Как съветски художници провокират властта и купуват душата на Анди Уорхол за $0?

Те описват Анди Уорхол като пълен идиот и сравняват абстракциите на Герхард Рихтер (един от най-признатите тогава живи художници в света) с това, което животно би нарисувало, ако в лапата или устата му се постави четка. Това не е арогантност като последица от световната слава, а смелост на хора, "родени зад Желязната завеса".

Още по време на стагнацията в Москва художниците рисковано дразнят съветските власти, изобразявайки Ленин и Сталин, които си правят "кюфтета" от комунистическия вестник "Правда"; организирайки легендарната изложба "Булдозер", както и в процеса на изобретяването на соц арта.

Какво е соц арт?

Соц артът се счита за постмодерна пародия на социалистическия реализъм. Виталий Комар (роден 1943) и Александър Меламид (роден 1945) са първите в Съветския съюз, които се осмеляват да се забавляват с властта чрез изкуството. Същевременно соц артът става ироничната близначка на поп арта. Ако последното възниква като реакция на прекомерното консуматорство и свръхпроизводството на стоки, то първото е отговор на свръхпроизводството на пропаганда.

През 1967 г. Съветският съюз провеждa поредица от събития, посветени на 50-годишнината на съветската власт. Улиците навсякъде са украсени с червени знамена и лозунги. И точно както поп артистите на Запад са вдъхновени от това, което виждат на улицата - реклами за популярни блага, така и Комар и Меламид изобразяват онова, което са видели около себе си.

Какво предизвика появата на соц арта?

Историята зад соц арта е като руски анекдот. През 1972 г., когато СССР празнува още една годишнина (този път 50 години от Пионерското движение), Комар и Меламид получават поръчка за изработка на плакати за пионерските лагери. Работата започва през зимата, в неотопляваните помещения на клуб "Пионер", който е слабо изолиран от ледения вятър. Художниците се топлят само от мислите за парите и алкохола, което предизвиква самокритика. Комар и Меламид са обезпокоени от това, че трябва да предадат принципите си в името на "мръсна" печалба, тъй като по това време са вече установени фигури в света на неофициалното изкуство.

Тогава се сблъскват с идеята за нов аватар - въображаем художник, който да изпълни задачата със сърцето си, а не с разума си. Така се появява измисленият социалистически реалист "Комар и Меламид". Художниците заспиват с усещането, че са направили голямо откритие – и не се лъжат. Защото те неволно се сблъскват с това, което може да се нарече пряк предшественик на постмодернизма – по своя копнеж за окарикатуряване и пародийност.

Кюфтета от "Правда"

Изпълнен с вдъхновение, младият творчески дует започва да дава живот на творбите на своя измислен художник. Те слагат имената си под известни съветски лозунги; представят себе си като Ленин и Сталин, а членовете на техните семейства като герои в пропагандни плакати. До известна степен Комар и Меламид създават мемове още преди терминът да съществува.

Художниците вдигат капака на фалшивия характер на социалистическия реализъм, осмивайки съветската идеология, която се е превърнала в пародия на самата себе си.

Те създават пърформанс изкуство, което не може да се възприеме като политическо "богохулство". Например те си пържат "кюфтета" от в. "Правда", за да си "набавят духовната храна". А на домашно шоу играят ролите на Ленин и Сталин, като режисират членовете на публиката, за които се предполага, че рисуват велико дело на социалистическия реализъм. Впоследствие всички присъстващи са арестувани.

Въпреки това, седейки в полицейското управление заедно с бащата на нонконформизма Оскар Рабин, те решават да популяризират неофициалното си изкуство, което става известно като изложбата "Булдозер".

Изложбата "Булдозер"

Комар и Меламид са сред инициаторите на изложбата "Булдозер" - представяне на ъндърграунд художници на свободно място извън Москва. Дисидентните артисти са забранени в официалните държавни изложбени зали, така че те винаги са нащрек за алтернативни начини да покажат своите произведения. Двадесет души взимат участие. Изведнъж се появява група офицери от КГБ, маскирани като озеленители, които започват да разбиват изложбата. Пристига булдозер и буквално "изрива" картините.

Западните вестници разбират за инцидента и описват акта като нарушение на наскоро подписаните Хелзинкски споразумения. Комар и Меламид решават да емигрират - първо в Израел, а след това в Ню Йорк, където живеят 40 години.

Мъртви души

След като се местят в Ню Йорк, художниците обръщат критичния си, сатиричен взор към западния начин на живот. Първата им цел е пазарът на изкуството. Те създават "корпорация", която изкупува и продава човешки души, с което деликатно се подиграват на култа към капитализма, по-специално клишето, че художниците инвестират душата си в работата си, а галериите я продават за 50% от вземанията.

Сред онези, които продават душата си на Комар и Меламид, е и самият Анди Уорхол, който оценява духовната си същност на невъобразимите... $0.00. Художниците по-късно се шегуват, че това не бил първият път, в която Уорхол продавал душата си.

Въпреки че напускат съветската си родина, Комар и Меламид остават ангажирани със соц изкуството. На Запад художниците откриват "земите" на академичната живопис. Те прерисуват картини, представяйки политически фигури от XX век в салонни сцени, сред които Ленин, Сталин и Хитлер.

Този постмодернистичен хибрид на академизма и социалистическия реализъм изпреварва вълната на перестройката от 1980-те години. Западните собственици на галерии обръщат внимание на художниците. Техните изложби се провеждат по целия свят, а творбите им са придобити от водещи музеи, включително Metropolitan и МоМА.

"Рисуващи слонове"

След разпадането на Съветския съюз художникът на социалистическия реализъм "Комар и Меламид" престава да съществува, въпреки че двамата остават заедно за известно време. През 1990-те години проектът им "Рисуващи слонове" става хит. Пародия на модернизма, която идва след като двамата виждат късните абстракции на Герхард Рихтер и стигат до заключението, че слоновете биха рисували не по-лошо. Последните произведения на Комар и Меламид, сред които и сериите "Избор на хората" и "Монументална пропаганда", не губят нищо от остроумието и проницателността на дуото. Въпреки това през 2003 г. те се разпадат и артистите се впускат в самостоятелни кариери.