Първият съветски скулптор, който прави инсталации от скрап

Най-известната скулптура на Вадим Сидур (1924-1986) се казва "Ранен". Това e самият Сидур, инвалид от Втората световна война, който на 18 години е изпратен на фронта. През 1944 г. куршум на немски снайперист смазва челюстта му и половината от лицето му.

Той оцелява като по чудо, но ужасите на войната му оставят дълбок отпечатък: цял живот носи брада, за да скрие следите от нараняването си. За да се освободи от ужасните спомени, Сидур започва да ги насочва към своето изкуство.

Темата за хората с увреждания и страданието присъства в неговите скулптури, графики и рисувани керамични плочи. Без крака и ръце, ветераните на Сидур прегръщат своите близки и танцуват.

В своето страстно желание за мир и творчество, като контрапункт на войната, Сидур постоянно се обръща към темата за любовта, човешкото раждане и женското. Това търсене понякога води до някои доста еротични експерименти.

Сидур посвещава половината си живот на изобразяването на загиналите и ранените в различни войни, а всичките му скулптури са пропити с невероятна скръб. Модели на Сидур се използват за редица паметници в Германия.

Скулпторът дължи популярността си в Германия преди всичко на славянския учен Карл Аймермахер, който се възхищава на творчеството му. Именно той организира първите изложби на Сидур в чужбина.

"Стотици, хиляди, милиони хора загинаха от насилие. Куршуми, бесилки, бомби, газови камери, концентрационни лагери, изтезания, смъртно наказание - списъкът е безкраен. Изглежда, че някой ден това трябва да спре! Но човечеството, сякаш лишено от разум, не се учи от нищо", казва Сидур в интервю за Аймермахер.

През 1962 г. генералният секретар Хрушчов изразява крайно недоволство по време на изложба на съвременно изкуство в Москва и това дава началото на официалната тенденция срещу всякакъв намек за абстрактно изкуство. Това трябва да е нещо разбираемо (и патриотично), което може да бъде изобразено в картини и скулптури.

В СССР изкуството на Сидур не е ценено: неговите скулптури са не само авангардни, но и недостатъчно героични. Те показват страданието и слабостта на хората, а не героичните им подвизи. Популярността му в чужбина само влошава нещата и скоро Сидур дори се превръща в човек, представляващ интерес за службите за сигурност.

Той е заплашен с изключване от Съюза на художниците на СССР. За съветски скулптор по това време това означава, че ще бъде лишен от работилницата си и просто няма да може да се занимава с творческа работа професионално.

Сидур минава в нелегалност и изкарва прехраната си като прави надгробни паметници.

И все пак той не спира да се интересува от съдбата на човечеството. През 1970-те години започва да обикаля горите и да събира метали, изхвърлени от хората. Казва, че разчиства горите, спасявайки ги от неразумните хора. Този боклук скоро става материал за работата му.

"Когато се разхождам в гора, не мога да подмина [сметище]. Тук открих многобройни предмети, които по-късно изразиха отношението ми към света."

Самият Сидур определя жанра на своите произведения като "Гроб-арт".

Едва след перестройката скулптурите на Сидур стават публично известни в Русия. През 1991 г., вече след смъртта му, близо до Санкт Петербург е издигнат паметник на загиналите във Втората световна война евреи.

През 1992 г. паметник на съветските войници, воювали в Афганистан, наречен "Паметник на тези, които останаха непогребани", се появява в близост до Музея на Сидур в Москва. Местните жители го наричат "Оплакващи майки", тъй като изобразява три фигури на жени, превити в неутешима скръб над гроба на децата си, които никога вече няма да видят.

Сидур не принадлежи към никое художествено движение: не е социалистически реалист и не участва в колективни изложби на неофициално съветско изкуство. Той търси своя собствен път и език и се нарича "пришълец от друга планета".

Тази година се навършват 30 години от откриването на Музея на Сидур в Москва.

Междувременно в Санкт Петербург откриха триизмерната панорама "Пътят през войната"!