5 съветски филма, които остават забранени с години

Култура
ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
Необикновените филми на някои съветски режисьори остават неизлъчени в продължение на десетки години. Цензурата ги блокира по идеологически причини – забранява се да се пускат определени продукции, най-вече от страх да не "разклатят лодката", като застрашат плановете за изграждане на "светлото бъдеще". Подбрахме пет съветски филма, които се появяват на малкия екран две десетилетия, след като са създадени.

"Историята на Ася Клячина, която обичаше, но не се омъжи" (1967)

Ася Клячина (изиграна от Ия Савина) е саката готвачка в колхоз насред нищото. Тя е влюбена в Степан, лекомислен, безотговорен и нарцистичен шофьор, който не се интересува от нея. По-лошото е, че Ася е бременна и наивно очаква Степан да бъде джентълмен и да ѝ предложи брак. Но Степан се държи с нея като с отрепка, твърди, че бебето не е негово, и ѝ казва да се омъжи за някой друг. Всъщност горката жена си има ухажор от града, който се връща обратно в колхоза, за да поиска ръката ѝ. Но както гласи една стара поговорка, любовта е сляпа и Ася иска да бъде с човек, който не ѝ отговаря със същото.

Заснет в черно и бяло през 1967 г., шедьовърът на Кончаловски отлежава на рафта две десетилетия. Оригиналната версия на филма вижда бял свят едва през 1987 година. Очевидно съветската цензура го смята за твърде добър, за да е истина; с други думи - морално погрешен. Очевидно героинята на съветския филм за обикновения живот в колхоза не може да бъде едновременно саката, бременна и неомъжена!

Проблемът е, че Кончаловски режисира филма си в документален стил. Той иска да покаже ежедневието на селския съветски живот с всичките му несъвършенства, страдания и здрава работа. Всъщност в него има много автентичност, защото е заснет в истинско съветско село.

Режисьорът поема риск и избира актьорски състав от непрофесионалисти - местни селяни. В някои моменти второстепенни герои на филма си спомнят своите реални истории за лагерите на ГУЛАГ, Втората световна война и някои травмиращи следвоенни преживявания.

Този филм е може би най-реалистичният и трогателен портрет на живота в съветския колхоз, запечатан някога на лента.

"Комисарят" (1967)

Действието във филма се развива през 20-те години на ХХ в. и се фокусира върху Клавдия Вавилова, бременна комисарка от Червената армия, която се принуждава да си почине от фронтовете на гражданската война между Червената и Бялата армии. Клавдия (изиграна от Нона Мордюкова) е олицетворение на силата и лоялността - класическа рускиня, която може да "спре галопиращ кон и да влезе в горяща къща".

Клавдия няма търпение да се върне на коня си и да се присъедини към другарите си, но командващият ѝ офицер (изигран от Василий Шукшин) я кара да остане с бедно еврейско семейство, докато роди. Ефим Магазиник (изигран от Ролан Биков), съпругата му Мария и шестте им деца живеят в постоянен страх от погром и преследване. Докато Клавдия реши каква иска да бъде - войник или майка, Ефим и съпругата му ѝ демонстрират възможно най-щедрата и философска страна на човешката природа.

"Комисарят" не е филм само за "живота и съдбата" на една жена на фронта, а и за шовинизма, милостта и саможертвата.

Той отлежава над 20 години, защото е базиран на произведение на Василий Гросман и засяга проблема за антисемитизма, който тогава е тема табу. Това е повече от достатъчно, за да не излезе.

По музика на Алфред Шнитке, "Комисарят" е първата и последна продукция на режисьора Александър Асколдов. През 1967 г. "Комисарят" е определен като обида за съветските комунистически ценности и идеологически враждебен, а Асколдов е уволнен от филмово студио "Горки" и официално класифициран като "негоден за работа". Филмът трябва да бъде унищожен, но режисьорът изкарва "контрабандно" негово копие.

През 1986 г., по инициатива на Елем Климов (режисьорът на "Иди и виж"), е назначена специална комисия, която да прегледа филмите, забранени от съветската цензура. "Комисарят" е първи в списъка, но служителите от Държавния комитет по киното все още не искат да го пуснат.

През следващата година на Московския международен филмов фестивал нещата най-накрая се случват. Асколдов решава да вземе въпроса в свои ръце и казва на Ванеса Редгрейв и Робърт Де Ниро (който е на фестивала през 1987 г.) за забранения си филм. Това сработва и "Комисарят" най-накрая е пуснат в СССР. Той вдига много шум зад океана, като печели четири награди на Международния филмов фестивал в Берлин, включително и така мечтания "Сребърен лъв".

"Интервенция" (1968)

Действието във филма с участието на емблематичния актьор и певец Владимир Висоцки се развива по време на Болшевишката революция през 1917 г., когато Русия е разкъсвана от Гражданската война.

Въпреки сериозността на темата, филмът на Генадий Полока (по известната пиеса на Лев Славин) е смесица между фантасмагория, комедия и мюзикъл. В него има сюжетни обрати и напрегнат екшън. Той е съчетание от всичко, включително жанрове, танци, комедия, шеги и музика (известният музикант Владимир Висоцки пише почти всички песни за саундтрака).

Може и да изглежда странно, но тази комбинация от комедия, трагедия и фарс помага на режисьора да покаже колко абсурдна е всъщност Гражданската война. През 1967 г. обаче такава фриволност е възмутителна. Генадий Полока има за задача да заснеме реалистичен филм в чест на 50-годишнината от Октомврийската революция, а не такъв, който се подиграва с революционни ценности.

През 1968 г. председателят на Държавния комитет по кинематография Алексей Романов забранява филма. В опити да го спасят, някои членове на актьорския състав (вероятно Владимир Висоцки или Валерий Золотухин) изпращат писмо, адресирано до съветския лидер Леонид Брежнев. То обаче остава без отговор.

"Интервенция" излиза чак през 1987 година. По това време стилът на съветското кино е много променен и филмът на Полока вече не изглежда новаторски и смел, а дори малко остарял.

"Тридесет и три(1965)

Иван Сергеевич Травкин (изигран от краля на съветската комедия Евгений Леонов) е старши технолог в завод за безалкохолни напитки. Травкин води спокоен живот със семейството си в провинциален град и има репутацията на добър работник. Един ден Иван се събужда със зъбобол и отива на зъболекар, който открива, че Травкин има... 33 зъба! Това е първият подобен случай в медицинската наука!

Горкият човек е уволнен, а медиите искат да му вземат интервю. Славата му идва внезапно - Иван заминава за Москва и веднага става знаменитост. Той за малко не е изпратен в психиатрия, след като заявява, че е срещал същества от космоса... Иван страда от силен зъбобол, но съветските лекари не смеят да пипнат уникалния му тридесет и трети зъб. Ситуацията може да завърши трагично, ако Иван не се запознае с опитен зъболекар.

Вярвате или не, комедията на Георгий Данелия предизвиква голям фурор заради една обикновена сцена. В нея е включен кортеж от луксозни автомобили "Чайка", придружени от ескорт от мотоциклетисти. Тогавашният секретар на Централния комитет по идеология Михаил Суслов мисли, че тази сцена "очерня нашата социалистическа реалност", и иска да бъде премахната. Филмът е възприет като неуважение към съветските космонавти.

Но Георгий Данелия, човекът, който стои и зад "Аз крача из Москва", отказва да изреже оригиналните кадри и комедията е изтеглена от кината две седмици след премиерата си. Филмът остава на рафта четвърт век.

"Отвратителна история" (1966)

Сюжетът е базиран на едноименния разказ на Фьодор Достоевски, което всъщност означава, че изобщо не е лесен за гледане. В литературно произведение, създадено през 1862 г., писателят осмива идеализма, който се появява в Русия след премахването на крепостничеството (през 1861 г.).

Филмът се фокусира върху държавния съветник Иван Илич Пралински (изигран от Евгений Евстигнеев), който решава да покаже на подчинения си Порфирий Пселдонимов най-добрата си страна. Докато през една зимна вечер Пралински върви към вкъщи, той минава покрай къщата на Пселдонимов. Оказва се, че Порфирий всъщност се жени. Изпълнен с благородни намерения, шефът му Пралински решава лично да поздрави младия си подчинен.

Неочакваната поява на високопоставения гост хваща всички неподготвени. Ситуацията става все по-некомфортна. Младоженецът едва не обезумява, докато се опитва да предположи каква цена ще трябва да плати за това щедро посещение. В резултат Иван Илич, надявайки се, че либералният му популизъм ще предизвика всеобщо възхищение, се напива и заспива в леглото на младоженците.

"Отвратителна история" изобразява нравите на руските официални лица с много сарказъм. По план или не, филмът прави паралели със съветската бюрократична система. За съжаление, както и при повечето фарсове, съдбата на филма на Александър Алов и Владимир Наумов съвпада със заглавието му, тъй като съветската цензура прави от всичко това наистина "отвратителна история".

"Отвратителна история" не се отнася само до един изолиран случай, но по-скоро разглежда растящата бездна между различните социални класи и напрежението между подчинен и началник.

Филмът остава на рафта 20 години и е пуснат едва в края на 1987 година.

Вижте как чуждестранните художници изобразяват Баба Яга!