"Деца ядат Ленин" и още 9 скандали акции на руски художници

Художествените акции в Русия, както и в целия свят, отразяват реакцията на творците към обществените и политическите събития. Често формата на изразяване е провокацията, а понякога тя е и противозаконна. Нерядко такива акции завършват с арести или наказателни дела. Припомняме случаите, предизвикали най-голям отзвук в съвременна история на Русия.

"Э.Т.И.-текст"

През 1991 г. млади художници от движението "Э.Т.И." ("Экспроприация территории искусства" – "Експроприация на теорията на изкуството") организират на Червения площад акцията "Э.Т.И.-текст" в знак на протест срещу забраната да се псува на публични места. На 18 април с телата си те изписват руската нецензурна дума "от три букви".

Акцията продължава около минута, след което милицията отвежда всички участници, но скоро ги пуска.

Идеен вдъхновител на протеста е Анатолий Осмоловски - един от основателите на  московския акционизъм от 1990-те години, срещу когото заради акцията е повдигнато обвинение за злостно хулиганство. Делото не стига до съда, защото го закриват поради липса на състав на престъплението.

"Лудото куче"

Олег Кулик започва работа като художествен директор и художник в частната московска галерия "Риджина", а когато решава да я напусне, остава без постоянен доход. В едно интервю той шеговито си спомня, че допълзял до Марат Гелман и му предложил да охранява входа на галерията му, обещавайки му да бъде верен като куче пазач.

И така през 1994 г. Кулик представя своя първи пърформанс – "Лудото куче". Голият художник се прави на куче и се хвърля на хората. На повод по улиците го води друг акционист - Александър Бренер.

Образът на човека-куче трайно се свързва с Кулик през следващите 20 години. Той повтаря акцията в Цюрих, където разгонва хора от изложба на Нико Пиросмани, а през 1997 г. стига и до Ню Йорк. Там се представя с акцията "Аз хапя Америка, Америка хапе мен".

"Раждането на слънчевия човек"

Самият художник твърди, че преди него в Русия никой не е правил това. Годината е 1995-а. В хладилния комбинат "Айс-фили" се открива изложението "Сладоледено изкуство". Императорът ВАВА (псевдоним на Владимир Александров) седи във фоайето и със скалпел изрязва на гърдите си корона. След това събира кръвта със сладолед, поставя "десерта" на поднос и предлага на зрителите да се почерпят.

"Когато правех този пърф[орманс] светлините от светкавиците на десетки фотоапарати просто не угасваха (между другото след това не помня да е имало толкова много)", пише художникът през 2009 г. в блога си в Livejournal.

"Първата ръкавица"

През 1995 г. вече споменатият Александър Бренер решава да отправи предизвикателство към първия президент на Русия Борис Елцин. През един мразовит февруарски ден Бренер излиза на Червения площад с боксьорски ръкавици и гащета и започва да скандира: "Елцин, излез!"

Акцията влиза в историята с името "Първата ръкавица" и е протест срещу изпращането на войски в Чечения, което става с указ, подписан от Елцин.

Галеристът Марат Гелман си спомня, че милицията задържала "боксьора" само след половин час, а после бързо го пуснала.

"Барикада"

В разгара на кризата през 1998 г. художниците Авдей Тер-Оганян и Анатолий Осмоловски стават инициатори на най-масовата руска арт-акция, като издигат на улица "Болшая Никитская" в Москва истинска барикада. Те преграждат прохода с кашони, а отгоре им поставят транспаранти с лозунги на руски и френски – акцията е организирана по случай 30-ата годишнина от студентската революция във Франция през 1968 година.

Художниците обявяват исканията си към властите. Някои от тях са самите участниците в акцията да получават $1200 месечно, да им бъде разрешено да употребяват наркотици и да пътуват по цял свят без визи.

След три часа колоната поема към Кремъл със скандирания "Ние победихме! И сега отиваме да се разхождаме из победения град!", а след това е разгонена от милицията.

"Мавзолей. Ритуален модел"

Представете си ритуална зала с ковчег в центъра. Звучи траурна музика, хората минават един след друг да се простят с починалия. А сега си представете, че ковчегът с вожда на световния пролетариат Владимир Ленин е торта, а хората се приближават до него, за да изядат част от вожда.

Ироничната галерийна акция на Юрий Шабелников е организирана през 1998 г., но се възприема на нож от мнозина. Вероятната причина е, че по това време паметта за идолите на СССР все още е твърде силна.

Вестниците по онова време пишат, че само "напълно ненормални шизофреници с болна психика биха могли да извършат това аморално и кощунствено деяние". А "циничното поругаване на паметта на великия вожд" се обсъжда дори в парламента – един от депутатите е поканен на акцията, но той отказва да участва в "човекоядство".

"Младият безбожник"

На арт-изложение в Москва на 4 декември 1998 г. Авдей Тер-Оганян организира акция: първо закача репродукции на икони на стендовете между картините, а след това предлага на посетителите да ги осквернят срещу умерено заплащане. Не се намират желаещи и художникът сам започва да цепи репродукциите с брадва. Прекъсва го охранител, извикан от посетителите.

Бившият по това време патриарх на Руската православна църква Алексий II остро критикува акцията. Заведено е дело по член 282 на Наказателния кодекс на Руската федерация, предвиждащ отговорност за действия, насочени към подстрекаване на национална, расова или религиозна вражда. Тер-Оганян бяга от страната и иска политическо убежище в Чехия, където живее и досега. През 2010 г. наказателното дело е закрито поради давност.

"Не вярвай на очите си"

Името на Олег Мавромати винаги е вървяло с епитета "дързък". Заниманията му включват редактор на пънк-списание, лидер на пънк-група, участник в радикална арт-група НЕЦЕЗИУДИК, а също и режисьор  на експериментални филми.

На 1 април 2000 г. в самия център на Москва Мавромати устройва дръзка акция: асистенти го връзват на дървен кръст и забиват ръцете му с 10-сантиметрови пирони. На гърба на художника е изрязан надпис "АЗ НЕ СЪМ СИН НА БОГА".

Мавромати обяснява акцията си така: "Тази сцена символизира истинското страдания, истинската жертва, с които изкуството отдавна спекулира".

Срещу художника е заведено дело по член 282 на Наказателния кодекс на Руската федерация за подстрекателство към национална, расова или религиозна вражда, но съдът не успява да произнесе присъда, защото Мавромати бяга в България, а сега живее в САЩ.

"Х*й в плен на ФСС"

Участниците в арт-групата "Война", станала прародител на Pussy Riot, целуват милиционерите при изпълнение, организират сексуални оргии в музей. Истински обаче се прочуват с акцията "Х*й в плен на ФСС" и дори за нея получават държавна награда в областта на съвременните изкуства "Иновация".

Самата акция се провежда през 2010 година. Участниците в групата изрисуват 65-метров фалос на половината на Литейния подвижен мост на Нева в Санкт Петербург. Когато мостът се вдига, рисунъкът "се изправя" точно срещу сградата на Федералната служба за сигурност (ФСС).

Акцията, по думите на членовете на "Война", е техният отговор на усилените мерки за сигурност на спецслужбите по време на Петербургския икономически форум.

Един от активистите Леонид Николаев е задържан и глобен за дребно хулиганство.

"Фиксация"

В Деня на полицията, 10 ноември 2013 г., Пьотр Павленски чисто гол приковава скротума си към паветата на Червения площад. Полицията прикрива художника с  чаршаф докато дойде бърза помощ, която помага на Павленски да се освободи.

И преди тази акция художникът е известен с протестните си самоизтезаващи акции (увивал се е с бодлива тел, зашивал си е устата), но с това изпълнение просто надминава себе си.

По думите му акцията е метафора на политическата апатия на руското общество.

Разберете и защо художникът Андрей Кузкин прави скулптури от хляб!