Как семейни скъпоценности на Романови се оказват в САЩ?

След революцията от 1917 г. болшевиките разпродават съкровищата на Романови зад граница, като оставят в Русия само най-ценното. Разкошните скъпоценности се оказват по вкуса не само на европейските монарси, но и на американските светски лъвици и известните бижутерски къщи.

Изумрудите на Мария Павловна

Великата княгиня Мария Павловна (1854-1920), съпруга на Владимир Александрович (син на император Александър II), е една от малкото Романови, които успяват да изнесат украшенията си зад граница след Революцията. Има голяма колекция скъпоценности, която завещава на децата си. Този комплект от огромни изумруди става известен благодарение на снимките на маскения бал на Романови от 1903 година.

Мария Павловна позира в костюм на болярка, а прическата и роклята ѝ са допълнени от изумрудена диадема и брошки, при това камъните са принадлежали още на Екатерина II. По това време много диадеми са направени така, че да могат да се трансформират – могат да се превръщат в огърлици, брошки и обеци. И тази не е изключение. Това украшение е сватбен подарък, който великата княгиня получава от Александър II през 1874 година.

По наследство изумрудите отиват при сина ѝ Борис, като отначало ги носи жена му Зинаида Рашевская, но скоро са продадени на бижутерския дом Cartier. Със спечелените пари Борис се сдобива с истински замък недалеч от Париж.

А Cartier прави от историческите изумруди нови украшения и ги препродава на частни лица. Така тези камъни са използвани в сотуари (така наречените огърлици с висулки), изготвени по поръчка на Едит Рокфелер, дъщеря на основателя на Standard Oil Джон Рокфелер. След смъртта ѝ украшението отново е купено от Cartier за преработка.

Една от най-известните тиари с тези камъни е на Барбара Хътън, наследничката на търговската империя Woolworth, която в края на живота си пропилява цялото си състояние.

След смъртта на Хатън тиарата е разглобена и някои камъни, както пишат някои източници, са използвани за изумрудени комплекти от Bulgari за актрисата Лиз Тейлър, които също така са разпродадени на търг.

Най-големият изумруд впоследствие е преработен от бижутерите на Cartier във формата на капка, като при това губи една трета от масата си, и е поставен в диамантена огърлица. През 2019 г. е продадена на търг за над $4,8 млн. на частно лице.

Венчалната корона на Романови

Тази неголяма корона, украсена с големи диаманти, е направена през 1884 г. за венчавката на Елисавета Фьодоровна и Сергей Александрович, син на император Александър II. С нея по-късно се венчават всички представители на Романови до революцията.

Болшевиките обаче не виждат особена художествена стойност, затова решават да я продадат на търг. Сменя няколко собственици (дори през 1952 г. короната украсява главата на победителката в конкурса Мис Вселена в Калифорния!), докато през 1966 г. не е купена от Марджъри Пост, жената на бившия американски посланик в СССР. Голяма почитателка на руското изкуство, тя основава музей Hillwood недалеч от Вашингтон, а тази корона става най-ценният експонат в колекцията ѝ.

Перлената огърлица на Екатерина II

Огърлицата на императрица Екатерина Велика (1729-1796) отначало се състои от 389 естествени речни перли. По онова време няма изкуствени перли и това е много рядка скъпоценност, която могат да си позволят малцина. След революцията огърлицата се оказва в ювелирната фирма Cartier, която след това я продава на американския автомобилен магнат Хорацио Додж. През 1920 г. той я купува за жена си Анна Томпсън-Додж за баснословната по онова време сума от $820 000.

Бижутерното наследство е разделено между петимата внуци на Анна и Хорацио, като всеки от тях получава по една нишка с перли. През 2018 г. три перлени нишки, закрепени от диамантена катарама на Cartier, са продадени на търг в Ню Йорк на частно лице за $1,1 милиона.

Сапфирът на Мария Фьодоровна

Императрица Мария Фьодоровна (1847-1928), съпруга на Александър III и майка на последния руски император Николай II, след революцията успява да замине за Великобритания (сестра ѝ Александра е съпруга на крал Едуард VII), а след това и в Дания, където живее, преди да се омъжи. След смъртта ѝ украшенията остават за дъщеря ѝ Ксения, която започва да ги разпродава. Императрицата има много нежно отношение към сапфирите – в колекцията ѝ има много редки и големи камъни (някои и до днес се носят във Великобритания).

Най-големият от тях е в нюйоркската бижутерска работилница на фирма Cartier през 1928 г., след което е продадена на американска опера певица родом от Брест (съвременна Беларус) Гана Валска. През 1971 г. дивата решава да продаде украшенията си, а след редица собственици сапфирът отново се връща у Cartier.

През 2015 г. бижутерите създават гривна Romanoff с преработения сапфир на Мария Фьодоровна с маса от 197,8 карата. Новият собственик не е известен.

Украшенията на последните Романови

Бижутерната колекция на "Фаберже" (включително няколко знаменити великденски яйца), старини православни икони, гръдни кръстове на дъщерята на последния руски император Николай II, изящни порцеланови прибори и много други лични вещи на Романови са изнесени от СССР от американския предприемач Арманд Хамър, прадядо на холивудския актьор Арми Хамър. Баща му е един от най-известните американски комунисти, който дори кръщава сина си в чест на символа на социалистическата партия в САЩ – ръце с чук (Arm and hammer).

Хамър няколко пъти си сътрудничи с болшевиките и участва в мисиите на съветското военно разузнаване. През това време успява да събере много голяма колекция от руски произведения на изкуството, която му разрешават да вземе със себе си през 1930-те години.

Точното количество предмети, оказали се в ръцете на предприемчивия американец, не е известно. Някои историци смятат, че много вещи не са били с художествена стойност, а други са били фалшификати, но през 1932 г. Хамър прави истинска разпродажба на царски съкровища в антикварен магазин в Ню Йорк. Там има великденски яйца и табакери "Фаберже", лични икони на Николай II, тефтерче на Мария Фьодоровна и много други. Някои скъпоценности на Романови се продават под вида на "уралски камъни", затова е много трудно да се проследи по-нататъшната им съдба. Отделни украшения и днес се появяват по търговете на антиквариатите.