Европа през очите на руските художници (ГАЛЕРИЯ)

Силвестър Шчедрин (1791-1830)

Бързо развиващият се Шчедрин влиза много млад в Академията на изкуствата в Санкт Петербург, където за проекта в последната година от следването си получава медал и стипендия за пътуване из Европа. През 1818 г. той отива в Италия и е толкова пленен от нея, че прекарва остатъка от живота си там. Стихията му е пленерът, като майстор той развива невероятен набор от цветове и светлинни текстури. Много иновативни за руското изкуство през XIX в., неговите картини на Рим, Неапол и Соренто са изложени в най-големите художествени галерии на Русия.

Колизеумът, 1819 

Замъкът "Сант Анжело", 1823-25

Тераси в Соренто, 1825

Малко пристанище в Соренто, което гледа към островите Иския и Прочида, 1826

Лунна нощ в Неапол, 1818

Карл Брюлов (1799-1852)

Брюлов дълги години живее в Италия и рисува няколко картини по италиански сюжети ("Италианска сутрин" дори е подарена на императрица Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II). Художникът пътува и до Гърция и Турция, където създава няколко жанрови платна. Основният резултат от пътешествията му е монументалното платно "Последният ден на Помпей". В него Брюлов опитва да улови хаоса и ужаса, обхванали града по време на изригването на Везувий.

Италианска сутрин, 1823

Момиче бере грозде в околностите на Неапол, 1827

Последният ден на Помпей, 1833

Италианска изповед, 1830

Разходка в Албано, 1833

Гръцка сутрин в Мирак, 1835

Храмът на Аполон във Фигалия, 1835

Пейзаж на остров Мадейра, 1850

Иван Айвазовски (1817-1900)

Елементът на Айвазовски е морето. Като най-добрия художник на морски пейзажи в Русия, той посвещава стотици свои творби на водните басейни и бреговете на страната си, включително Нева в Санкт Петербург, Черно море и Крим (където по-късно на него е кръстена любимата му скала, от която рисува пленер). Но Айвазовски прави и много рисунки на венецианското крайбрежие и няколко пейзажа от Неапол и Константинопол (днешен Истанбул). Художникът пътува до Лисабон – на самия край на Европа.

Венеция, 1842

Заливът на Неапол в лунна нощ, 1840-те

Гледка към Константинопол и Босфора, 1856

Лисабон. Изгрев, 1860-те

Венеция, 1874

Константинопл. Залез, 1899

Константин Коровин (1861-1939)

Голям театрален художник в края на ХХ в., Коровин много пътува в търсене на сюжети. Той също така декорира руския павилион на Световното изложение през 1900 г., провело се в Париж, град, който той посещава няколко пъти. Художникът е силно повлиян от френските импресионисти, както може да се види в парижките му сюжети. През 1920-те емигрира от съветска Русия в любимия си Париж.

Парижко кафене, 1890

Хамерфест. Северното сияние, 1894-5

На балкона. Испанките Леонора и Ампара, 1888-1889

Париж. Café de la Paix, 1906

Венеция. Мостът "Риалто", 1908

Париж. Сен Дени. 1930-те

Иля Репин (1844-1930)

Още един ценител на Париж е именно авторът на "Бурлаци на Волга". Репин пътува по Европа със стипендия от Императорската академия на изкуствата, но Рим и Рафаело не го впечатляват. Във френската столица обаче той се вдъхновява и решава да остане там, като наеме студио. По време на няколкогодишния си престой в града на любовта той създава шедьовъра "Сако", както и още няколко известни картини с парижки мотиви.

Продавач на вестници в Париж, 1873

Парижко кафене, 1875

Момче на градинска стена. Монмартър, 1876

Василий Суриков (1848-1916)

Суриков е познат основно с монументалните си платна, изобразяващи сцени от руската история: "Утрото на екзекуцията на стрелците", "Болярката Морозова", "Преходът на Суворов през Алпите" и много други.

По-малко известни са невероятните му акварели от пътешествията му до Италия и Испания.

Милано, 1884

Рим, 1884

Венеция, 1900

Севиля, 1910

Пл. "Сан Фернандо" в Севиля, 1910

Севиля, 1910

Арл. Бикоборство, 1910

Вижте и Изтокът и Азия през очите на руските художници!