В нощта на 6 срещу 7 юли много славяни празнуват Иван Купала (народното прозвище на св. Йоан Кръстител – бел. ред.) – древен празник, с който се отбелязва средата на лятото. Смята се, че на този ден се празнува обръщането на слънцето към зимата, когато денят започва да намалява. Еквивалент на празника у нас е добре познатият ни Еньовден.
Традиционно на този празник младите хора си търсят съпруги и съпрузи. Всичко се прави за сватосването. Днес Иван Купала е малко или много вечер на забавления, но някои все още се стараят да спазват древните традиции.
Преди празненствата вярващите горят пелин: твърди се, че това е нещо като "пречистване от зли духове".
След това идва времето за молитви: хората се обръщат към боговете и предците си. Древните славяни вярват, че в тази нощ предците им могат да им изпратят определени сигнали от отвъдното.
След това се пали огън и на него се приготвя свещена храна (обикновено палачинки), докато се изговарят молитви. И игрите започват!
Момите с венци от клони на млада бреза или клен и облечени в рокли с панделки и цветя пеят ритуални песни, а мъжете ги "атакуват", като правят опити да откраднат украшенията им. След всичко това жените трябва "да се срещнат" с мъжете.
Когато падне нощта, хората правят "хоровод" – древно хоро около огъня, символ на слънцето и вечното прераждане.
Колкото по-ярък е огънят, толкова по-бързо върви хорото.
След танца мъжете се подреждат в една линия. Жените докосват раменете на онзи от тях, когото са харесали, и бягат надалеч. Мъжът трябва да хване "булката", да задържи ръката ѝ и да прескочи с нея над огъня, освещавайки техния съюз.
Когато всички двойки са избрани, те трябва да запечатат съюза си в "брачния" ритуал с огън и вода. Хората отиват край реката с венците си и с огън. Трябва да оставят факлите си в реката – това е алегория за "брака", а венеца си трябва да пуснат във водата. Смята се, че ако той потъне, бракът няма да е щастлив!
Нощта завършва с голо къпане – до изгрев слънце!