Фьодор Тютчев: 5 изненадващи факта за поета, съчинил "формулата" Русия

1. Създал е "формулата" Русия

Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.

Това кратко стихотворение, съчинено от поета Фьодор Тютчев през 1866 година, знае наизуст всеки руснак. Трудно е човек да си представи по-всеобхващащо и точно определение на същността на Русия и на ключа към загадъчната руска душа. Широко разпространено е убеждението, че Русия има свой собствен път, че тя не принадлежи нито на Европа, нито на Азия.

2. Над 20 години живее в Германия и превежда германски поети

Тютчев е потомък на стар дворянски род. Той се е родил във фамилното имение Овстуг в Брянска област. Получава блестящо образование у дома, знаел е древногръцки, латински и още няколко европейски езика. Още като юноша той вече превежда одите на Хораций. 

След университета Тютчев започва работа като дипломат и е изпратен в Мюнхен. Там той се сприятелява със самия Хайне и е първият който превежда на руски този велик поет. От немски той превежда също Гьоте и Шилер, но не се ограничава само с тях – запознава руския читател още с Байрон и Юго. Много преводи на Тютчев и досега са признати от руските филолози като канонични. 

В Германия поетът става известен като голям ухажор и се жени за германка - Елеонора Петерсон му ражда три дъщери, които впоследствие стават придворни дами в императорския двор. Между другото, някои от най-известните стихотворения "Обичам гръмотевична буря в началото на май" и "Зимата не без основание се сърди...", които много руснаци с любов цитират, гледайки през прозореца, всъщност са написани в Германия и илюстрират местната природа.

3. От романтизма преминава към политически стихове

Ранните стихове на Тютчев напомнят сложната архаична поезия на XVIII век. По форма те приличат на оди – той се обръща съм събеседника, призовава към нещо. През 1820-а Тютчев формира отношението си към предназначението на поезията. Това стихотворение е било неговият отговор на одата "Волност" на Александър Пушкин, заради която последният е пратен на заточение. Тютчев отбелязва, че целта не е да се критикува царят или да се изобличават пороците:

Със своята вълшебна струна
Внеси покой, не тревожи душата!

От 1830-ге години поезията на Тютчев вече повече прилича на романтизма и той очевидно е под влиянието на германските поети. Стиховете му често са кратки и точни, във всеки от тях той разсъждава по определена тема. 

Един от любимите му сюжети е диалогът на човек с вселената. Лирическите герои остават насаме с небето, звездите и осъзнават собствената си нищожност пред вечността. 

Тъй много са малките и безимени
Съзвездия високо в небесата,
За слабия и затъмнен наш взор,
Недосегаеми са те…

Реториката му обаче напълно се променя през зрелите му години. След почти десетгодишната пауза в създаването на поезия Тютчев отново започва да пише стихове през 1850-те и те са основно политически. Той се вълнува от съдбата на Русия, отвръща на нападките на Запада, прославя самотното противопоставяне на родината на света. Стихотворението "Русия с ум не ще прозреш" е именно от този период. 

4. Той е бил професионален цензор

Тютчев се завръща в Русия през 1844 г. и продължава да работи в Министерството на външните работи, като отговаря за цензурата. По това време пише много публицистични статии, включително и на чужди езици. Разсъждава за Русия и Запада и излиза с идеята, че славянските народи трябва да се обединят под ръководството на Русия. 

Тютчев пише записката "За цензурата в Русия" до министъра на външните работи княз Александър Горчаков (който е приятел от лицея на Пушкин). Обезпокоен от вълненията в Европа, Тютчев посочва, че към печата трябва да има добре обмислено отношение, че с негова помощ може да се изразява позицията на държавата. Той обаче не призовава към слепи ограничения, а към това държавата да възпитава като родител умовете на незрелите деца. 

"Цензурата, както и да действа, далеч не удовлетворява изискванията на сегашното състояние на нещата. Цензурата служи като ограничение, а не като ръководство. И в нашата литература, както и във всичко останало, не трябва да става дума за потискане, а за насочване".

Лично император Николай I одобрява Тютчев да пише в западния печат и да подкрепя положителния облик на Русия на Запад. 

5. Мислел е, че в Русия революцията е невъзможна

Потресен от европейските революции от 1848-49-а, Тютчев написва трактата "Русия и революцията". В него той описва до какво плачевно състояние според него са изпаднали преживелите революции Франция, Германия и Австрия. Той размишлява и за природата на руския народ и пише, че революцията е чужда на неговия характер. 

"Преди всичко Русия е християнска държава, а руският народ е християнски не само заради православната си вяра, но и благодарение на нещо още по-задушевно". Поетът пише, че саможертвата е в кръвта на руснаците. А революцията противоречи на християнството и нормите на морала и следователно не грози руснаците. 

Според Тютчев саможертвата е път, начертан от Бог. Поетът умира през 1873 г. и не успява да види нито първите руски революции от XX век, нито първите революционни вълни, нито пък как през 1881 г. революционери-терористи убиват император Александър II.

Разберете още какво се случва с потомците на големите руски писатели!