и в Петрозаводския държавен университет. Има вестници и списания на вепски, както и радиопрограми. Но езикът едва ли е необходим в ежедневието, така че постепенно излиза от употреба.

Някои отличителните черти на жителите на Шьолтозеро са ясно запазени и понякога се проявяват по най-неочаквани начини. На последните избори, например, кметът на Шьолтозеро Ирина Сафонова е извадена от избирателните списъци заради невъзможност да подаде необходимите документи. Селото го възприема като посегателство срещу своята автономия. Когато жителите на Шьолтозеро отиват на изборите, те гласуват срещу всички кандидати в бюлетината. Изборите трябва да се повторят и Сафонова печели.

Готините вепси

Упоритостта, заедно с осъзнаването на етническата идентичност, дава надежда, че легендарните веси няма да изчезнат, а ще бъдат съхранени.

"В съветски времена много вепси са били твърде срамежливи, за да признаят своята етническа принадлежност", казва Мария Кошелева, учителка по вепски език. "Смятало се, че не е модерен и е непрестижен. Ако си вепс, това означавало, че си от някакво отдалечено село, а не съвременен човек".

"Сега, в контекста на глобализацията, хората започват все повече да търсят своята идентичност, да се връщат към корените си и виждам нарастващ интерес към вепския език и култура. Младите хора се включват активно във всички национални събития и ясно се позиционират. Да си вепс става модерно".

Известният вепски поет Николай Абрамов, чиито книги са публикувани в цяла Европа, от Естония до Франция, казва в интервю: "Преди сто години финландски изследовател пише, че вепсът ще изчезне в рамките на две-три десетилетия. Въпреки това вече е изминал цял един век и ние все още говорим по темата".

Ако обичате историята, то трябва да видите тези 4 места в Русия, където могат да се открият останки от изгубени цивилизации!