Представяме ви 10 от най-великите диригенти на Русия

1. Владимир Спиваков (роден 1944 г.)

Първоначално Спиваков става известен като един от най-емоционално изразителните, многостранни и уникални съветски цигулари. След като спечелва медали в почти всички големи международни състезания между 1965 и 1970 г., младият виртуоз кръстосва света като солист и свири с каймака на световноизвестните оркестри. Въпреки поразителния успех, Спиваков осъзнава, че мястото му (и истинското призвание) всъщност е на подиума. Владимир взема уроци не от кой да е, а от гениалния американски диригент Ленард Бърнстейн. Освен това научава майсторството си от Лорин Маазел, един от най-великите музиканти на своето време.

Бърнстейн учи своите ученици, че диригентите са преди всичко посланици и пратеници на композитора. В знак на приятелство той подарява на Спиваков своята палка, която маестрото пази като реликва. Спиваков, известен с духовния си стремеж към съвършенство, прави диригентския си дебют със Симфоничния оркестър в Чикаго през 1979 година. На подиума той излъчва мощно очарование и напрежение. На следващата година талантливият музикант основава камерния оркестър Московски виртуози. Талантливият гост-диригент Спиваков е почитан като един от най-добрите виртуози в света, който демонстрира рядката способност да владее изключителна гама от стилове.

2. Валерий Гергиев (роден 1953 г.)

Репутацията му го предшества: Гергиев е известен със своето хипнотично сценично присъствие. Широкоплещест и висок, маестрото дирижира с плам и чувствителност и има ухо за детайлите. Етнически осетинец, Гергиев е роден в Москва и прекарва цялото си детство и младост в Северна Осетия. Учи дирижиране в Ленинградската консерватория, а за него започва да се чува в публичното пространство през 1977 г., когато печели Конкурса за диригенти на Херберт фон Караян в Берлин. Малко след това харизматичният младеж дебютира с историческия театър "Киров" (сега Мариински) в Ленинград (сега Санкт Петербург).

Това не е шега работа. Гергиев дирижира продукция на "Война и мир" на Сергей Прокофиев като асистент на главния диригент. През следващите пет години съветският музикант продължава напред и нагоре по пътя на установяване на високи диригентски стандарти. През 1988 г. той най-накрая е назначен за главен диригент на театър "Киров", който се превръща в истински дом далеч от родното място на Гергиев. Под негово ръководство легендарното място се превръща в един от първокласните оперни театри в света.

През 1993 г. Гергиев е избран за диригент на годината на наградите за класическа музика в Лондон. Той прекарва времето си и споделя таланта си с най-добрите музиканти. Бил е и главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър и Ротердамския филхармоничен оркестър.

3. Теодор Куренцис (роден 1972 г.)

Този 47-годишен гръцко-руски диригент с готическа външност няма равен, когато става въпрос за придаване на нова светлина на музика, която вероятно сте чували хиляди пъти. Куренцис постига безпрецедентна слава, след като е назначен за музикален директор на Пермския театър за опера и балет през 2011 година. Той има нетрадиционен подход към репертоара и обновява връзката между класическата музика и феновете на XXI век. Куренцис превръща Пермската опера в Мека за неортодоксални меломани.

Миналата година решава да се оттегли, за да популяризира проекта си, ансамбъл Musica Aeterna. Билетите за концертите на оркестъра му се продават като топъл хляб и се резервират за месеци напред. Иновативният диригент може да преоткрие почти всичко, от "Лейди Макбет от Мценск" на Шостакович до "Реквием" на Верди, поддържайки резултата жив и богат.

Куренцис също е пленителен за гледане. Той е или в почти непрекъснато движение, или плашещо неподвижен, като хищник, който се готви да атакува. Резките му хаотични движения на подиума и емоционално натоварен подход към музиката превръщат концертите му във фойерверки. В момента е главен диригент на Симфоничния оркестър на SWR в Щутгарт.

Куренцис е роден в Атина и започва да ходи на уроци по пиано, когато е само на четири години. Постъпва в Гръцката национална консерватория със специалност цигулка на 12-годишна възраст. През 1994-1999 г. учи дирижиране в Държавната консерватория в Санкт Петербург и се влюбва в Русия. През 2014 г. Куренцис получава руско гражданство като награда за изключителната си работа. Талантливият диригент наскоро размъти водите във филмовата индустрия. Куренцис изигра легендарния съветски физик Лев Ландау във филма на Иля Хржановски "ДАУ", чиято световна премиера беше в Берлин през 2019 година.

4. Юрий Башмет (роден 1953 г.)

Преди да овладее диригентската палка, Башмет си спечелва репутация на майстор на виолата, хвален за изключителната си техника и тон. Той е участвал като солист с най-големите оркестри в света, включително Берлинската филхармония, Нюйоркския филхармоничен оркестър и Виенската филхармония. Башмет, който е роден в южния руски град Ростов на Дон, хваща диригентската палка през 1985 година.

На следващата година амбициозният виолист основава камерния оркестър Московски солисти. В началото на 1990-те години Башмет е принуден да възроди отново своя ансамбъл, когато първоначалните членове на компанията решават да останат във Франция завинаги. Новосформираният му оркестър се състои от най-обещаващите възпитаници на Московската консерватория.

По различно време най-добрите музиканти, включително Святослав Рихтер и Мстислав Ростропович, си сътрудничат с ансамбъла. През 2008 г. Башмет и неговият оркестър попадат в заглавията на вестниците, спечелвайки награда "Грами" за изпълненията си на произведения на Стравински и Прокофиев. От 2002 г. Башмет е и художествен ръководител и главен диригент на Руския държавен симфоничен оркестър. В репертоара му има повече от 350 произведения на руски и световни класици.

5. Юрий Темирканов (роден 1938 г.)

Малко диригенти се радват на толкова дълга и плодотворна кариера като Темирканов, който остава лоялен към Петербургската филхармония от 1988 г. до днес. Подобно на много съветски момчета от своето поколение, Юрий учи музика като дете. Той посещава Ленинградската консерватория и планира да стане виолист. Темирканов обаче трябва да остави първоначалните си планове настрана, след като спечелва Всесъветския диригентски конкурс през 1966 година.

Лауреатът е поканен да обиколи Европа и САЩ с гениалния съветски виолист Давид Ойстрах и Московската филхармония. Темирканов дебютира в Петербургската филхармония през 1967 година. Той има възможност буквално да работи рамо до рамо с маестро Евгений Мравински. Бил е и главен диригент на Ленинградския симфоничен оркестър от 1968 до 1988 година.

Темирканов е дирижирал много от големите световни оркестри. Според музикалните критици малко майстор-диригенти могат да накарат Чайковски и Шостакович да звучат толкова великолепно. През 1992 г. е назначен за главен диригент в Кралския филхармоничен оркестър. От 1992 до 1997 г. той е и главен гост-диригент на Дрезденската филхармония, Датския национален радиосимфоничен оркестър и Болшой театър, и др.

6. Евгений Мравински (1903-1988)

Роден в аристократично семейство, Мравински е истинска легенда и, несъмнено, един от най-уважаваните диригенти и учители на всички времена. Мравински е блестящ пример за съветската диригентска школа в най-добрата ѝ светлина, в която техниката на дирижиране и точността са от първостепенно значение. Изключителният диригент никога не се вглъбява в емоционалността на музиката, която оркестърът му изпълнява.

Като дирижира без диригентска палка, Мравински създава симбиоза от звук и поведение, който все още се отличава в музикалния свят днес. Съветската легенда дирижира Ленинградската филхармония в продължение на половин век, от 1938 до 1988 година. Той ръководи оркестъра си с уравновесеност, достойнство и прецизност. Неговият революционен репертоар включва премиерите на шест симфонии на Шостакович.

7. Евгений Светланов (1928-2002)

Светланов е роден с музика в кръвта. Баща му е солист на Болшой театър, а майка му е мим. През 1951 г. Евгений завършва Московския институт "Гнесин" като пианист. Неговият учител в Московската консерватория, Хайнрих Нойхаус (чиито известни ученици са Святослав Рихтер и Емил Илелс) го научава да мисли за пианото в контекста на оркестъра. Той е истински индивидуалист и никога не се придържа сляпо към традицията в името на бързия успех.

Светланов работи като главен диригент в алма матер на баща си, Болшой театър, в продължение на две години. Тогава обръща нова страница и напуска Болшой, за да дирижира Държавния симфоничен оркестър на СССР, където размахва палката си в продължение на 35 години (от 1965-2000 г.). Светланов е в творчески и личен възход през 1970-1980-те години и печели отличия за неконвенционалните си интерпретации на Рахманинов, Прокофиев, Шостакович и особено Малер. Светланов ръководи и хипнотизира своя оркестър, упражнявайки прецизен контрол на ансамбъла, без да оказва допълнителен натиск.

8. Михаил Плетньов (роден 1957 г.)

Михаил Плетньов е роден в музикално семейство в Архангелск. Той тръгва по стъпките на майка си, изучавайки пиано в Московската консерватория. На 21 години Михаил се изстрелва на международната сцена като пианист като спечелва първа награда на престижния конкурс "Чайковски". Той обикаля много света и си сътрудничи с големи оркестри като пианист (Плетньов е смятан за един от най-големите световни тълкуватели на Пьотр Чайковски).

В опит да разшири опита си, Плетньов дебютира като диригент през 1980 година. Оттогава той изпълнява ролята на гост-диригент с редица водещи оркестри, включително Лондонската симфония, Симфонията на град Бирмингам и Филхармонията в Лос Анджелис. През 1990 г. Плетньов най-накрая създава свой ансамбъл, Руски национален оркестър (РНО), който се издига до една от най-добрите симфонични компании в света. Записът на Плетньов на операта на Сергей Прокофиев "Петър и вълкът", озвучена от Бил Клинтън, София Лорен и Михаил Горбачов, спечелва "Грами" през 2004 година. Според списание "Грамофон" Плетньов е и "един от най-интелигентните и стилни диригенти на Чайковски".

9. Александър Ведерников (1964-2020)

Ведерников е главен диригент на Кралската датска опера и музикален директор на Михайловския театър в Санкт Петербург. Трагично е, че жизненият му път приключва на 56-годишна възраст. Диригентът почина през октомври 2020 г. поради усложнения от Covid-19. Ведерников е син на баса на Болшой театър и професор по орган в Московската консерватория. Възпитан е да зачита музикалните традиции. Започва като асистент на главния диригент, а по-късно и втори диригент на Симфоничния оркестър на Чайковски. През 1995 г. основава симфоничния оркестър на Руската филхармония и е художествен ръководител и главен диригент на този оркестър до 2004 година.

Ведерников е начело на Болшой театър близо 10 години. Неговото присъствие оживява сцената с нежни движения на диригентската палка и магнетична личност, завладяваща публиката по целия свят. От 2009 до 2018 г. е главен диригент на датския симфоничен оркестър. През 2018 г. Ведерников спечелва похвала за дирижирането на Симфоничния оркестър на Би Би Си, който изпълнява Глинка, Чайковски, както и световната премиера на китарния концерт на Джоби Талбот.

10. Генадий Рождественски (1931-2018)

Рождественски прави своя професионален дебют в Болшой театър още като студент. Той получава впечатляващи отличия за дирижирането на класическия балет на Чайковски "Спящата красавица". Малко след това става главен диригент на компанията. През 1959 г. Рождественски дирижира първата цялостна постановка на епичната опера на Прокофиев "Война и мир". Той също така ръководи Симфоничния оркестър на Московското радио повече от десетилетие. Докато Студената война е в разгара си, Рождественски е един от малкото съветски артисти, на които е разрешено да правят турнета в чужбина.

Той също така става първият съветски диригент, назначен за главен диригент на престижни чуждестранни оркестри: Симфоничния оркестър на Би Би Си, Виенската симфония и Стокхолмската кралска филхармония. Рождественски е пленителен за гледане. Неговата емоционална интензивност, неуморима енергия и екстремни движения обогатяват музиката.

Прочетете още 7 факта за Шостакович, чиито произведения се изпълняват по цял свят