Поезия и болка: кои са 5-имата най-трагични руски творци

Орест Кипренски/Третяковска галерия; Петър Заболотски/Третяковска галерия; Getty Images; Global Look Press; Pixabay
Всички поети в Русия страдат много. Казват, че добрата поезия може да се роди само от голяма болка. Подбрахме петима поети с особено трагични житейски истории.

Александър Пушкин (1799-1837)

Би било погрешно да се каже, че великият руски поет живее живот в лишение. Той обаче смята, че съдбата и хората са жестоко несправедливи към него и има много причини да се чувства нещастен. Първо, той e необичано дете, а след това - като млад човек – силно страда за случващото се в Русия и пише политически, както и някои неприлични стихове, заради които в крайна сметка е изпратен в изгнание първо на юг, в Молдова и Одеса, а след това в собственото си имение в Псковска област (630 км северо-западно от Москва).

Там той също страда, практически от всичко: несподелена любов, както и от разстоянието между него, приятелите му и столицата. Измъчва се, че не успява да участва във въстание срещу царя, а след това, че включилите се са екзекутирани или заточени в Сибир.

По-късно той се тревожи, че не може да се ожени заради дълговете си и унизително ниския си ранг в съда. Когато все пак се жени, го измъчва ревността. Но истинската трагедия се случва, когато той предизвиква предполагаемия любовник на съпругата си на дуел - бива смъртно ранен и, оплакван от опечалена Русия, почива три дни по-късно, на 37-годишна възраст.

Михаил Лермонтов (1814-1841)

Може да се каже, че Лермонтов се "заразява" с трагизма на самия Пушкин, тъй като се прочува с поемата, написана в чест на смъртта на поета. В това стихотворение Лермонтов успява да предаде трагедията на живота и смъртта на големия поет и обвинява онези, които според него са отговорни за последното.

Всъщност Лермонтов е може би още по-романтичен от Пушкин. Болно сираче, отгледано от баба си, той се противопоставя на останалия свят, осъзнавайки остро неговата несправедливост спрямо себе си и винаги се чувства като скитник. Той страда от цензурата и тайната полиция, която мрази, вярвайки, че тези хора в сини униформи са предатели на Русия.

Основното му страдание, разбира се, е свързано с любовта. Лермонтов не е особено красив и има странен нрав, така че може би не е изненадващо, че не е много популярен сред жените. Постоянното му настроение се "люшка" между копнежа и отчаянието. В обществото той се държи като истински мизантроп и в крайна сметка острият му език му коства живота. Той обижда приятеля си Николай Мартинов в компанията на дама, Мартинов предизвиква поета на дуел, застрелва го в гърдите и го убива. Лермонтов е само на 27 години.

Сергей Есенин (1895-1925)

Четейки сърцераздирателните стихове на този поет хулиган (както той сам се определя), скоро разбирате, че е много страстен и е водил динамичен живот. Ето защо абсолютно всичко му причинява мъка. Той често бива запленяван от жени, но много скоро му омръзват и ги изоставя. Обожава пейзажа на родното си място, село на река Ока, но го напуска и се мести в столицата. Там сърцето му е изпълнено с жалост към възрастните му родители, които му липсват.

Есенин започва да пие много и често буйства, затова властите започват да се тревожат за психическото му състояние и го поставят под надзор. Тогава умствените му мъки достигат критична точка. Есенин забелязва, че го следва сянка, но в пиянското си състояние вече не може да разбере дали това е агент на Народня комисариат на вътрешните работи (НКВД) или собствената му "тъмна" страна - тези мъки са отразени в стихотворението му "Черният човек". През 1925 г. поетът е намерен обесен в хотел "Англетер" в Санкт Петербург, като на бюрото му е оставено стихотворение, написано с кръв.

Официалната теория е, че се е самоубил, но все още има спекулации, че може да е бил убит от служители на НКВД, които след това инсценирали обесването. Стаята в хотела е в безпорядък и по лицето на поета има странни ожулвания и синини.

Владимир Маяковски (1893-1930)

В ранните години на Съветския съюз самоубийствата не са рядкост сред артистичните хора, които трудно се справят с краха на революционните си идеали, когато става ясно, че вместо нов свободен живот е дошла диктатура.

Маяковски е един от тях. За него нещата допълнително се усложняват от затруднения в личния му живот, тъй като попада в любовен триъгълник с Лиля и Осип Брик. Лиля дори е обвинена във вещерство и в това, че подтиква поета към самоубийство: тя е непостоянен и взискателен човек (и доживява до 86-годишна възраст). Говори се, че Лиля "се храни“ от славата на Маяковски: той изповядва любовта си към нея и ѝ посвещава поезия, пълна със сърдечна болка, докато Лиля иска от него единствено пари.

През 1930 г., в разгара на славата си, поетът се застрелва в апартамента си, точно срещу сградата на НКВД в Лубянка. Жилището вече е Музей на Маяковски. В самоубийствената си бележка поетът моли никой да не бъде обвиняван за смъртта му и завещава архива си на двамата Брикови. Има обаче хора, които вярват, че и Маяковски е убит от НКВД, а операцията е извършена от Вероника Полонская, която има среща с него и открива тялото му.

Осип Манделщам (1891-1938)

Роден в богато еврейско семейство, Осип е дълбоко засегнат от финансовия му фалит. Друг източник на страданията му е стигмата на неговия еврейски произход. Той дори е принуден да приеме християнството, за да може да учи в руски университет (родителите му нямат пари за образование в Европа, където учи по-рано).

По отношение на външния си вид Манделщам е доста болнав, с големи уши и голям нос, но в душата си е истински романтик и любител на античното. Несъответствието между външния му вид и вътрешния му свят, както и подигравките, които често трябва да търпи от другите, му носят много болка.

Неприятностите му се умножават, когато, вече известен поет, е подложен на пълно забвение при Сталин. Неговите "упадъчни" стихотворения не преминават съветската цензура и се издава забрана да се публикуват "непатриотичните" му творби, което е като смъртна присъда за поета. Освен това губи прехраната си и печели малко, работейки като преводач.

В отчаянието си през 1933 г. той допуска фатална грешка: пише брилянтната антисталинска епиграма "Живи уж, а не чувстваме свойта земя", в която нарича Сталин "кремълски планинец" (намеквайки лошото образование на съветския лидер) и я споделя с приятелите си. Въпреки че навремето той е наказан просто с изгнание във Воронеж, съпругата му Надежда Яковлевна го спасява от самоубийство.

В разгара на чистките на Сталин през 1938 г. името на Манделщам отново се появява, той е обвинен в антисъветска агитация и осъден на пет години в ГУЛАГ за своите "неприлични и клеветнически" стихове. Тогава се случва истинска трагедия. Манделщам, който е в лошо здраве и неспособен да се справи с трудностите от ежедневието, умира от тиф по време на транспортирането до лагер в руския Далечен изток, твърди официалната теория.

Пьотър Чайковски: Как едно дете от провинцията се превръща в най-известния композитор в Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"