Кои велики руски писатели повтарят учебната година и са бунтари в класната стая?

Култура
ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
Трябва да признаем, че дори великите руски писатели често са лоши ученици. Някои даже биват изключвани от училище заради лошо поведение, други отказват да четат и са толкова зле с чуждите езици и математиката, че не могат даже да спрегнат глагол или да решат елементарно линейно уравнение.

Александър Пушкин (1799-1837)

Бъдещият автор на "Евгений Онегин" е посредствен ученик. Той посещава Императорския лицей в Царское село до Санкт Петербург. Цар Александър I основава лицея през 1811 г. за деца от най-видните руски семейства.

Явно обаче най-големият поет на Русия не е по математиката. Пушкин има двойки по този предмет, докато политическата икономика и латинският го отегчават до смърт. Познанията му по теология също са оскъдни. Има добри оценки само по два предмета – руска поезия и френска реторика. Но не се предава. Когато идва време да се дипломира, Александър изкарва една безсънна нощ и си взема изпитите. "Искам да ви разбера, уча странния ви език", пише пътеводната светлина на руската поезия през 1830 година.

Пушкин често споменава лицея в стиховете си. В известното си стихотворение "Към сестра ми", написано през 1814 г., той сравнява лицея с "манастир" и го нарича "самотна земя". Стаята му е описана като "тъжна мрачна килия", докато той самият е "монах" или "затворник от подземие". В стихотворението си "Сбогом", написано през 1817 г., Пушкин описва ученическите си години като "години на затворничество", наричайки легендарната образователна институция "убежище на самотата".

Николай Гогол (1809-1852)

Шедьовърът на Гогол "Мъртви души" и повестта "Шинел" винаги са смятани за чудо на руската класика. Училищните му години обаче не обещават никакви бъдещи успехи.

Невъобразимият гений Гогол е роден в благородническо семейство в Украйна през 1809 година. Момчето първо учи в училище в Полтава, тогава част от Руската империя. Той е креативен и се наслаждава на театъра още от ранна възраст. Въпреки че опитва да пише в различни жанрове, никога не мечтае да бъде писател. Убеден е, че ще стане адвокат. През 1821 г. бъдещият автор на кратката повест "Нос" влиза в Нежинската гимназия за висши науки, на 130 км от Киев.

Според преподавателите и съучениците му, 13-годишният Гогол се държи добре в училище и в повечето часове, но няма много успехи в образованието. Гогол има страст за три неща – рисуване, литература и театър (участва в почти всяка училищна пиеса). Освен това Николай има репутация на мързелив ученик, който се затруднява с чуждите езици.

"Най-малко от Гогол можеше да се очаква слава като тази, на която той се радва в нашата литература", казва учителят му по латински. "Той беше 'terra ridus et inculta' ("некултивирана и дива почва"). Мога да кажа, без да обиждам никого, че когато завърши гимназията, Гогол не можеше да спрегне правилно глагол на който и да е език."

Кой би си помислил, че "ленивият ученик" ще открие призванието си като ненадминат повествовател?

Антон Чехов (1860-1904)

Тази легенда на руската литература прекарва детството си в югозападния град Таганрог, където посещава гръцко училище в църквата "Св. св. Константин и Елена".

Антон обаче два пъти повтаря учебната година. В 3-ти курс – заради ниските си оценки по математика и география и после в 5-ти курс – защото постоянно получава тройки и двойки по гръцки. Изненадващо, но той никога не получава повече от петица по литература.

В училището има строга дисциплина, която трябва да се спазва. Учителят на Антон бие децата с линията и ги заключва в класната стая до мръкване.

През 1868 г. Антон Чехов, заедно с братята си Александър и Николай, влиза в гимназията в Таганрог. Най-големият брат - Александър. учи прилежно и е смятан за един от най-добрите ученици. Но преподавателите рядко поощряват Антон. Учителят му по богословие – Фьодор Покровски, веднъж казва на майка му: "Нищо няма да излезе от Вашите деца. Може би само най-големият Ви син ще се докаже".

В гимназията Чехов е пословично зле с чуждите езици, но е перфектен по богословие и дори получава прякора "набожният Антон". В училището даже започва да се говори, че ще стане духовник. Но когато бъдещият автор на "Вишнева градина" влиза в медицински университет, той открива напълно нова своя способност – на умел майстор на краткия разказ.

Анна Ахматова (1889-1966)

Ахматова се ражда като Анна Горенко близо до черноморското пристанище в Одеса, тогава част от Руската империя. Когато е малка, семейството ѝ се мести в Царское село, близо до Санкт Петербург. "В къщата нямахме книги, нито една книга. Само един дебел том на [Николай] Некрасов. Мама ми позволяваше да го чета през ваканциите", спомня си Ахматова.

Тя учи в девическата гимназия в Царское село. "Първо се справях зле, след това много по-добре, но винаги учех с половин сърце", казва авторката на "Реквием".

Анна учи в три гимназии: започва в Царское село, а след развода на родителите си прекарва една година в Евпатория в Крим и се дипломира от Фундуклеевската девическа гимназия. Там ѝ преподават бъдещият известен философ Густав Шпет и математикът Юлий Кистяковски.

Ахматова е по-скоро книжен плъх. Тя обича поезията от дете и пише първото си стихотворение на 11 години.

"На тринадесет вече познавах [Шарл] Бодлер, [Пол] Верлен и всички останали от 'Прокълнатите поети'. Започнах да пиша рано, но забавното беше, че преди да бях написала още и един стих, всички около мен бяха убедени, че ще стана поетеса. Татко дори ме дразнеше, като ме наричаше декадентска поетеса."

Ахматова, която често е споменава като водещия руски поет на ХХ в., говори за постиженията си кротко и скромно: "Бях най-обикновена ученичка".

Марина Цветаева (1892-1941) 

Тя учи в няколко частни училища. На 9 години Цветаева влиза в девическата гимназия в Москва, но малко след това заминава за Европа със семейството си. Майка ѝ е диагностицирана с туберкулоза и се нуждае от спешно лечение. Цветаева продължава образованието си в немски и френски пансиони.

През 1906 г. след смъртта на майка си Цветаева се връща в Москва и влиза в друга частна девическа гимназия. Марина влиза в 4-ти курс, въпреки че е на възраст за 6-ти. Според приятелката ѝ от училище – Софя Леперовская, тя е "много живо, експанзивно момиче с изпитателни сиви очи и иронична усмивка... Тя гледаше непримиримо, предизвикателно не само по-възрастните ученици, но и учителите и преподавателите".

Марина никога не става любимка на учителите. "Да остане в една гимназия задълго ѝ се струваше скучно и се държеше така, че учителите се опитваха да се отърват от нея и бързаха да я изпратят в друга образователна институция", спомня си Леперовская.

Цветаева има шестици, без да полага много усилие. Тя "учеше в движение, но не искаше да полага усилие, за да овладее точните науки".

Цветаева носи в училище забранени книги и ги споделя със съучениците си, включително книги от бащата на руския социализъм – Александър Херцен. "Марина беше бунтарка. Училищните власти се страхуваха от влиянието ѝ над останалите ученици, защото всички я смятаха за невероятна", казва съученичката ѝ Ирина Ляхова.

Един ден Цветаева е повикана при директора и е помолена да промени поведението си. "Леопардът не може да смени петната си!", отвръща тя. "Ако искате да ме изключите, давайте. Ще отида в друга гимназия. Вече свикнах с номадския живот. Дори ми е интересно". Оригиналната Цветаева е изключена за свободомислие цели два пъти.

Психолог, пророк, вдъхновител: 5 причини ДОСТОЕВСКИ да е толкова велик!