Редки КАДРИ на легендарния Руски балет от турнета в чужбина

В началото на XX в. импресариото Сергей Дягилев организира редовни гастроли на руски артисти в чужбина. Първите представления се провеждат през 1907-1908 г. в Париж под заглавието "Руски сезони" (Saisons Russe – от фр.) и включват оперите "Борис Годунов", "Княз Игор", "Псковитянка" и "Руслан и Людмила". През 1909 г. Дягилев включва в "Руските сезони" и балетна програма с участието на танцьорите от Мариинския и Болшой театър.

На следващата година той решава да показва само балетни представления и през 1911 г. импресариото превръща сезонните турнета в пътуващат трупа "Руски балет" (Ballets Russes – от фр.), която е базирана в Монте Карло.

Най-голямото постижение на Дягилев е откритието на нови музикални имена. В трупата му са едни от най-известните балетисти и балерини на имперска Русия: Анна Павлова, Тамара Карсавина, Вацлав Нижински, Екатерина Гелцер. Михаил Фокин придружава трупата като хореограф, а костюмите са дело на Леон Баскт и Александър Беноа. Композитор на ранните програми е Игор Стравински.

Сезон 1909 е открит в парижкия театър "Шатле" с пет представления на Фокин: "Павилионът на Армида" (Le Pavillon d’Armide – от фр.) с участието на Павлова и Нижински, "Половецки танци" (сцена от "Княз Игор"), танцовата сюита "Пир" (Le Festin- от фр.), романтичния балет "Силфида" (La Sylphide – от фр.) и балета "Клепоатра" (Cléopâtre’- от фр.). Всички премиери са радушно приети от публиката с огромен ентусиазъм и руският балет се превръща в световно призната марка.

Сезоните 1910 и 1911 се провеждат и в Берлин и Брюксел. Започват с новите балети на Фокин: "Карнавал", който маестрото смята за най-добрата си творба, "Жар птица" (L’Oiseau de feu – от фр.) с Тамара Карсавина, "Шехерезада", "Жизел" и "Ориенталки" (Les Orientales – от фр.) (танци от различни балети).

През 1912 г. Сергей Дягилев вече е започнал да работи съвместно с френските композитори Жозеф Морис Равел, Рейналдо Хан, Ашил-Клод Дебюси и Жан Кокто, превръщайки класическия балет в експериментален танц. Сред постановките са "Синьо божество" (балет на индийска тематика) "Следобедът на един фавн" с хореограф Нижински и "Дафнис и Хлоя", който Равел описва като "хореографска симфония".

Едно от най-екстравагантните балетни представления е "Парад", поставено от Кокто през 1917 година, за което художникът Пабло Пикасо създава сценографията и костюмите. Основната тема на балета е парад на циркови артисти, които се опитват да привлекат публика за представлението си. Музиката е акомпанирана от звуците на пишеща машина, рог и звън от бутилки. Парижани не приемат това представление: отзивите са просто ужасни. Две години по-късно обаче "Парад" е поставен с триумф в Лондон и в бъдеще много композитори започват да използват немузикални звуци в творбите си.

По време на първата световна война Руският балет почти няма изяви в Европа с изключение на няколко благотворителни концерта в полза на Червения кръст, тъй като Нижински е в плен в Австрия, а Фокин и Карсавина не могат да напуснат Русия. През 1916 г. Дягилев кани новите танцьори Вера Немчинова, Лидия Соколова и Леон Войцеховски да се присъединят към трупата и тръгва на грандиозно турне из САЩ и Южна Америка. През 1919 г. турнето продължава във Великобритания.

През септември 1917 г. Нижински танцува в балета "Духът на розата" за последен път, след което напуска сцената и се мести с жена си в Швейцария.

Репетициите в Монте Карло са възобновени едва в началото на 1920 година. Бъдещата балетна звезда Серж Лифар се присъединява към трупата, а сестрата на Нижински Бронислава става хореограф.

Една от последните премиери на Руския балет е неокласическият "Аполон Мусагет", написан от Игор Стравински и поставен от младия Джордж Баланчин през 1928 година. Костюмите са дело на Коко Шанел, която активно подкрепя Дягилев. Тя плаща и за погребението му през август 1929 година.

След смъртта на Дягилев Руският балет в Монте Карло е поет от Леонид Масин. Той продължава да поставя представления по цял свят. Лифар оглавява балета във Френската гранд опера, а Баланчин заминава за САЩ, където става известен като "бащата на американския балет".

А знаете ли кой е Михаил Баришников - танцьорът, чийто полет към свободата му носи култова слава?