10 съветски анимации, които имат "двойници" на "Дисни"

"Приключенията на Пинокио" и "Приключенията на Буратино"

Редактирайки руския превод на италианска приказка "Приключенията на Пинокио", писателят Алексей Толстой прави много големи промени, за да го адаптира колкото може повече за малките руски читатели. И в крайна сметка той решава да направи своя версия на приказката - и я публикува през 1936 година. Филмовата адаптация от 1976 г. се смята за култов филм в СССР.

Буратино, руската версия на Пинокио, има няколко важни разлики спрямо италианския си събрат. На първо място, носът му не расте, когато лъже (всъщност като добро съветско момче той не лъже). Буратино е и много позитивен и винаги вижда света оптимистично - и не страда толкова, колкото Пинокио. Съветската книга и филм имат допълнителни герои и сюжетни линии - като Костенурката Тортила, която пази Златно ключе, носещо щастие.

"Мечо Пух" и "Винни Пух"

Приказката на Милн също е доста променена от съветския детски писател Борис Заходер. Но Мечо Пух става дори по-популярен в СССР след три анимационния филм на "Союзмултфилм" от 1969, 1971 и 1972 г., режисирани от Фьодор Хитрук.

Съветският Мечо всъщност си няма Кристофър Робин... нито пък има приятели като Канга или Тигър. Филмите обхващат само няколко от сюжетите на Милн и "Дисни". Съветският Мечо също влиза натясно, след като изяжда твърде много мед. Ийори също губи опашката си - и всъщност дуото Мечо и Прасчо я намират и му я връщат като подарък за рождения ден. И, разбира се, съветският Мечо също прави всичко възможно да си вземе мед от високо дърво.

"Снежната кралица" и " Замръзналото кралство"

Един от най-новите анимационни филми, завладял света – "Замръзналото кралство"- има страхотен съветски предшественик от 1957 година. И двата филма са вдъхновени от приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Драматичната разлика е, че в съветския филм Герда героично пътува сама, търсейки брат си Кай, омагьосан от безсърдечната Снежна кралица. Друга разлика е, че Елза на "Дисни" всъщност е като "сестра" на Снежната кралица и също има вълшебна сила, която крие през целия си живот. Съветското момиче Герда се движи само от любовта и смелостта срещу много по-силното (и възрастно) същество.

"Том и Джери" и "Ну, погоди!"

Официално този съветски анимационен филм няма нищо общо с поредицата на "Дисни", но приликите са очевидни. В американската версия са котката Том и мишката Джери. Съветските им "двойници" са вълкът и заекът. Те не са неми и са много по-хуманизирани, носят дрехи, използват транспорт и не са затворени в една къща. Вълкът всъщност е лош - пуши, пие бира и носи кожено яке. И заекът, също като Джери, е много умен и се подиграва с агресора си понякога по много сурови начини.

"Алиса в Страната на чудесата" срещу "Алиса в Стране чудес"

"Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол е интерпретирана от "Дисни" през 1951 г. и през 1981 г. от съветското студио "Киевнаучфилм". Съветската версия няма Поп купа и липсва епизодът със сълзите на Алиса. Но ако анимацията на "Дисни" заснема само сцената с Туидълдум и Туидълдий от продължението на "През огледалото, и какво откри Алиса там", Съветите го разделят и правят поредица от всяка от книгите.

"Снежанка и седемте джуджета" и "Приказката за мъртвата принцеса и седемте рицари"

Сюжетът за отровена млада дама е популярен във фолклора на много страни. И ако историята на "Дисни" е базирана на приказката от 1812 г. от Братя Грим, "Союзмультфильм" интерпретира приказка на Александър Пушкин от 1833 година.

Снежанка и руската принцеса страдат от завистливите си мащехи, които ревнуват от красотата им и ги прогонват от домовете им. Една от основните разлики е очевидна в заглавието - вместо да намери убежище в къщичката на джуджетата, руската принцеса среща рицари. И двете момичета са отровени от омагьосаната ябълка. Щастливият край е подобен - принцът намира своята любима дама, целува я, спасява я и се женят.

"Красавицата и звярът" и "Аленото цвете"

"Красавицата и звярът" е популярен европейски фолклорен сюжет, който е интерпретиран в руска приказка "Аленото цвете" на писателя от XIX в. Сергей Аксаков. Какво е различното в "Аленото цвете"? Има и баща, който работи усилено, но като търговец, който предприема океански пътешествия до далечни земи. И докато Бел е единствена дъщеря, рускинята Настя има две по-големи сестри. Приготвяйки се за следващото си пътешествие, бащата пита и трите какво искат да им донесе. Двете дъщери искат скъпи подаръци, но Настя иска единствено алено цвете.

Попаднал в буря, бащата се озовава на непознат остров, където среща ужасен звяр, който заповядва на човека да доведе една от дъщерите си или да остане сам завинаги. Бащата се връща и разказва тъжната история на приятел. Настя случайно го чува и решава да го спаси. Тя отива на острова и се влюбва в звяра. Но сестрите полудяват от завист и се опитват да разрушат тяхната връзка.

"Книга за джунглата" и "Приключенията на Маугли"

И двата анимационни филма са базирани на известната "Книга за Джунглата" на Ръдиард Киплинг за диво момче, отгледано в индийската джунгла от животни. Докато историята на "Дисни" от 1967 г. е по-патетична и позитивна с пеещи мечки и радостен див свят, съветската анимация от 1973 г. е за оцеляването според законите на джунглата. Пълно е с драматизъм, смелост и метафори за реалните човешки проблеми. Добро попадение!

"Малката русалка" и "Русалочка"

Този ярък и цветен филм на "Дисни" от 1989 г. няма много общо с мрачната съветска драма, заснета през 1968 година. И дори се съмняваме, че децата наистина трябва да я гледат, но тя със сигурност е много по-близка до оригиналната приказка на Ханс Кристиан Андерсен.

В съветската версия няма да видите веселия рак Себастиян или рибката Фландър. И няма да видите Ариел в сутиен, която реши косите си с тризъбец. Но основният сюжет е подобен - съветската русалка спасява красив принц и сключва сделка с морската вещица - тя получава крака, но с опасност да загуби гласа си, ако принцът не я целуне - или в съветска версия, ако се ожени за друга. Но ако при "Дисни" има щастлив край, съветският филм не щади русалката - тя умира в края.

"Пепеляшка" и "Золушка"

Съветската музикална приказка от 1947 г. е версия на съветския драматург Евгений Шварц, базирана на приказката на Шарл Перо. Малкото момиченце страда от прищевките на мащехата и сестрите си и трябва да върши цялата домакинска работа.

В сравнение с версията на "Дисни" от 1950 г., съветската е по-близо до оригинала. Бащата на Пепеляшка е жив, но е твърде мек и любезен мъж, за да протестира срещу действията на новата си съпруга. В крайна сметка обаче той подкрепя Пепеляшка, която показва, че стъклената пантофка принадлежи на нея.