10 най-добри руски филма за Втората световна война (според самите руснаци)

"На бой отиват само старците" (1973), Леонид Биков

Лентата за всекидневието на съветските летци на изтребители покорява сърцата със самото излизане на големия екран и е гледана от 44,3 милиона души. Историята започва от лятото на 1943-а с битката за Днепър, която става началото на освобождаването на Украйна от германските завоеватели. В небето се водят непрекъснати боеве, често неравни с нацистката ескадрила. При опитните пилоти "старци" идват попълнения от млади момчета, току-що излезли от училище. С месеци новаците се занимават с рутинна работа и не ги пускат в небето до последната възможност, за да бъде опазен животът им. Само че и на тях им се налага да влязат в бой.

"Офицери" (1971), Владимир Роговой

Филмът е разказ за съдбата на двама бойни другари, чиито пътища се разделят и отново се събират години след края на войната. "Има такава професия – да защитаваш родината" е главната фраза от филма, а днес тя се знае от всеки руснак. Пронизващо искрената история за офицерската чест и дружба предизвиква фурор в умовете след излизането си на екрана, а във военните училища се извиват опашки от желаещи да постъпят на служба.

"А утрините тук са тихи" (1972), Станислав Ростоцки

Годината е 1941-а. В Карелия петима зенитчици и техният командир са пратени в тила. Те са далече от фронтовата линия, но едно от момичетата забелязва в гората двама германски диверсанти и малкият отряд решава да залови врага. Те правят засада сред камъните, но всички върви не така, както са планирали. Германците се оказват не двама, а цяло подразделение.

"А утрините тук са тихи" е само един епизод от голямата война, но историята на петте момичета с мечтите им за семейство, любов и щастие става "портрет на народа", изправен през лицето на войната. През съветско време филмът е сред препоръчваните за гледане в училищата и задължителен във вузовете за бъдещи журналисти.

"Те се сражаваха за Родината" (1975), Сергей Бондарчук

Героичната кино епопея, заснета по едноименния роман на Михайл Шолохов, пресъздава събитията от юли 1942 година, когато Съветският съюз е на ръба на поражението. Изтощени и разбити, съветските войски край Сталинград отстъпват, но продължават да отстояват всяка педя земя. Преломният момент е близо, но далеч не всички ще го дочакат.

Филмът за тегобите на войната, глада, жертвите и подвизите на редовите войници е номиниран през в 1975-а за наградата "Златна палмова клонка". Нека отбележим, че актьорите, които пресъздават образите във филма, сами са минали през войната или я помнят добре. Актьорският състав за филма е огромен – само значимите роли са близо 50, а масовите – около 2000.

"Съдбата на човека" (1959), Сергей Бондарчук

Още една военна драма на Сергей Бондарчук и още една екранизация на едноименен роман на Шолохов. Лентата представя историята на фронтови шофьор, който попада във въздушно нападение и се оказва в плен при германците, а в крайна сметка и в концентрационен лагер.

Това е дебютен филм на Бондарчук като режисьор, а главната роля също е превъплътена от него. "Това е най-силното, най-великото нещо, заснемано някога за войната", казва знаменитият италиански режисьор Роберто Роселини, след като гледа филма. "Съдбата на човека" е удостоена с много международни награди.

"Летят жерави" (1957), Михаил Калатозов

Влюбена двойка се разхожда из лятна Москва и прави планове за бъдещето, докато внезапно в живота на двамата връхлита войната. Момичето остава в града, а младежът заминава на фронта като доброволец. Дали ще се срещнат отново?

Това е раздираща душата военна драма и единственият съветски филм, който получава наградата "Златна палмова клонка". Нека отбележим, че за триумфа му в Кан съветските медии съобщават много сдържано: в бележка без снимки и без дори да се споменава името на режисьора и авторът на сценария. През първите години след премиерата филмът е определян като прекалено фокусиран върху чувствата на героите, а не толкова върху героичния подвиг.

"Балада за войника" (1959), Григорий Чухрай

Младият войник Альоша ще извърши подвиг като взриви два германски танка. Началството се кани да го представи за награда, но преди това Альоша моли да му дадат шест дни отпуск, за да навести майка си. След наградата него отново го чака фронтът.

По формат филмът е класически "роуд муви" – през цялото време героят пътува, за да се срещне с майка си, но стига при нея едва през последния ден и остава само за няколко минути. Във филма почти няма бойни сцени, а е показан обикновеният живот по време на войната. "Баладата" на Чухрай среща топъл прием на запад. Филмът е част от конкурсната програма в Кан, в номинациите за "Оскар" и получава наградата за най-добър филм на БАФТА.

"Горещ сняг" (1972), Гавриил Егиазаров

Филмът разказва за едно героично и трагично сражение по време на кървавата Сталинградска битка през 1942-а. Това е Котелниковската отбранителна операция. В центъра на вниманието е противотанкова батарея, която се оказва напълно сама срещу настъпващите колони на германските танкове. Ще може ли да удържи позициите си? Филмът е най-добрата работа на режисьора Егиазаров и влиза в златния фонд на отечественото кино.

"Живи и мъртви" (1964), Александр Столпер

Това е екранизация на едноименния роман на Константин Симонов и един от малкото филми за войната, заснет по сценарий на военния журналист. В центъра на сюжета е журналистът Иван Сенцов, когото новината за началото на войната заварва в отпуск на юг. Иван веднага заминава на фронта като кореспондент и става свидетел на тежките първи месеци на сражения.

"Живи и мъртви" се отличава със жестокостта и правдоподобността на сцените. Той няма никакво музикално оформление – нито песни, нито мелодии – звучи само войната. Стремежът за достоверност е толкова голям, че дори наистина бива взривена църква от XIX век.

"На война като на война" (1969), Виктор Трегубович

Филмът за военното всекидневие на самоходка (самоходна военна машина), чийто екипаж оглавява млад младши лейтенант, който още "не е гърмян", защото току-що е завършил военното училище. Самоходката освобождава от германските окупатори украинската част от десния бряг на Украйна, наричана "Правобережная Украина". А младши лейтенанта междувременно преминава през всички тегоби на завоюването на авторитет пред подчинените си. За съветския зрител лентата става култова благодарение на прозвучалата в нея песен "По полето танкове бучаха", която става една от най-култовете песни за войната.