С помощ от приятел: в кои руски филми можем да видим сцени от България?

Култура
ЮЛИЯ АГЕЕВА
Ето три примера как България помага за създаването на руско кино – и какви великолепни фантастични сцени са се получили накрая.

Киното се превърна в пълноправен конкурент на литературата – толкова е разнообразно и впечатляващо, способно да води до напрежение и нервна превъзбуда. То обединява хората от всякакъв пол, възраст и народност. За да се направи качествен филм или сериал, обаче, е необходимо нещо повече от идея и способност да пишеш. И това е нормално - всички визуални и звукови образи, които бихте могли да си представите, докато четете, режисьорите трябва да претворят в реалност. Или да вземат някоя-друга идея "от другарче".

Споделени реквизити

През 2005 г. излиза 10-епизодна екранизация по романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита". Представянето му пред публиката не е лесна задача и това се дължи на няколко фактора: първо, работата по сериала продължава близо 20 години, тъй като Владимир Бортко (който заснема още и киноадаптация по друг роман на Булгаков – "Кучешко сърце"),  получава предложение за "Майстор и Маргарита" още през 1987 година.

И второ, началото на снимането на сериала многократно се забавя: или на това пречат наследниците на Булгаков, или загадъчни проблеми с техниката и актьорския състав. Обхващането на две толкова различни епохи – Москва през първата половина на ХХ век и древен Йерусалим – е трудна работа. И ако в сцените на срещата на Берлиоз и Воланд ясно разпознаваме съвременните "Патриаршески езера", йерусалимските сцени ни напомнят за филма "Спартак" (2004) – и двете са заснети в киностудио "Бояна".

Българските кинематографи не се страхуват да се включат в работа над филма по мотивите на "дяволския" роман, като някои свои колеги (например актьорите – заради суеверия има известни проблеми със събирането на актьорския състав). Любезно позволяват да се заснемат всички "древни" сцени на сериала по романа на Булгаков сред хубавите декори на античния град, останали от "Спартак". Сравнете сами:

"Спартак":

"Майстора и Маргарита":

Под напрежение

Баба Ванга вероятно е първата фигура, която идва на ум на руснак, когато го попитат за някои известни българи. Дали това е хубаво или не – не знам, но самата идея, че става дума за човек със сверхествествени способности, гъделичка нервите. И точно това е необходимо за киното. Това напрежение задържа вниманието на зрителя, като фигурата на българска ясновидка дава възможност да се заснеме 12-епизодния сериал "Вангелия" (2013), който има доста добър рейтинг - 7.3 от 10 (според "Кинопоиск") , като се има предвид спецификата му. Българските сцени са заснети в село Яково, което режисьорът Сергей Борчуков избра неслучайно: то се намира между селото, където се е родила самата Ванга, и мястото, където е роден съпругът ѝ. Освен това жителите на малките села разбират по-добре и приемат необичайността на известната българка, така че е по-лесно да склонят за снимки на сцените в църквата.

Фантастични пейзажи

Българската природа вдъхновява историите за голяма любов в екзотични условия – море, скали, пещери… През 2015 г. излиза фантастичният филм "Той е дракон", който интерпретира класическия сюжет на отвличането на красиво момиче от чудовище. Централното място за повествованието е замъкът на момче-дракон Арман (според филма той живее в черепа на своя прародител-дракон). За него е избрана хипнотизираща пещера Проходна, известна със своите "очи". Друго ярко българско място във филма – черноморски курорт Синеморец. Обаче в действителността той не оправдава името си - поради бурята водата, според очевидци, става в "какаов цвят", така че трябва да бъде направена синьо-зелена с помощта на компютърна графика.

Смешен факт - екипът на руския филм помага на българската полиция да хване банда наркодилъри. Като включват прожекторите на брега, изплашват престъпниците в лодка, и те изпадат в паника и започват рязко да бягат от снимачната площадка – това, разбира се, привлича вниманието на бреговата охрана.

Вижте още от българо-руския кино мост: какво знаят руските фенове на седмото изкуство за България?