Кои са алеутите и как живеят на края на земята

Разстоянието между Алеутските и Командорските острови е само 370 км и тук преминава държавната граница между САЩ и Русия. Коренните жители на тези земи – алеутите, са разделени още в средата на XIX в., след като Аляска е продадена на САЩ, но и до днес те общуват помежду си. Проблемите на народа от двете страни на Берингово море са сходни: езикът и традициите им постепенно изчезват; отиват си последните представители на културата Унанган, както се наричат самите алеути.

Изгубен остров

По света днес живеят около 15 000 алеути, като повечето от тях обитават Аляска. В Русия са останали само 300 представители на тази народност (това е един от най-малочислените народи в страната) и на практика всички те са в село Николское (с общо население над 600 души) – единственото населено място на остров Беринг – най-големия остров на Командорите.

Алеутите от Аляска попадат на Командорските острови през 1826 г., когато Руско-американската компания ги праща там да работят традиционни занаяти. На остров Беринг се оказват преселници от остров Атка, които основават село Николское, а на съседния остров Медни – от остров Атту, които основават село Преображенское.

Заради сблъсъци с руски мореплаватели и епидемия от шарка населението на алеутите започва стремително да намалява. В крайна сметка, когато Аляска е продадена на САЩ през 1876 г., в САЩ се оказват около 2000 алеути, а в Русия – 500 (300 на остров Беринг и 200 на Медни). През 1970 г. на остров Беринг се преселват жителите на Медни, а днес на Командорските острови е останало само едно населено място – Николское.

Днес там има достатъчно работа: в селото се намира Командорският резерват, училище, болница, краеведски музей. Алеутите се занимават и с морски занаяти – но животът на острова трудно може да се нарече лесен.

Климатът е суров, няма много развлечения, както и други населени места наоколо (няколко пъти в седмицата оттук лети самолет до Петропавловск-Камчатски), затова младите хора често се преселват на "голямата земя". 

Изчезващ език

В началото на март 2021 г. почина последният носител на местния беринговски диалект – Вера Тимошенко. Така, днес в Николское е останал само един човек, който свободно владее алеутски (медновския диалект) – Генадий Яковлев.

На своите 86 г. той пее песни на алеутски, учи танци и помага на местните да общуват с американските алеути от Анкъридж: преди пандемията подобни телеконференции се провеждат редовно. Езикът, на който са говорили техните баби и дядовци, се разбира от мнозина, но в ежедневието си те отдавна общуват на руски, защото алеутският не се преподава в училище.

Алеутският език има два основни диалекта (западен, който включва беринговския и медновския, и източен). Освен това в САЩ за писане използват латиницата, а в Русия – кирилицата. Но трудността в изучаването му идва от факта, че има много малко учебни материали и непосредствени носители, споделя Елена Солованюк, заместник-ръководител на местната администрация. Тя е учила алеутски в Института на народите от Севера в Санкт Петербург под ръководството на лингвиста Евгения Головко, която се занимава с езиците на малките народи още от съветските времена.

"Командорите са моята родина. Баща ми е руснак, а майка ми – алеутка; дядо и баба са алеути от остров Медни; и винаги ми е била интересна историята и културата на алеутите", споделя Елена. "В детството си слушах как местните си говореха помежду си на алеутски, макар че, когато имаше човек, който не знае езика, те преминаваха на руски".

В продължение на няколко лета тя води безплатен езиков кръжок за възрастни в Николское. "Поставяхме сценки на алеутски език, пишехме кратки разкази и ги изпращахме на регионални конкурси, правехме сувенири с алеутски надписи". Ентусиастите измислят и настолна игра, наречена "бродилка": според правилата, играчите трябва да стигнат от селото до леговище на морски котки, да изпълнят някакво задание на алеутски и да преместят своята пешка. За съжаление, понеже хората са твърде заети на работа, занятията на кръжока постепенно са прекратени.

Проблем с изучаването на родния език имат и американските алеути. Московчанинът Родион Косоруков цял живот се интересува от редките езици и веднъж решава да научи алеутски от учебник, "просто за себе си", както казва сам. На алеутски няма нито вестници, нито радиостанции, нито филми – и за да общува със съвременните носители на езика, Родион започва активно да търси алеути в социалните мрежи. Това обаче се оказва не толкова лесна задача. "Само една жена от Алеутските острови, която намерих, успя да ми отговори", разказва той. "Тя пообщува малко с мен, но после каза, че не знае езика толкова добре, за да може да говорим дълго. Писах и на един свещеник, който ми отговори, че разбира, но не може да пише на алеутски. Той общуваше с мен на английски, а аз му отвръщах на алеутски".

Запазването на културното наследство на алеутите е трудна задача, като се има предвид, че всичко това се случва буквално на края на земята. Под редакцията на Елена предстои да излезе руско-алеутски картинен речник, който да помага в обучението. Публикуването му става възможно благодарение на Президентски грант, спечелен от местната неправителствена организация на народите от Севера (АНСАРКО). С парите са покрити разходите за публикуване на речника, закупени са материали за майсторски класове по традиционни занаяти и изработка на костюми за участниците в ансамбли.

"Искаме нашите деца да знаят поне няколко думи на алеутски", казва Галина Корольова, която до неотдавна ръководи АНСАРКО, а в момента е председател на думата на Алеутския общински окръг. Тя също има баща руснак и майка алеутка от остров Медни и разбира алеутски.

Освен основната си работа, Галина ръководи и детски фолклорен ансамбъл, а самата тя танцува и се занимава активно с популяризирането на алеутската култура, като си сътрудничи включително с алеутската международна организация в Анкъридж.

Не пропускайте и нашата галерия с удивителни портрети на изчезващи народи в Русия!