Езикът в Нинилчик: Как рядък руски диалект се пази в Аляска?

В средата на юли 2020 г. американски активисти, загрижени да бъдат поправени исторически расови несправедливости, се появяват на най-малко вероятното място - бреговете на Аляска. Тяхната цел е статуята на руския търговец и държавен служител от XVIII в.Александър Баранов, издигната в град Ситка, основан през 1799 година.

Статуята на Александър Баранов в Ситка, Аляска

Legion Media

Статуята на Баранов е най-новото бойно поле в борбата за историческата памет в САЩ. Многобройни паметници, особено посветените на видни държавни и военни служители, които имат нещо общо с робството, са съборени или заплашени от премахване в израз на съвременната неприязън към несправедливостите от миналото. В отношенията на Баранов с местното коренно население, по-специално с народа тлингит, понякога е имало насилие.

Статуята ще бъде преместена в местен музей, което е показателно за сложната история на регион, който САЩ купуват от имперска Русия през 1867 година. Този факт продължава да е неизвестен за много американци и до ден-днешен.

Има още едно, може би дори по-завладяващо наследство от руските селища в Аляска, което изгражда много силна връзка между Европейска Русия и местните народи като тлингит, и това е диалектът, известен като руски нинилчик.

Руско-аляското село, запазило езика си ... или поне така изглежда

Руският нинилчик е кръстен на едноименното село, разположено на около 300 км южно от Анкъридж, на малък полуостров близо до столицата на държавата. Това е една от общностите в бившата провинция на Руската империя, заедно с град Кодиак, които говорят само руски език.

Ситка, остров Баранов, Аляска

Getty Images

Колонията в Аляска не се е управлявала от императорското правителство, а от Руско-американската компания по подобие на Британска Индия, управлявана от Източноиндийската компания. Търговци като Баранов, а не губернатори, работят като упълномощени от държавата администратори.

Трите основни семейства в селото - Квасникови, Расторгуеви и Осколови – създават нещо като династия, която е оцеляла и до днес и е запазила руския. Само че руският, който те продължават да използват, се различава от стандартния руски диалект, използван в Евразия и сред руската диаспора. На него често се гледа с пренебрежение като на "по-долната" версия на езика. Днес тази версия се изучава с надеждата да се отложи пълното ѝ изчезване.

"Руският нинилчик е свързан в съзнанието на говорещите го със селската култура и определен начин на живот", казва езиковедът Конър Дейли, който изследва диалекта. Тази "селящина" често е свързана с опростяването на езика - той е загубил много сложни структури на стандартния руски език, включително и определящи характеристики като пол.

Дейли казва, че това може да се случи с езици, които оцеляват в независим "балон" в рамките на една култура, която се стреми да го потисне. След като Аляска преминава в американски ръце, учителите и длъжностните лица разрешават да се използва английският език в държавните училища. Те оставят на руското население на Нинилчик възможност да говори на родния си език у дома и/или помежду си. Някои дори забравят да пишат на езика и така на практика стават неграмотни на руски.

Едни от първите руски емигранти в САЩ

Public domain

Диалектът на селото среща конкуренцията на стандартния руски в лицето на две имиграционни вълни. Първата е от староверци, избягали на Западно крайбрежие на САЩ след Октомврийската революция през 1917 г. и преместили се в Аляска, за да не претопят културата си сред "светските" американци в Орегон и щата Вашингтон. Втората вълна са руснаци, напуснали родината си след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Днес те живеят близо до градовете Анкъридж и Феърбанкс.

И докато диалектът често се възприема като странност и езиково изключение в чужда страна, то връзката между езиците в Русия и Северна Америка може да е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Дене-енисейската езикова група: убедителна хипотеза

Езиковата група Дене, която включва както езиците тлингит и атабаска, които се говорят в Аляска, също вероятно е свързана със земите на бившата Руска империя - в случая с вътрешността на Сибир.

През 2008 г. езиковедът Едуард Вайда прави предположение, че има връзка между езиците Дене и езиците, които се говорят в региона на Енисей в Северен Сибир. Преди това, в началото на XX в., са направени подобни хипотези и тези езици са наречени дене-енисейска езикова група. Според Вайда е възможно предците на двата народа да са били сибиряци, което съвпада с тезата, че северните азиатци са преминали в Северна Америка през Беринговия проток и са се разпръснали на редица познати днес племена и народи.

Местна жена с традиционна маска в ескимоско село, Аляска

Legion Media

И това не е единствената хипотеза, която свързва Северна Америка и Сибир. Ескимо-алеутската езикова група, чиито най-известни носители са канадските инуити (както и гренландците), също има връзки със Сибир. Това е юпик, застрашен език, който се говори в отдалечения руски автономен район Чукотка. В този случай сибирската езикова група, почти изчезнала в родината си, е намерила нов живот в просторите на Северноамериканската Арктика.

По-горе изложените две тези се приемат с умерен ентусиазъм в езиковата общност, но има и други, които се определят като доста по-странни. Един от по-ярките примери е предложението за урало-сибирска езикова група, която свързва инуитските и алеутските езици с руските уралски езици, група, която включва финландския и дори унгарския. Само че теориите, които предполагат съществуването на подобни лингвистични суперсемейства, често се възприемат от академичните среди с подозрение.

Кенай, Аляска

Getty Images

В действителност те обаче предполагат миграции на сибирския и руския в северната част на Тихия океан, при което хората, които са говорели руския нинилчик, са живеели в съседство с народите тлингит и алеут. Изглежда глобализацията не е чисто съвременно явление.

Днешният нинилчик

Днес в селото малко хора говорят на руски нинилчик. Това е резултат от културни практики, за които английският език е по-ценен от по-старите езикови традиции. Двама изследователи от Москва, Мира Бергелсон и Андрей Кибрик, са посетили селото през 90-те години, за да работят по запазването му.

"Те са тръгнали на училище, където се говори на английски", казва Бергелсон в интервю, публикувано през 2013 година, "което е било открито през 1930-те, за да замести руското православно енорийско училище, затворено през 1927 година".

Потомците на Квасникови и Осколкови продължават да живеят в селото и са сътрудничили на езиковедите, които са събрали много термини и са направили записи. Те документират произношения и акценти, които биха звучали странно за съвременното руско ухо. Някои от тях могат да бъдат намерени на онлайн. 

Общността и днес продължава да пази идентичността си. Сградата на руската православна църква е възстановена в средата на XX в. след пожар, а други пожари от съседните хълмове Карибу застрашават много постройки в селото през 2007 година.

Човек трябва да бъде устойчив, за да живее в страна като Аляска и това вероятно може да обясни богатото разнообразие от езикови традиции в региона. С помощта на езиковеди и изследователи от Северна Америка и Евразия руският нинилчик, може би един от малкото останали примери за руски диалект от имперската епоха, е оцелял през XXI в.и може да просъществува още много години за радост и на местните жители, и на хората, които обичат да изучават езиците.

Надуваеми храмове и армейски свещи: как православната църква помага на руските военни?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.