Колко руски писатели са печелили Нобелова награда за литература?

Иван Бунин (1933)

Бунин е първият руснак, спечелил Нобелова награда за литература. Той побеждава водещия претендент Максим Горки - пролетарски писател и протеже на Сталин.

По време на имперската епоха семейството на Нобел живее в Русия дълги години и до 1916 г. една трета от целия руски суров нефт е под негов контрол. Болшевишката революция обаче принудждава племенника на Алфред, Емануел Нобел, да избяга от Русия, което води до краха на цялата търговска империя на семейството му.

По-късно, през 20-те години на миналия век, когато живее в Париж, Емануел създава тесни връзки с антисъветските руски емигранти, включително Иван Бунин. Въпреки че официално той не може да повлияе на комисията, неговите симпатии са ясни.

Бунин получава награда "за строгата артистичност, с която е пренесъл класическите руски традиции в писането на проза". Шведската академия пояснява, че Бунин е избран "да изплати нашите угризения към Чехов и Толстой".

Въпреки това съветските медии твърдят, че наградата е политически мотивирана, тъй като е дадена на "враг на Революцията". Затова наградата се денонсира в СССР десетилетия наред.

5 произведения на нобелиста Иван Бунин, които всеки е длъжен да прочете!

Борис Пастернак (1958)

Пастернак печели приза"за важното си постижение както в съвременната лирическа поезия, така и в областта на голямата руска епическа традиция". Неговият "Доктор Живаго" току-що е представен на света в навечерието на наградата и за първи път е публикуван в Италия, след като е забранен в Съветския съюз.

Държавните медии и бюрократи започват кампания срещу Пастернак. Той е наречен предател на Родината за това, че е публикуван в чужбина, както и за това, че получава Нобелова награда, която се счита за нещо предателско и антисъветско.

Пастернак е принуден да се откаже от наградата и става персона нон грата в Съветския съюз. Цитат от една среща на комунистическите писатели гласи следното: "Не съм чел Пастернак, но го осъждам". Тези думи се превръщат в афоризъм, символизиращ идиотизма на цензурата в съветската държава.

Михаил Шолохов (1965)

Шолохов е автор на епичния роман "Тих поток на Дон", който разказва за руските казаци по време на Революцията и Гражданската война. Този роман обикновено е наричан "Война и мир на XX век". Книгата обаче е обект на много противоречия, както и конспиративни спекулации, че Шолохов не е истинският автор, тъй като останалите му творби не показват същото качество на литературен финес и талант.

Комитетът обаче го обявява за носител на наградата "за художествената сила и цялост, с която в епоса си за Дон той описва историческа фаза в живота на руския народ".

Този път съветската държава няма нищо против наградата. Нещо повече, през 1958 г. властите се опитват да популяризират Шолохов като писател. На съветския посланик в Швеция е наредено да изясни, че СССР ще бъде благодарен, ако наградата се даде на Шолохов.

Александър Солженицин (1970)

Александър Солженицин е първият съветски писател, който говори открито за ГУЛАГ в романите си. Повестта "Един ден на Иван Денисович", която описва рутината на лагерния затворник, е публикувана през 1962 г. и става сензация в СССР.

Солженицин прекарва осем години в ГУЛАГ и след освобождаването си започва дисидентска дейност и работа в защита правата на човека. По времето, когато е носител на Нобеловата награда, публикуването на неговите произведения в СССР е прекратено.

Наградата му е връчена "за етичната сила, с която той преследва незаменимите традиции на руската литература". Това кара съветските власти още повече да се ядосат на него и неговата "антисъветска" дейност. Четири години по-късно той е изгонен от страната и едва тогава има шанса да получи наградата и паричното възнаграждение.

Йосиф Бродски (1987)

Йосиф Бродски мечтае за Нобелова награда още от малък. Той иска да бъде признат в международен план като поет и се чувства клаустрофобично в Санкт Петербург, както и в целия Съветски съюз. Неговите стихотворения не са публикувани поради строгата цензура и се разпространяват само чрез самиздат.

Той търси възможност да напусне страната и дори има план да сключи фалшив брак с американка, но така и не го прави. КГБ го моли да напусне страната, преди да успее да разгърне плана си. И така той заминава за САЩ.

В Щатите руският поет решава да смени езиците, но не успява много при писането на стихове на английски. В САЩ Бродски си печели слава на славянски професор и есеист.

През 1987 г. мечтата му се сбъдва и той печели Нобелова награда като поет "за всеобхватно авторство, пропито с яснота на мисълта и поетична интензивност".