5 важни руски книги за ГУЛАГ и Големия терор

Александър Солженицин - "Един ден от живота на Иван Денисович"

Всеки разговор за ГУЛАГ би бил немислим без Солженицин, защото той всъщност е първият в СССР, който въвежда темата в публичния дискурс. Рисковото публикуване на краткия му роман "Един ден от живота на Иван Денисович" в литературното списание "Нов свят" през 1962 г. се превръща в истински бум. Преди това темата за лагерите на Сталин не е повдигана публично, въпреки че всъщност засяга почти всяко семейство в страната.

В "Един ден от живота на Иван Денисович" главният герой, селянин, си спомня как отива да се бие с германците, пленен е, бяга и веднага е изпратен в лагерите. Така сталинският режим се отнася с всички, които са в плен: те са възприемани като шпиони или дезертьори. Книгата предлага и детайлни описания на ежедневните трудности в трудовите лагери.

Тези, които искат да изучат въпроса по-задълбочено и да получат по-широка представа за мащаба на сталинските лагери, трябва да прочетат "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин, който той сам определя като експеримент в художествените изследвания.

Варлам Шаламов – "Колимски разкази"

Шаламов предвижда появата на голям брой мемоари и нехудожествени произведения за онзи страшен период в съветската история. Той вярва, че автентичността ще се превърне в основната сила на бъдещата литература. По сух и съкратен начин, сякаш през погледа на режисьор на документални филми, Шаламов пише за изнурителния труд на затворниците, ужасната и оскъдна храна, побоите и студовете на Колима. Зад тези ежедневни наблюдения се крият мисли на писателя за човешките същества и стойността на живота. Неговият мрачен стил на писане прониква дълбоко в съзнанието на читателя и това свидетелство за ГУЛАГ може да се окаже по-впечатляващо от всяко друго произведение на изкуството.

"Работата нанася непоправими рани и животът ни в напреднала възраст ще бъде живот на болка - безкрайна и разнообразна физическа и психическа болка".

Евфросиния Керсновская - "Колко струва човек?"

Жените писателки, преминали през лагерите, са малко по-малко известни. Една от онези, които успяват да надигнат глас, е Евфросиния Керсновская: тя придружава мемоарите си с рисунки - прости, нарисувани сякаш от дете, но точно по тази причина дори още по-ужасяващи.

Керсновская притежава невероятна сила, както физическа, така и психическа и иска да ѝ се дава мъжка работа - тя дори работи в мина. Нейната история е невероятна: успява да избяга и оцелява в тайгата, когато единствената ѝ храна е замразено парче конско месо. Тя описва, без да преувеличава, най-страшните неща, които се случват в ГУЛАГ, ниското положение, което заемат жените затворници, и това, което много от тях са били готови да направят, за да оцелеят.

Заглавието на книгата ѝ отразява опитите ѝ да разбере при какви условия хората губят човешкото в себе си.

Сега по цял свят се провеждат изложби на рисунки на Керсновская от лагерите.

Захар Прилепин – "Обител"

Днешните писатели също се обръщат към темата за ГУЛАГ. Например един от водещите автори на Русия - Захар Прилепин, изпраща своя герой в лагерa на Соловецките острови - същият този архипелаг ГУЛАГ.

Този роман е базиран на задълбочено проучване на архивни материали. Авторът прави многобройни пътувания до Соловецките острови, като работи в архивите. Той предлага изключително точно изобразяване на началника на лагера, както и на цялата му структура - от килиите на затворите, направени от бивши монашески килии и дървени църкви, до килии за наказания, създадени в отдалечени монашески убежища.

Прилепин представя и различни групи затворници, тъй като там политическите затворници живеят рамо до рамо с обикновени престъпници.

Гузел Яхина - "Зулейха"

Още един съвременен роман в нашия списък - дебютният роман на писателката Гузел Яхина, който стана бестселър в Русия и вече е преведен на 10 езика. В него се разказва не толкова историята за самия ГУЛАГ, колкото за репресиите от епохата на Сталин, изселването на татарските селяни и депортирането им в Сибир.

Героинята на книгата, заедно с група затворници, се озовава в средата на тайгата под ескорта на един офицер. Те трябва да направят землянка за себе си, да си набавят храна и да се скрият от студа. Но странното е, че при тези обстоятелства тя се чувства по-свободна, отколкото докато е била потискана от съпруга си и свекървата си.

Романът е художествено произведение, но Яхина изучава архивни материали за депортациите в Сибир по времето на Сталин. Освен това баба ѝ е сред изселените през 30-те години на миналия век и когато изобразява ежедневието на героите си, авторката разчита на нейните спомени.