Седемте най-известни руски писатели емигранти

От времената на революцията от 1917 г. та чак до разпадането на СССР от Русия са емигрирали над два милиона души и то най-вече по политически причини. Сред тях има немалко художници, музиканти, философи, учени и, разбира се, писатели, които не са пожелали да се примирят с тоталитарния режим.

1. Владимир Набоков (1899-1977), емигрира през 1919 г.

Какво да прочетеш:"Машенка", "Покана за екзекуция", "Лолита", "Дар", "Други брегове"

Набоков е синоним на политик и опонент на болшевиките, затова, когато съветската власт се установява окончателно в страната, цялото семейство напуска Русия - те не са имали друг избор.

Отначало Набоков учи в колеж в Англия, после живее в Европа, но отново е принуден да бяга - този път от нацистите. Дълго време живее в САЩ, където започва да чете лекции по руска литература, а последните години от живота си прекарва в швейцарския град Монтрьо, където е погребан.

Набоков вероятно е единственият писател от нашия списък, станал еднакво известен и като руски, и като американски автор. Няколко от своите ранни романи той написва на руски, а след това пише само на английски език, който владее прекрасно от детството си. Той превежда и собствените си произведения.

2. Иван Бунин (1870-1953), емигрира през 1920 г.

Какво да прочетеш: Животът на Арсениев", "Леко дихание", "Любовта на Митя", сборник разкази "Тъмни алеи"

Още на границата между XIX-XX век Бунин става известен като поет и автор на кратки разкази. Освен това прави преводи на стихотворения от английски. През 1910-те години Бунин много пътешества, посещава Европа, Близкия изток и Египет. Посреща отрицателно Октомврийската революция, а в емиграция от своите дневници създава книгата "Окаяни дни", описваща колоритно събитията на онова време.

През 1920 г. Бунин напуска страната и се мести в Париж. Общува много с други руски емигранти и открито критикува съветската власт. Във Франция пише първия си голям роман "Животът на Арсениев" и през 1933 г. получава Нобелова награда за литература.

По-късно властите в СССР предлагат на Бунин да възстанови гражданството си, но той отказва. Също като мнозина руски емигранти, живеещи в Париж, той е погребан на гробището "Сент-Женевиев-де-Буа".

3. Гайто Газданов (1903-1971), емигрира през 1920 г.

Какво да прочетеш:"Вечер у Клер", "Нощни пътища", "Завръщането на Буда"

Газданов напуска родината твърде млад, макар вече да е успял да се сражава срещу болшевиките на страната на бялата армия. Започва да пише в емиграция във Франция.

По-голямата част от живота си прекарва в Париж. Първоначално бедства, работи каквото намери и дори спи на улицата. Въпреки това успява да учи в Сорбоната. Дори когато издава първата си, твърде успешна книга "Вечер у Клер", продължава да свързва трудно двата края и работи допълнително като нощно такси - опит, който му служи като основа за новата книга "Нощни пътища".

Газданов моли главния пролетарски писател Максим Горки да му съдейства да се върне в родината, но Горки умира и тези планове се провалят.

4. Йосиф Бродски (1940-1996), емигрира през 1972 г.

Какво да прочетеш:стихове, есето "Крайбрежната на неизцелимите", "По-малко от единица"

В неофициалната съветска литература от 1960-те той е известен поет, който не е завършил дори и средно училище. Бяга от него и работи ту в геоложки експедиции, ту в моргата, но през повече време безделничи и само пише стихове. За тунеядство лежи две години в затвора, а през 1972-а с помощта на издателите Карл и Елендея Профър емигрира в САЩ.

Преподава литература в университета "Анн Арбора" и се опитва да пише стихотворения на английски, които между другото не постигат успех. Тогава той се обръща към есето и се прославя в Америка като автор на проза.

През 1987-а Бродски получава Нобелова награда за литература. И макар да не пожелава да се върне в родината дори на кратко посещение, именно в Русия той става истинска звезда и символ на поета изгнаник и борец срещу режима.

5. Сергей Довлатов (1941-1990), емигрира през 1978 г.

Какво да прочетеш: "Зона", "Резерват", "Компромис", "Куфар"

Това е един от най-големите съветски писатели хумористи. В неговите разкази няма остра сатира, а само трогателни спомени за живота в СССР, който понякога е абсурден. Цялото му творчество е автобиографично: той описва ту как е служил като надзирател в зона, ту как е работил като екскурзовод в музея "Пушкинские гори" или как е пиел по време на журналистически командировки.

Заради "идеологически вредния" хумор Давлатов не е публикуван в СССР, а след това заради разпространение на самиздат през 1978 г. е помолен да напусне страната. Емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк, където заедно с други съветски журналисти издава вестник, списания и създава радио на руски език. ("Бандата" емигранти той описва шеговито в книгата "Филиал").

Писателят умира твърде млад - на 48 години и е погребан в Ню Йорк. Дъщерята на Довлатов - Екатерина - успява да издейства една от улиците на града да бъде наречена в негова чест "Sergei Dovlatov Way", освен това тя превежда произведенията на Довлатов на английски.

6. Василий Аксьонов (1932-2009), емигрира през 1980 г.

Какво да прочетеш: "Остров Крим", "Московска сага", разкази

Аксьонов още като дете страда от съветския режим: родителите му са осъдени на по 10 години лагер, а самият той е изпратен в детски дом за деца на затворници (майка му Евгения Гинзбург е автор на мемоарите за сталинското време "Стръмен маршрут", по който през 2009 г. заснемат филма "Вътре във вихъра" с Емили Уотсън). По-късно му разрешават да пристигне в Магадан и да живее с майка си. Тези години той описва в книгата "Опарване".

През 1970-те Аксьонов е обвинен в антисъветизъм и романите му престават да се издават. През 1980 г. го канят в САЩ и той заминава, лишавайки се от съветско гражданство. Чете лекции по руска литература и пише.

В емиграция Аксьонов създава голям роман за няколко поколения на едно семейство на фона на първите 30 съветски години. Романът жъне голям успех, а в Русия по-късно по него заснемат сериал. Английският превод излиза под заглавието "Generations of Winter" ("Поколенията на зимата") и той е сравнен с "Доктор Живаго" на Пастернак.

Аксьонов е един от малкото емигранти писатели, които посещават Русия след перестройката. Живее ту в Русия, ту във Франция. Умира и е погребан в Москва.

7. Саша Соколов (р. 1943), емигрира през 1976 г.

Какво да прочетеш:"Училище за глупаци", "Между куче и вълк", "Палисандрия"

Биографията на този писател прилича на шпионски детектив, а самият той живее като затворник в Канада. Соколов е роден в Отава, баща му е бил или военен аташе, или служител в търговската палата на СССР, но със сигурност е бил най-вече съветски шпионин и затова го отзовават от Канада заедно със семейството му.

Соколов се опитва да избяга от СССР, когато е на 19 години, но го залавят на границата с Иран. Връзките на баща му помагат да излезе от затвора. По-късно той работи като журналист, а през 1975 г. се жени за австрийка и, следвайки я, напуска СССР.

След година стига до САЩ, където Карл и Елендея Профър публикуват неговия роман "Училище за глупаци", който е високо оценен дори от номер 1 в нашия списък - Владимир Набоков, който по принцип цени малцина.

Соколов живее ту в САЩ, ту в Канада, ту в Гърция, работи като ски инструктор и чете лекции по литература. Няколко пъти посещава Русия. През 2017 г. за него е заснет документалният филм "Последният руски писател".

А знаете ли колко руски писатели са печелили Нобелова награда за литература?