"Андрей Рубльов" (1966)
Sputnik
Тази историческа драма, режисирана от Андрей Тарковски, представя в осем малки епизода живота в Русия от XV век, когато страната е разкъсвана от монголски набези и вражди между князете. Централната фигура във филма е Андрей Рубльов, един от най-големите руски иконописци. Тъй като истинската му биография остава почти неизвестна, героят му е напълно въображаем.
Филмът е заснет сред истински архитектурни паметници от XIV-XV в. в древни руски градове като Новгород, Псков и Изборск. Някои сцени са заснети и на територията на Андрониковския манастир в Москва, където Рубльов прекара последните си дни.
Идеята за филма е на актьора Василий Ливанов, който по-късно създава една от най-добрите версии на Шерлок Холмс в съветското кино, според много киномани. Ливанов иска да играе ролята на самия Рубльов, но Тарковски му отказва. Това поражда ожесточено сбиване в един московски ресторант между режисьора и обидения актьор.
След приключването на "Страсти по Андрей" (това е първоначалното название на филма) съветската цензура веднага го забранява и го определя като "антинароден" и "антипатриотичен", защото изобразява руския народ като орда варвари. Авторските права върху филма са изкупени от френски бизнесмен с руски произход и въпреки протестите на Кремъл е показан на филмовия фестивал в Кан през 1969 година, където е посрещнат горещо. В Съветския съюз филмът - с промененото име "Андрей Рубльов" - е показан пред твърде малка аудитория през 1971 г. и е пуснат в цялата страната едва през 1987 година.
"Броненосецът "Потьомкин" (1925)
Киностудия "Мосфильм", 1925 г. / Sputnik
Определян като един от най-великите филми в историята на киното, Броненосецът "Потьомкин" на Сергей Айзенщайн пресъздава историята на въстанието от 1905 г. на моряците на известния боен кораб срещу техните офицери. Създаден първоначално като ням филм, той е озвучен през 1930-а, след това преработен и отново озвучен през 1950 година.
Броненосецът "Потьомкин" е заснет изцяло на черно-бяла лента. Има обаче и цветен епизод. Режисьорът Сергей Айзенщайн лично оцветява с четка в червено знамето, издигнато от моряците революционери.
Филмът получава висока оценка дори от идеологическите врагове на СССР. Нацисткият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс веднъж казва за Броненосецът "Потьомкин": "Чудесен филм без аналог в киното... всеки, който няма твърди политически убеждения, може да стане болшевик, след като види филма".
Оттогава Броненосецът "Потьомкин" става култов филм и е цитиран многократно в световното кино. Особена популярност придобива сцената с кървавото сражение на знаменитата "Одеската стълба" с устремилата се надолу по стъпалата количка с бебе. Човек може да види тази сцена възпроизведена в множество филми, включително в Кръстникът на Франсис Форд Копола и Недосегаемите на Брайън Де Палма. Дори сцената в Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите, в която войниците на колонизаторите маршируват из храма на джедаите, очевидно е взета от шедьовъра на Айзенщайн.
"Монгол" (2007)
Сергей Бодров/CTB Film Company, 2007
Съвместният руско-казахско-германски филм Монгол разказва за първите години от живота на Темуджин преди той да стане Чингис хан и да започнат грандиозните му завоевания. През 2007 г. филмът е номиниран за наградите "Оскар" в категорията за най-добър чуждоезичен филм от Казахстан, за първи път в историята на тази страна.
Филмът е заснет в Казахстан и в китайския регион Вътрешна Монголия. Някои места са толкова отдалечени и диви, че се налага да бъдат построени пътища, за да може да се транспортира снимачното оборудване до там.
Преди Сергей Бодров да започне работа по проекта, той посещава главния монголски шаман в Улан Батор, за да поиска разрешение за заснемане на филм за Чингис хан. Изненадан, шаманът казва, че за първи път в живота му някой идва при него с такава молба.
Десетки националности участват в заснемането на филма: китайци, руснаци, германци, казахи, украинци, монголци, японци и т.н. И тъкмо заради това на снимачната площадка е имало постоянно 30 преводачи.
Първоначално Бодров планира да направи трилогия с втората част, наречена Великият хан. Този проект обаче е замразен над 10 години и едва през 2019 г. са обявени плановете за неговото съживяване.