Силвестър Шчедрин (1791-1830)
Бързо развиващият се Шчедрин влиза много млад в Академията на изкуствата в Санкт Петербург, където за проекта в последната година от следването си получава медал и стипендия за пътуване из Европа. През 1818 г. той отива в Италия и е толкова пленен от нея, че прекарва остатъка от живота си там. Стихията му е пленерът, като майстор той развива невероятен набор от цветове и светлинни текстури. Много иновативни за руското изкуство през XIX в., неговите картини на Рим, Неапол и Соренто са изложени в най-големите художествени галерии на Русия.
Колизеумът, 1819
Замъкът "Сант Анжело", 1823-25
Тераси в Соренто, 1825
Малко пристанище в Соренто, което гледа към островите Иския и Прочида, 1826
Лунна нощ в Неапол, 1818
Карл Брюлов (1799-1852)
Брюлов дълги години живее в Италия и рисува няколко картини по италиански сюжети ("Италианска сутрин" дори е подарена на императрица Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II). Художникът пътува и до Гърция и Турция, където създава няколко жанрови платна. Основният резултат от пътешествията му е монументалното платно "Последният ден на Помпей". В него Брюлов опитва да улови хаоса и ужаса, обхванали града по време на изригването на Везувий.
Италианска сутрин, 1823
Момиче бере грозде в околностите на Неапол, 1827
Последният ден на Помпей, 1833
Италианска изповед, 1830
Разходка в Албано, 1833
Гръцка сутрин в Мирак, 1835
Храмът на Аполон във Фигалия, 1835
Пейзаж на остров Мадейра, 1850
Иван Айвазовски (1817-1900)
Елементът на Айвазовски е морето. Като най-добрия художник на морски пейзажи в Русия, той посвещава стотици свои творби на водните басейни и бреговете на страната си, включително Нева в Санкт Петербург, Черно море и Крим (където по-късно на него е кръстена любимата му скала, от която рисува пленер). Но Айвазовски прави и много рисунки на венецианското крайбрежие и няколко пейзажа от Неапол и Константинопол (днешен Истанбул). Художникът пътува до Лисабон – на самия край на Европа.
Венеция, 1842
Заливът на Неапол в лунна нощ, 1840-те
Гледка към Константинопол и Босфора, 1856
Лисабон. Изгрев, 1860-те
Венеция, 1874
Константинопл. Залез, 1899
Константин Коровин (1861-1939)
Голям театрален художник в края на ХХ в., Коровин много пътува в търсене на сюжети. Той също така декорира руския павилион на Световното изложение през 1900 г., провело се в Париж, град, който той посещава няколко пъти. Художникът е силно повлиян от френските импресионисти, както може да се види в парижките му сюжети. През 1920-те емигрира от съветска Русия в любимия си Париж.
Парижко кафене, 1890
Хамерфест. Северното сияние, 1894-5
На балкона. Испанките Леонора и Ампара, 1888-1889
Париж. Café de la Paix, 1906
Венеция. Мостът "Риалто", 1908
Париж. Сен Дени. 1930-те
Иля Репин (1844-1930)
Още един ценител на Париж е именно авторът на "Бурлаци на Волга". Репин пътува по Европа със стипендия от Императорската академия на изкуствата, но Рим и Рафаело не го впечатляват. Във френската столица обаче той се вдъхновява и решава да остане там, като наеме студио. По време на няколкогодишния си престой в града на любовта той създава шедьовъра "Сако", както и още няколко известни картини с парижки мотиви.
Продавач на вестници в Париж, 1873
Парижко кафене, 1875
Момче на градинска стена. Монмартър, 1876
Василий Суриков (1848-1916)
Суриков е познат основно с монументалните си платна, изобразяващи сцени от руската история: "Утрото на екзекуцията на стрелците", "Болярката Морозова", "Преходът на Суворов през Алпите" и много други.
По-малко известни са невероятните му акварели от пътешествията му до Италия и Испания.