Всичко за Константин Сомов: царят на еротиката в художественото изкуство на имперска Русия

Константин Сомов (1869-1939) е роден в семейството на пазач на петербургския "Ермитаж". И не е изненадващо, че момчето провежда цялото си детство сред изкуството, а след това записва да учи в Художествената академия.

Негов учител е самият Иля Репин, който впрочем не очаква от Сомов каквито и да е особени успехи: дразни го "детската глупост в краските" и "композиционната несъстоятелност" на начинаещия еротоман.

Но появата на символизма в руската живопис от ХХ в. и запознанството с френските импресионисти поставя всичко на място – Сомов се движи именно в тази посока. Не е ли вярно, че неговата "Заспала на тревата млада жена" някак напомня на някога скандалната "Закуска в тревата" на Едуар Мане?

Сомов участва в създаването на литературно-художественото издание "Светът на изкуството“ – главното печатно издание на руските символисти и предшественик на руския авангард.

Освен това стилът и увлечението му по графиката подхождат на книгите – той илюстрира литературни произведения като книгата за изневерите "Граф Нулин" на Александър Пушкин и пасторалния античен роман "Дафнис и Хлоя".

Но може би най-известната и скандална негова работа е "Книга на маркизата", с която е илюстриран сборник с еротични френски текстове от XVIII век.

Много рисунки са толкова откровени, че дори не можем да ги публикуваме.

Кръгът от приятели на Сомов в този период е предимно от главните представители на бохемството в началото на ХХ в. – художникът Александър Бенуа, импресариото Сергей Дягилев, публицистът Дмитрий Философов, поетът и композитор Михаил Кузмин.

Между другото, Кузмин е първият, който подхваща темата за хомоеротизма в руската литература, а Сомов става първият художник, възпял голото мъжко тяло.

През 1923 г. Сомов заедно с възрастния си партньор Методий Лукиянов заминава за Америка с лична изложба и така и не се връща в болшевишка Русия – след няколко години се устройва във Франция, където продължава да илюстрира книги.

Живее в Париж до смъртта си през 1939 г. – и е погребан на гробището Сент Женевиев де Боа заедно с много руски емигранти от различни епохи (сред най-известните са Иван Бунин, символистите Гипиус и Мережковски, Рудолф Нуреев и Андрей Тарковски).

Вижте 15 от най-известните котки в руското изобразително изкуство!